fbpx

Упадък, реформа, трансформация: по кой път ще поеме нашата цивилизация?

Признаци за колапс на нашата цивилизация могат да се видят и днес, но хората предпочитат удобното състояние на отричане. Човечеството сякаш е забравило как да мисли за бъдещето и подобно отношение може да доведе до много сериозни, а даже и до катастрофални последствия.

Разбирането на вероятните бъдещи траектории, по които човечеството може да поеме, е централно в изкуството на дългосрочното прогнозиране. Предположенията, които правим за прогреса или упадъка на цивилизацията, влияят на нашите планове, пътувания избор на кариера и дори решението дали да имаме деца. Картината на потенциалните пътища за развитие в дългосрочен план е необходима основа за формирането на колективни и индивидуални представи за бъдещето. Откъде да започнем да размишляваме за възможните пътища на една гигантска и много сложна система, каквато е нашата глобална цивилизация?

Логично е да започнем с това, което знаем за съдбата на миналите цивилизации. Основният извод, който може да се направи от историята е, че цивилизациите като правило се развиват в съответствие с логиката на S-кривата: те се раждат, процъфтяват и умират. Според Люк Кемп, изследовател на риска в университета в Кеймбридж, „упадъкът е нормално явление за цивилизациите, независимо от техния размер и технологично ниво“. Неговата гледна точка се основава на резултатите от изследване на 87 древни цивилизации за период от повече от 3000 години. Кемп определя цивилизацията като общество със селско стопанство, множество градове, стабилна политическа структура и военно господство в своя географски регион, а упадъкът като фаза на бърза загуба на население, идентичност и сложност на социално-икономическото устройство. Разглеждайки примери на цивилизации от финикийската и китайската династия Шан до Римската империя и олмеките, той прави заключение, че средната продължителност на живота на една древна цивилизация е била само 336 години.

Защо се разпадат цивилизациите? На този въпрос е посветено огромно количество научна литература. Вземете класическия пример за шумерската цивилизация, възникнала в днешния Южен Ирак около 3000 г. пр.н.е. която се е гордеела със сложните си напоителни системи и впечатляващи градове като Ур и Урук. Но към 2000 г. пр.н.е. д. тя на практика изчезва. Защо? Основната причина е, че прехвърлянето на огромни количества вода към засушливите земи е довело до масивно засоляване на почвата. Записите, открити от археолозите, показват, че след дълъг период на изобилие добивът на пшеница, а след това и на ечемик, започнал рязко да пада поради повишената соленост на почвата, но династическите владетели не обръщали внимание на това. Къпейки се в лукс и слава, те продължавали да разширяват каналите, особено през акадския период, да интензифицират селскостопанското производство и да стартират нови помпозни строителни проекти. Но това е изисквало колосални ресурси, значително надхвърлящи възможностите на местната екосистема. В крайна сметка, подобно на града на маите Копан и много други, шумерската цивилизация се разпада, унищожавайки естествената среда, която е в основата на нейния прогрес.

Въпреки че повечето цивилизации се разпадат поради унищожаване на околната среда, това не е единствената причина. Например, историята на същата шумерска цивилизация показва, че силата на елитите и социалното неравенство играят своята роля в този процес. Когато управляващите елити се изолират от проблемите, които създават, тези проблеми се умножават и в крайна сметка ги завладяват, независимо дали под формата на икономически колапс или социални вълнения. Редица учени, като Джоузеф Тейнтер, твърдят, че цивилизациите в крайна сметка се разпадат под тежестта на собственото си устройство, което става твърде сложно. Да вземем за пример Римската империя, където администрацията и контролът върху гигантски територии са станали толкова скъпи, бюрократични и изискващи прекомерна военна сила, че в един момент империята не е била в състояние да се самоподдържа. Други изследователи посочват, че цивилизациите са умирали от тежки климатични промени, като например продължителна суша. Други пък говорят за външни фактори, както в случая с испанското завладяване на Централна и Южна Америка, което е донесло много смърт, насилие и епидемии в империята на ацтеките. Има и спорни случаи, като например цивилизацията на Великденските острови, за която все още се спори какво е причинило смъртта и – екологична катастрофа поради обезлесяване, според Джаред Даймънд, нашествие на плъхове или европейците, пристигнали на острова през 18 век?

