Как ще се променя демографията на планетата и какви проблеми ще породи тя до края на века?

Демографските промени в съчетание с климатичната криза и породените от тях миграционни движения ще се превърнат в изключително сериозно предизвикателство пред човечеството и политическите елити трябва срочно да търсят съгласие за тяхното решение. Експертите смятат, че едни от най-сериозните промени ще касаят Африка, която ще се превърне в най-гъсто населеният континенти и в нея ще се запазят най-силно семейните връзки, ислямът ще стане най-разпространената религия, а броят на жителите над 80 години ще нарасне няколкократно , което ще породи сериозни проблеми в пенсионните системи на държавите.

През по-голямата част от човешката история числеността на населението на планетата е нараствало много бавно. Изчислено е, че 10 000 години пр. н. е. на Земята е имало около 4 милиона души, а през следващите 10 хилядолетия населението на света е достигнало едва 190 милиона. Дори през 1800 г. общият брой на хората е бил под 1 милиард.

Оттогава, благодарение на напредъка в медицината, санитарните условия и производството на храни, световното население е нараснало драматично. Към 1900 г. на планетата са живеели 1,65 милиарда души, а към 2000 г. те вече бяха над 6 милиарда. Само за две десетилетия населението на света достигна 7,7 милиарда души, а наскоро през ноември м.г. беше премината и границата от 8 милиарда.

Но много скоро – поне в измеренията на човешката история – броят на хората на Земята ще спре да нараства. Според последните данни на ООН демографите смятат, че това ще се случи във втората половина на нашия век. По различни оценки се очаква пикът на световното население да бъде в границите на 9,5 – 11 милиарда.

Преди време публикувахме изследване, проведено под ръководството на Кристофър Мюрей от Вашингтонския университет, като резултатите от базовия им математически модел показват, че през 2064 година населението на нашата планета ще достигне своя пик от 9,73 милиарда човека, след което ще започне да намалява и през 2100 година то ще наброява 8,79 милиарда.

Човечеството е преживявало обезлюдяване и преди. Смята се, че „Черната смърт“ (бубонната чума) през 14 век е отнела живота на около 200 милиона души , но този път ще бъде различно.

„В миналото, когато световното население е намалявало“, обяснява Том Фогъл, икономист от Калифорнийския университет в Сан Диего, „това е било, защото много хора са умирали.“

Но предстоящите демографски промени ще бъдат резултат от съвършено други причини, а именно: хората ще имат все по-малко деца в резултат на нарастващите доходи и нива на образование, особено при жените, и това ще касае и развиващите се страни.

Винаги има известна несигурност в прогнозите, но Фогъл отбелязва, че демографските оценки обикновено са по-точни от социалните или икономически оценки. Това се дължи на факта, че изследователите във всеки един момент знаят приблизително колко хора и до колко години живеят в различните части на планетата. Следователно те могат да преценят с известна доза увереност колко хора ще достигнат детеродна възраст през следващите няколко десетилетия. А това означава, че можете да предположите колко деца ще имат тези хора.

Според икономиста, дори ако бъдещата раждаемост леко се отклони от очакваното, това няма да промени факта, че някъде през следващите 100 години световното население ще достигне своя връх. И той вярва, че е малко вероятно населението да расте допълнително, освен ако няма значително увеличение на раждаемостта (може би в резултат на политическо движение, насърчаващо хората да имат много деца, както се е случило в Китай в средата на 20-ти век).

Тъй като някои от факторите, определящи какво ще бъде населението след 80 години, вече са налице днес, могат да се предвидят и някои големи демографски промени.

„Към момента, когато числеността на световното население се стабилизира, Африка ще бъде вече най-гъсто населения регион в света… и ислямът ще бъде най-разпространената религия в света“, смята Фогъл.

И най-важното, човешката популация като цяло ще остарее. Според ООН през осемте десетилетия от 2020 г. до 2100 г. броят на хората на 80 и повече години ще нарасне от 146 милиона до 881 милиона, по-възрастните от 65 години ще бъдат 2,37 милиарда човека, а по-младите от 20 години – 1,7 милиарда. Средната продължителност на живот ще се повишава и към края на века тя ще е над 74 години практически в целия свят, а за същия период средната възраст, на живеещите на нашата планета, ще се увеличи от 31 на 42 години.

