Мечтателността ни лишава от щастие. Или може би не?

Мечтанието представлява защитна реакция на психиката и затова е много важно да знаем кога и как то ни вреди, и кога и как то ни помага в живота и работата.

Слушате скучна лекция, четете книга или просто миете чиниите. В един момент мислите ви вече не са съсредоточени върху задачата, която изпълнявате. Започвате да си спомняте колко приятна е била вчерашната вечеря с приятели. Представяте си, че лепите тапетите на своите мечти в нов, светъл, просторен апартамент (който все още нямате). Или може би мислите за безпричинното безпокойството, което често изпитвате.

От гледна точка на функционалния магнитно-резонансен томограф (фМРТ), всички тези мисловни процеси са едни и същи: така нареченото блуждаене на ума. Или, ако използваме термина на психолога Джоузеф Сингър – daydreaming, това e „буден сън“.

Мечтите и сънищата са наистина сходни: активира се особена група неврони – мрежа за пасивен режим на мозъка. Ние игнорираме сигналите от външния свят и вниманието ни намалява. Но сънят определено е полезна дейност: инсулинът и глюкозата в кръвта достигат състояние на баланс, краткосрочната памет става дългосрочна, тревожните събития престават да изглеждат толкова тревожни. А с мечтите не всичко е толкова еднозначно.

Нещастен ли е блуждаещият ни мозък?

Защо са необходими практики за осъзнатост – универсалната рецепта за всеки проблем, от сърдечни заболявания до депресия? В светската интерпретация значението им най-често се свежда до обучение на умението „да бъдеш тук и сега“. Трудно е да си представим състояние, което да е толкова различно от сънуването. Следователно, от гледна точка на практикуващия, блуждаещият ум е нещастен ум. Изглежда, че науката потвърждава тази гледна точка и даже има изследвания с такова име.

Още един от бащите на позитивната психология Михай Чиксентмихай е открил, че най-щастливите моменти в живота ни са, когато сме в състояние на „поток“ и сме съсредоточени върху една задача. Изследователите от Харвард Матю Килингсуърт и Даниел Гилбърт въобще са установили, че по склонността на човек да му блуждае ума може да се определи по-точно колко той е щастлив, отколкото по неговите доходи. А освен това, дори когато фантазираме за нещо приятно по време на скучни занимания, например като пътуване с метро, ние сме по-малко щастливи, отколкото когато сме просто фокусирани върху тази рутинна задача. Това се потвърждава и от данните за това, че способността за концентрация е свързана с по-високия коефициент на интелигентност, а мечтите ни лишават от енергия и мотивация за постигане на целите ни.

Но какво да кажем за данните, доказващи, че повече позитивни фантазии означават по-малко депресивни симптоми? Че мечтаещите хора са по-умни и мозъкът им работи по-ефективно? Че визуализацията им помага за постигане на целите? Че блуждаенето на ума подобрява творческите възможности? Помолете мечтателя да измисли дума, която е подходяща за други думи, които не са свързани по никакъв начин („риба, бърза, пикантна“ – „храна“), и той ще се справи по-бързо от несънуващия. Освен това решението ще дойде спонтанно, само по себе си, а не чрез дълго изброяване на различни възможности.

Всъщност както тези, които смятат будните сънища, че не са добро нещо, така и тези, които ги възхваляват, са прави. За да разрешите противоречието, просто трябва да зададете уточняващи въпроси: кой мечтае? колко мечтае? как точно мечтае?

Колко вие мечтаете?

От гледна точка на психотерапевта, мечтите ни са примитивна изолация, психологическа защита, чиято същност е да избягаме от стреса в друго състояние на съзнанието. Бебето заспива, когато е разстроено или превъзбудено, и това е автоматична реакция. По-големите деца и възрастните фантазират за да могат мечтите им да ги отделят от проблемите им (или употребяват алкохол: това също помага да избягаме от реалността).