Вероятно ще мине още известно време, преди да се появи пълноценна теория за цивилизационния колапс. Междувременно, жизненоважният въпрос „Самите ли се тласкаме към него?“ става все по-актуален. Можем да проследим все повече доказателства за предстояща евентуална бъдеща катастрофа на нашата силно взаимозависима глобализирана цивилизация, която започва с възхода на европейския капитализъм през 16-ти век. Сред тях са топенето на ледените шапки, опустошителните горски пожари, изчезването на растителни и животински видове, липсата на вода. Невъзможно е да се определи точното време на колапса, но всичко подсказва, че в момента преминаваме през критична точка в стабилността на земната система и навлизаме в нова фаза, която климатолозите Уил Щефен и Йохан Рокстрьом наричат ера на „оранжерийната Земя“. В същото време експертите по екзистенциални рискове предупреждават, че заплахите, породени от технологии като изкуствения интелект и синтетичната биология, започват да стават все по-мащабни по обхват и могат да доведат до много сериозни последствия още през този век. Но въпреки всички доказателства, ние упорито продължаваме да бъдем в състояние на отричане. Знаем, че Римската империя е потънала в забрава, но отказваме да си помислим, камо ли да си признаем, че може да ни сполети същата съдба.

Три пътя за развитие на цивилизацията

Но това, че всички цивилизации в крайна сметка умират, не означава, че не можем да повлияем на това. Човешката история не е линеен сюжет, а непредсказуема драма, чиято траектория се определя от героите, идеите и събитията. Нека разгледаме три възможни пътя, по които нашата цивилизация би могла да поеме: упадък, реформа и трансформация. Този набор не е изчерпателен, но глобалните експерти по риска считат представените траектории за най-вероятни.

Първият път, по който можем да поемем, е упадъкът. За да тръгнем по него, просто трябва да продължим да живеем, сякаш нищо не се е случило, и да продължим да преследваме целите на материалния прогрес. Вървейки по него сигурно много скоро ще стигнем до точката на социален колапс, тъй като няма да успеем да намерим отговор на бушуващите екологични и технологични кризи и не справяйки се със ситуацията в критичните моменти, ще тласнем цивилизацията към ръба на пропастта. Упадъкът може да приеме много форми: може да ни чакат тъмни векове, съпроводени от социален хаос, масов глад и институционален колапс, или обществото може да стигне до състояние, което анализаторът на глобалните сценарии Пол Раскин нарича „ограден свят“, в който богатите ше живеят в затворени анклави, оставяйки бедното мнозинство да страда зад портите на света на избраните (спомнете си например филма „Игрите на глада“).

Вторият и най-вероятен път е пътят на реформите, който се характеризира с неадекватни и разпокъсани реакции на глобалните кризи. В този случай ще можем да поддържаме сегашната посока на цивилизацията с всичките й проблеми и неравенства в продължение на десетилетия или дори повече, но в крайна сметка ще достигнем повратна точка, от която ще тръгнем надолу по хълма, макар може би и не толкова стръмно, отколкото в сценария за упадъка . За известно време ще изглежда, че ситуацията е относително стабилна, но в действителност тя просто ще удължава живота на старата система и ще отлага неизбежната смърт.

