Tаксита на покрива, „полети“ в тръби, ИИ вместо КАТ, суборбитални полети: какъв ще бъде транспортът до 2050 година

След 30 години начинът, по който стигаме от точка А до точка Б, радикално ще се промени благодарение на автоматизацията, машинното обучение, свръхбързия транзит и суборбиталните полети.

Транспортът през следващите десетилетия ще еволюционира с много сериозни темпове. Всъщност този процес вече се случва благодарение на въвеждането на автономните превозни средства, широкото използване на електромобилите, вертикално излитащите и кацащи електрически летателни апарати (eVTOL) , развитието на възобновяеми енергийни източници и появата на комерсиални космически пътувания. До 2050 г. тези технологии и тенденции все повече ще се развиват, което ще доведе до създаването на нова транспортна инфраструктура, коренно различна от тая, която познаваме днес.

Канадският учен и футурист Мат Уилямс вярва, че транспортната революция ще се ръководи от няколко фактора, а именно:

• разрастване на градовете и чистата енергия;
• инфраструктурата на електрически превозни средства;
• хиперлупите (hyperloops) и високоскоростните влакове;
• интелигентните магистрали и транзитните системи;
• суборбиталните полети.

Таксита на покрива: как ще изглежда частният и общественият транспорт след 30 години

До 2050 г. продажбите на електрически превозни средства ще достигнат до 62 милиона бройки годишно, докато броят на електрическите превозни средства в света ще достигне 700 милиона. Тези автомобили ще представляват 56% от световния пазар, а автомобилите с двигатели с вътрешно горене – останалите 44%. Този преход ще се съпровожда от коренна промяна в характера на инфраструктурата. Зарядните станции за електомобили ще бъдат повече, отколкото бензиностанциите, което ще доведе до използването много повече на възобновяемите енергийни източници и разпространението на технологията за „умни мрежи“. Това ще позволи изграждането на зарядни станции навсякъде, където има разпределени енергийни системи. Заводите за биогорива също ще станат обичайно явление, благодарение на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод, при които вместо той да се отделя в атмосферата, CO₂ ще се улавя, компресира и съхранява в подземни геоложки формации с последваща преработка, превръщайки го в биогориво. Хранителните отпадъци също ще се преработват за производство на биодизел, така че автомобилите с двигатели с вътрешно горене ще могат да зареждат гориво на „зелени“ бензиностанции.

„Електрическите летателни апарати с вертикално излитане и кацане (eVTOL), самолети със съкратено излитане и кацане (STOL) и личните самолети (PAV) ще се срещат все по-често“, обяснява Уилямс. „Няма да има задръствания, тъй като жителите на големите градове ще могат да извикат такси директно до покрива си“.

Освен това се разработват летателни апарати с вертикално излитане и кацане с използването на водород като гориво (например проекта на компанията Alaka’I Technologies), за които се предполага, че ще имат възможност да покриват по-дълги разстояния.

Тъй като въздушните таксита ще стават все по-разпространени, летищата ще се строят в градските райони. Uber вече разработва проекти за бъдещи летища, които ще използват от аеротакситата.

Междуградският транспорт: „полети“ в тръби

В доклада си „Бъдещето на железопътния транспорт 2050“, консултантската фирма ARUP отбелязва, че технологиите с използването на изкуствен интелект ще повлияят както върху развитието на междуградския транспорт, така и върху появата на нови технологии като Hyperloop.

„Този вид транспорт е най -обещаващ, защото може да замени въздушното пътуване“, каза Уилямс.

През 2012 г. Hyperloop стана гореща тема, след като основателят на SpaceX Илон Мъск сподели идеята си за „пети вид транспорт“ по време на телевизионно шоу. Тогава той говореше за влак, движещ се чрез магнитна левитация в стоманени тръби с ниско налягане и достигащ скорост до 1280 км / ч. Оттогава се появиха много стартъпи с акцент върху развитието на тази технология. Едни от най-известните са:

Hyperloop Transportation Technologies (HTT), базирана в Лос Анджелис, която беше първото частно предприятие, стартирало проект в тази насока през 2013 г.

Virgin Hyperloop, на Ричард Брансън, с офиси в Лос Анджелис, Лас Вегас и Дубай, която вече демонстрира успешни прототипи;

Канадската компания TransPod Inc., която разработва коридори, свързващи големите градове в Канада и градовете в Канада и САЩ.

Холандската Hardt Global Mobility, която ще създава коридори в ЕС;

Испанската Zeleros, които експериментират с поставянето на компресор в началото на транспортното средство и изпитващо налягания, съизмерими с тези при авиотехниката;

Индийската DGWHyperloop, разработваща проект за хиперлупи в Индия.

„Като се има предвид увеличеното търсене на транспортни услуги, по-ниските разходи (в сравнение с конвенционалните високоскоростни железопътни линии) и повишената скорост и ефективност, които системите Hyperloop могат да предложат, е много вероятно до 2050 г. такива коридори да бъдат създадени на няколко континента“, казва Уилямс, посочвайки реални примери за това.