Когато населението на една отделна страна застарява по този начин, „това обикновено създава големи проблеми за политиката на страната“, казва Фогъл. При този сценарий работещите хора трябва да подкрепят нарастващ брой пенсионери, както на обществено ниво, тоест по отношение на финансирането на националните пенсионни схеми, така и на ниво домакинство, където застаряващите роднини може да се нуждаят от грижи и подкрепа. Типичен пример в това отношение е Япония, в която понастоящем има ниска раждаемост и висока продължителност на живота, и в момента е изправена пред подобни проблеми.

„Когато това се случи на глобално ниво, означава, че пенсионната криза ще възниква в различните страни независимо една от друга“, казва Фогъл.

Тъй като всяка страна е изправена пред това предизвикателство, миграцията, преместваща по-младите, готови за работа хора от страни с по-ниска концентрация на възрастни хора, може да противодейства на динамиката на застаряването. Но както показва настоящата политическа среда, миграцията не е лесно решение. По-малко противоречивите начини за държавите да се справят с този проблем включват растеж на икономиката и създаване на повече възможности за жените на пазара на труда (това ще промени съотношението на работещите към пенсионерите).

Демографските тенденции в края на века ще променят и структурата на семейния живот. Тъй като раждаемостта намалява в много части на света, семействата ще стават все по-малки. Това означава, че децата ще имат по-малко братя и сестри, а родителите ще могат да влагат повече от своите ресурси и внимание във всяко дете, ще имат възможност да плащат повече, за да ги изпратят в по-добро училище, отбелязва Парфе Елунду-Ениегу, професор по социология на развитието в Университета Корнел.

„Културата се движи към нуклеарно семейство, а не към семейство от разширен тип“, добавя той.

Това ще има както емоционални последици – хората, които нямат голям брой роднини, може да имат трудности при намирането на семейно общуване, а също така и икономически проблеми. Големите семейства, според Елунду-Ениегу, по-ефективно разпределят финансовите отговорности, тъй като членовете на семейството си помагат взаимно.

„Тъй като семействата ще стават все по-малки, ще трябва да се мисли за факторите на икономическото благосъстояние и как ще можем да управляваме рисковете, свързани с това“, предупреждава Елунду-Ениегу.

Разсъждавайки върху предстоящите демографски промени, трябва също така се отчита факта как ще се променят привлекателните световните културни центрове. Според Елунду-Ениегу тъй като младите хора формират големи сегменти от културата, например художествената култура или спортната култура, би било крайно интересно да се види накъде ще се насочат болшинството от тях. Според изчисленията, базирани на данни на ООН, делът на живеещи в Азия под 25-годишна възраст спрямо всички техни връстници на Земята, , ще намалее от 56 процента на 37 процента за периода до 2100 г. В същото време делът на младите хора в същата възрастова група в Африка в световен аспект ще се увеличи драстично, от 25 процента на 48 процента , а делът на жителите в останалия свят няма да се промени значително.

Това ще промени самата планета.

„Нанесохме огромни щети на околната среда“, смята Фогъл, разсъждавайки за последиците от бързото нарастване на световното население през 20 век. Запитан колко е загрижен за екологичните последици от по-нататъшното нарастване на населението, той отговоря: „Много съм загрижен, главно поради пълната неспособност на световния политически елит да се справи с този проблем и да се опита да намери трайно решение.“

За съжаление, демографските промени на 21-ви век няма да спомогнат много за решаване на този проблем. Елунду-Ениегу отбелязва, че възникващите проблеми, независимо дали са екологични, промени в семейната структура или миграционни, ще засегнат различните страни и региони по различно време.

„Опитът да си представим средна картина на света е статистическо опростяване, защото светът е много разнообразен от гледна точка на раждаемостта, която се наблюдава в момента“, казва Елунду-Ениегу.

По този начин климатичната криза, демографските промени и породените от тях миграционни движения могат комплексно да се превърнат в едно от най-големите предизвикателства пред бъдещето на човечеството. От друга страна демографските промени до края на века ще се случват постепенно в различните страни, а не във всички наведнъж и това може да затрудни сериозно постигането на съгласие относно оценката на ситуацията и търсенето на решения.

И тъй като постигането на съгласие по най-важните въпроси никога не е било силната страна на човечеството, то поне имаме време до края на века, за да се подготвим за това, което предстои.