Това е пътят, по който понастоящем вървят повечето правителства, особено в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В отговор на климатичната криза те прокарват реформаторски идеи като стратегии за зелен растеж и преосмисляне на капитализма или сляпа вяра, че технологичните решения са точно зад ъгъла. Тези правителства усилено определят неадекватни цели за намаляване на въглеродните емисии и участват в международни преговори, които водят до малки компромиси без механизми за изпълнение. Някои се реформират в по-голям мащаб, други в по-малък, но всички са обединени от нежеланието да направят големи промени в икономическите и политически системи, които биха им позволили да се адаптират към новата реалност. В сегашната си форма това е път, при който глобалното затопляне под 2°C се разглежда като постижение, въпреки че проучванията показват, че повишаване на средната температура на Земята с повече от 1,5°C ще доведе до смъртта на 150 милиона души само от замърсяването на въздуха. Както отбелязва Дейвид Уолъс-Уелс, „Толкова големи числа са трудни за приемане, но 150 милиона са 25 Холокоста“.

Третият път, пътят на трансформацията, е радикална промяна в основните ценности и институции на обществото. Зародишите на това възможно бъдеще вече са в настоящето – въпросът е дали можем да скочим върху новата крива и да поддържаме изкачването, което заменя старата система. Това изисква активно използване на исторически данни за постигане на желаните резултати, за разлика от сценарното планиране, което обикновено включва адаптиране към възникващи бъдещи събития, вместо да се стремим да създадем това ново бъдеще. Този проактивен подход понякога се нарича обратно прогнозиране: определяне какъв вид бъдеще искате и след това разработване на необходимите стъпки, за да се стигне до него.

Има различни гледни точки за трансформацията. Някои смятат, че това е чисто технологичен път, в който революционни открития в областта на високите технологии ще променят посоката на развитие на цивилизацията – например ще позволи на човечеството да завладее космоса и да колонизира други светове, като по този начин ще осигури дълъг живот на нашия вид. Пол Раскин нарича трансформацията „нова парадигма“, в рамките на която ще се появи глобално гражданско движение и в резултат на това нова система за управление на планетарно ниво за преодоляване на екологичната криза.. Целта на този път е да създаде условия за бъдещите поколения да процъфтяват на Земята чрез дълбокото вкореняване на етиката на дългосрочното мислене. В такъв свят старите институции на представителна демокрация и икономика, зависима единствено от растежа, ще загубят своето господство и ще бъдат заменени от нови политически, икономически и културни форми.

Траекторията, която цивилизацията ще следва, ще бъде повлияна от промените: революционни иновации или други събития, които ще позволяват да се прескача от една крива на друга. Това може да са нови технологии като блокчейн или природни бедствия като силно земетресение, или появата на нови политически движения. Неотдавнашните климатични протести на учащите се по света са отличен пример за тази промяна. Напълно възможно е съществуващата система на власт да се възползва за свои цели от тези бунтовници на времето, които защитават справедливостта между поколенията: политиците ще започнат да канят представители на младежкия протест на публични трибуни, но ще подкрепят само техните искания с думи. В този случай ще получим същия път на реформи, който само ще забавят началото на упадъка. Въпреки това, протестите могат да бъдат използвани от поддръжниците на трансформациите за създаване на нови радикални движения за промени.

През следващите десетилетия и трите пътя вероятно ще съществуват едновременно, преплетени един с друг. Наред с градовете и организациите, ангажирани с трансформация, ще видим държави по пътя на реформите и общности в упадък. Изправени сме пред избор на цивилизационен път, който да следваме и този избор трябва да направим като личности, като членове на общности, като професионалисти и като граждани. Колкото повече отлагаме поемането по пътя на трансформацията, толкова повече страдания ще трябва да изтърпи човечеството, докато нашите общества се плъзгат неумолимо надолу по S-кривата. Добрият предтеча трябва да разпознае признаците на проваляща се система и вместо да се опитва да предаде своята нефункционираща цивилизация на следващото поколение, да вземе участие в историческия акт на засаждане на семената на нова цивилизация в почвата, която може да расте на мястото на старата и да осигури благоприятни условия за живот и развитие на бъдещите поколения.

Източник

5 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x