Коридорът Чикаго-Кливлънд, с разширения се до Детройт и Питсбърг, а също така от Уиндзор до Торонто. Така ще се свържат повече от 85 милиона души в единна мрежа.

Коридорът Делхи-Мумбай, преминаващ от север на юг, ще свърже двата най-големи града в Индия. Дължината му ще бъде 1400 км, като това разстояние ще бъде възможно да се измине за 1 до 3 часа (сега влакът трябва да пътува от 15 до 21 часа).

Ню Йорк-Вашингтон: Този маршрут север-юг ще свърже най-големия икономически център в света (Ню Йорк) с Капитолия на САЩ. Коридорът ще бъде дълъг 708 км. Сега пътуването отнема 7 часа с влак, но системата Hyperloop ще може да се осигури това пътуване за един час.

Коридорът Торонто-Монреал ще свързва два от най-големите града на Канада. В комбинация с коридора Торонто-Уиндзор, този приблизително 950 км маршрут ще може да бъде изминат за 1 час 15 минути. Потенциалното разширяване до Отава и Квебек ще свърже най-населените региони на страната.

Коридорът Сеул-Пусан ще е с дължина 400 километра и ще свърже повече от 36 милиона души в Южна Корея, като има потенциал да се превърне в един от най-важните икономически маршрути в света.

Разработват се и други нови концептуални решения за замяна на въздушния транспорт, причиняващ вредни емисии на въглероден диоксид с екологично чист наземен транспорт, който по скорост на предвижване да не отстъпва на самолетите. Например стратегическото дизайнерско студио Manyone разработва проект за скоростни влакове, който да опасват големите сухоземни части на Земята с транспортни пътища, подобно на метрото в големите градове. Концептуалното транспортно средство е получило името Aeroslider и представлява електрически състав, който се предвижва вътре в магнитни пръстени, разположени над земната повърхност. Системата, базираща се на принципа на работа на релсотрона , ще може да ускорява влаковете до 800 километра в час. Това няма да бъде толкова бързо предвижване, колкото например предлага Hyperloop, но е абсолютно съпоставимо със скоростите на самолетите.

Интелигентни правила за движение: без задръствания и полицаи

“В близко бъдеще пътниците ще могат да се възползват от интелигентните магистрали, интелигентните системи за управление на трафика и транспортните мрежи, оптимизирани чрез машинното обучение и ИИ. Днес много градове имат вече интелигентни транспортни системи (ITS) и тази тенденция се очаква да се разраства, тъй като все повече градове използват интелигентни технологии за подобряване на ефективността “, пише Уилямс.

Тези системи разчитат на сензори, камери, клетъчни маршрутизатори и системи за автоматизация на проследяването и маршрутизиране на трафика, така че да намалеят драстично задръстванията. Освен това в градовете и жилищните райони системите ще координират светофарите, зоните за пешеходните преходи, ще предупреждават водачите за ограничения на скоростта и дори ще глобяват нарушителите. Най -вероятно ITS ще координират автономните превозни средства (които все по-често ще се включват в транспортния график), като се предполага това да намали произшествията и да гарантира безопасността на пътниците и пешеходците. Най -вероятно необходимостта от инспектори по движението ще намалява и полицията ще се занимава с по-сериозни задачи.

Подземните тунели също ще помогнат за разтоварване на трафика. Британската Magway възнамерява да направи пробив в сектора за доставки на стоки, превръщайки се в по-ефективна, бърза и екологичнo чиста алтернатива на традиционното транспортиране на стоки. За тази цел компанията е разработила технология с подземни капсули, транспортиращи стоки по мини-тунели. Концепцията напомня Hyperloop, въпреки че има и съществени отличия. Като цяло, най-много тя прилича на старата и изпитана пневмопоща. Подобна е системата Cargo Sous-Terrain, която ще се изгражда в Швейцария и ще помогне за намаляване на камионите по магистралите. Подобни проекти се разработват в САЩ, Германия, Китай.

Отвъд Земята: Суборбитални полети за всеки

“Сред многото възможности за бърз транзит, които ще бъдат достъпни до 2050 г., ще са и суборбиталните полети. Тези проекти са най -амбициозните”, обяснява Мат Уилямс.

В момента има няколко големи частни компании, които са способни да развият новия вид въздушен транспорт:

• SpaceX, който се надява да осигури суборбитални полети със Starship „навсякъде по света за 30 минути или по -малко“;
• Virgin Galactic, нейният въздушен флот SpaceShipTwo и разработките им за най-бързия свръхзвуков пътнически самолет;
• Blue Origin, който изразиха своя интерес за разширяване своите суборбитални услуги;
• China Academy of Launch Vehicle Technology (Китай) планира създаването на космически кораб, който може да предоставя суборбитални транспортни услуги „от точка до точка“;
• Германски космически център (DLR), работещ върху проекта SpaceLiner, хиперзвуков суборбитален космически кораб, който да извършва междуконтинентални полети. Според DLR летателният апарат ще може да превозва 50 пътници от Австралия до Европа за 90 минути. или 100 пътници от Европа до Калифорния за 60 минути.