Както всяка психологическа защита, бягството в мечтите само по себе си не е нито лошо, нито добро. Фантазирането се превръща в проблем, когато човек не знае как да се справи по друг начин със стреса и злоупотребява с него. Това, първо, му пречи да работи и да общува с околните: понякога човек може да потъва в мечтите си с часове. И второ, това го прави негъвкав при реагиране на проблеми. Каквото и да се случи, той мечтае. Неговата замисленост не се превръща в действия.

Когато мечтите станат твърде натрапчиви, те се класифицират като неадаптивни (или прекомерни ) мечти. В диагностичните ръководства няма такава диагноза. Но има някои изследвания, свързани с историите на самите мечтатели. Описанията са ярки и вълнуващи. Например, 36-годишен мъж от Портланд е съобщил за пристрастяването си към сънищата:

„Фантазирането може да съсипе живота ви като всяка друга зависимост. Умът е най-мощното лекарство, до което имате неограничен достъп. “

Съществува и диагностичен тест, създаден от изследователите на неадаптивни мечти – “Скала за прекомерно мечтаене” (MDS-16, The Maladaptive Daydreaming Scale). Ако често се смеете, правите гримаси, жестикулирате по време на мечтание, значи сте склонни да бягате от реалността. Но това е само един от признаците. Повечето от тестовите въпроси се фокусират върху реалните проблеми, които създава мечтанието: трудно е да се контролират мислите, страда производителността на работното място и т.н.

Кои сте вие мечтатели?

Тези, които са диагностицирани с депресия или са преживели насилие в детска възраст, често са склонни да фантазират твърде много. Това изглежда логично, ако си спомним, че мечтите ни предпазват от болезнената реалност. Но, уви, при нещастните и депресирани хора те не изпълняват тази функция. Такива хора гледат на фантазиите си като признак на слабост и това е една от причините мечтанието да не им върше работа. Но не и основната.

Психически здравите хора знаят как да използват мечтите си, така че те да ги ободрят и мотивират. В същото време депресираните и тревожни хора стават още по-депресирани и тревожни. Защо? Проблемът е, че мозъкът приема фантазията за истина. Представете си: в ума си вие вече сте се настанили в “онзи” светъл апартамент със красивите тапети и дизайнерските кресла. Но изведнъж се връщате към реалността в жилището си под наем с тапети на дребни цветя и мебели от миналия живот на собствениците.

Този контраст е разочароващ и ви лишава от мотивацията да променяте реалността. Можете да сравните това с заучена безпомощност. Ако биете кучето дълго време, докато то се опитва да излезе от клетката си, то ще спре да се опитва. Ако постоянно заблуждавате мозъка си с мечти за щастлив живот, всяко усилие също ще изглежда безполезно. Но в същото време ще искате да мечтаете все повече.

Как точно мечтаете?

Щастливите хора се възползват от фантазията си. Защо? Може би те мечтаят по особен начин. Ето основните тайни на полезното блуждаене на ума от изследователска гледна точка:

Бъдещето, а не миналото. Блуждаещият ум е наистина нещастен, ако постоянно му разказвате за собствените си грешки. Но ако мислите за хората, които обичате, и за бъдещето, а не за миналото, тогава фантазиите ще подобрят настроението ви.

Саморефлексия вместо самокритика. Ако умишлено използвате мечтите за саморефлексия, а не мислите само за неприятни преживявания, те също са полезни. Не можете да преминете от самобичуване към неутрален анализ? Необходимо е да спрете вредното блуждаене на ума, а това може да постигнете чрез медитация, плетене или градинарство, например.

Писане на приказки вместо план за пазаруване. „Домакинските“ фантазии като планирането на пазаруване не са толкова полезни, колкото фантастичните сценарии, които разиграва вашето въображение. Именно те развиват творческото мислене във вас.

Процесът, а не резултатът. Фантазиите помагат за постигане на определена цел, ако си представяме процеса за постигането и и действията, които трябва да предприемем, а не крайния резултат.

Идентификация с професията. Ние мечтаем, когато се сблъскаме с проблем, лутането на ума засилва креативността, а креативността помага за решаването на проблема. Но това се случва само когато работата е наистина приятна, когато се идентифицираме чрез нея. Важно е да се смятате за неин архитект, а не за служител в архитектурна фирма.