fbpx

Границата на търпение на нашата планетата. Колко още може да издържи Земята?

Въпросът с пределната численост на жителите на планетата с всяка година става все по-актуален. Някои учени смятат, че Земята може да „издържи” население до 10 милиарда човека. Предполага се , че към края на столетието населението на планетата ще се стабилизира в интервала между 9 и 10 милиарда човека или малко по-малко от това ниво. От друга страна е важно да се отбележи, че при нивата на потребление на „златния милиард“, ресурсите на планетата ще се изчерпят при много по-малка численост, така че въпросът за оптималното потребление на тази част от населението придобива все по-голяма актуалност.

Пандемията COVID-19 породи много теории на конспирацията. Една от тях гласи, че силните и злите на този свят, то ли Римският клуб, то ли Бил Гейтс и неговите другари, или всички заедно са решили да намалят населението на планетата. И за тази цел е бил пуснат коронавирусът.

От друга страна, самата природа през цялата история на човечеството е намирала различни начини да го „поразреди“ и епидемиите, наред с войните, са били най-ефективните за тази цел. Винаги след като се появявало някъде мащабно огнище на смъртоносна инфекция, започвали да се разпространяват множество есхатологични (свързани с края на света или отделния човек, засягащи Страшния съд, възкресението и задгробния живот) чувства и разсъждения. Често те се свеждали до въпроси от рода: Колко хора може да „издържи“ (изхрани) Земята? Има ли достатъчно ресурси, за да осигури бързо растящото човечество?

Има ли достатъчно пасища за всички?

Преди три години международна група учени публикува резултатите от свое изследване в списанието Nature Sustainability, от които следваше, че Земята е способна да поддържа на нивото на жизнения минимум не повече от 7 милиарда души (по това време вече числеността на Земята беше около 7,6 милиарда ). Според изследователите непрекъснатия стремеж към по-висок стандарт на живот неизбежно ще доведе до екологичен срив.

Теорията, честно казано, не е нова. В края на 18 век английският свещеник и учен Томас Малтус публикува своето произведение „Опит по закона за населението“, което е повлияло на умовете на много демографи. Същността на концепцията, известна като малтусианство е, че населението расте с по-бързи темпове от производството на храни. Ограничените ресурси пораждат бедност, глад и социални катаклизми – войни, геноцид и др. Те (както и гладът и епидемиите) действат като своеобразни регулатори на числеността на цивилизацията.

През 19 век неспособността на човечеството да се изхранва я свързвали с недостатъчната товароподемност на корабите, а също така с недостига на пасища.Смятало се е, че тяхната площ е твърде малка, за да бъде отглеждан достатъчно добитък, който да осигурява на всички храна. И в средата на ХХ век са били изразявани подобни опасения: например екологът Уилям Фогт е вярвал, че прекомерното използване на земя ще доведе до изтощаване на почвата и демографска катастрофа.

През 1972 г. по искане на Римския клуб е проведено изследване от учени от Масачузетския технологичен институт (MIT), резултатите от което са публикувани в доклада „Границите на растежа“, който още тогава е предизвикал силен резонанс сред световната общественост.

Неговите автори са установили, че предвид темповете на растеж на населението, индустриализацията, замърсяването на околната среда, производството на храни и изчерпването на ресурсите, най-вероятният сценарий е крах на цивилизацията в рамките на един век.

Наскоро бяха публикувани резултатите от изследване, проведено от Гайя Херингтън, ръководител на отдела за устойчиво развитие и анализ на динамичните системи към световната мрежа от одиторски компании KPMG, която е проверила доколко моделът, разработен от екипа от MIT и неговата последна актуализация, е валиден от гледна точка на данните, с които разполагаме в момента. Оказало се, че човечеството продължава да се придържа към пътя, способен да доведе до недостиг на ресурси, до екологични катастрофи и упадък на цивилизацията като цяло, като особено опасен е варианта на „business as usual” (тоест без предприемане на радикални мерки) в съчетание с увеличаващо се замърсяване, като при него се потвърждава предположението за колапс до 2040 година.

Още в първия си доклад авторите са указали, че една от най-сериозните мерки за изход от тази ситуация е преди всичко в контрола и ограничаването на раждаемостта. Но при определени условия те са предвидили и по-меки сценарии. Един от авторите на доклада, американският професор Денис Медоус, е смятал, че теоретично е възможно да се стабилизира населението на Земята на ниво от 8 млрд. Но не повече! В противен случай екосистемите и ресурсите на планетата няма да могат да поддържат устойчиво съществуването на човешката популация.

Това, което Малтус не е предвидил

Сега на Земята има почти 7,8 милиарда души. А според един от песимистичните сценарии на ООН до 2030 г. те ще бъдат 8,5 млрд., до 2050 г. – 9,7 млрд., а до 2100 г. – онези 11,2 млрд., за които са предупреждавали авторите на доклада „Ограничения на растежа“.

Трябва да се отбележи, че такъв експлозивен растеж на населението настъпва през ХХ век. Въпреки двете световни войни и най-масовата и смъртоносна грипна пандемия в историята, така наречената „испанка“, населението на света се е увеличило 3,7 пъти през последния век. При това в момента въобще не изглежда, че сме застрашени от масов глад. Човечеството е успяло да реши този проблем: има достатъчно пасища и брой на добитък също. Напротив, призивите на еколозите да се намалят и двете се чуват все по-силно, тъй като ще доведе до намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата и намаляване на глобалното затопляне. Понастоящем в научните лаборатории кипи усилена работа по създаването на изкуствено месо, което може да замени естественото.

Интересни са и други изследвания, които се базират на производството на растителна храна. Според тях съществува лимит за количеството храна, която може да се произведе на Земята. Даже в случай на максимална ефективност, ако всичкото отгледано зърно се използва за изхранване изключително на хората (вместо на домашните животни, което е неефективен начин за преобразуване на енергията на растенията в енергия на храната) ще можем да се ползваме от получените продукти само за ограничен период от време. Един от учени, изследвали този проблем, е видният социобиолог от Харвардския университет Едуард О. Уилсън . Той базира своите разчети на количеството достъпни земни ресурси. Както отбелязва Уилсън „успяхме да отстраним ограниченията, създавани от биосферата”.

„Ако всички се съгласят да станат вегетарианци, не оставяйки практически нищо за домашните животни, сегашните 1,4 милиарда хектара обработваеми земи ще могат да изхранят около 10 милиарда вегетарианци.” – казва Уилсън.

По неговите думи , на 1,4 милиарда хектара могат да се произведат около 2 милиарда тона зърно годишно. Това е достатъчно количество да изхрани 10 милиарда вегетарианци.

Така че според него 10 милиарда е горната граница за население на планетата, базирайки се на запасите на храни. Но тъй като е слабо вероятно , че всички ще се съгласят да прекратят употребата на месо, то максималната възможност за изхранване ще бъде за по-малко от 10 милиарда жители на планетата, смята Уилсън.

По думите на друг известен учен, биологът от Колумбийския университет Джоел Коен (Joel Cohen), други фактори в околната среда, които ограничават способността на Земята да изхрани човечеството, са азотния цикъл, достъпното количество фосфор и концентрацията на въглерод в атмосферата. Но така или иначе, на сегашния момент съществува голяма неопределеност за въздействието на всичките тези фактори.

„Ако трябва да говорим честно, никой не знае кога количеството хора ще достигне своя пик и кога това ще стане” – казва Коен.

„От времето на Томас Малтус хората, са притеснени от пренаселеността на Земята и се тревожат дали ще има достатъчно храна за всички. Виждаме, че храна има достатъчно. И консумацията на калории само се увеличава с всяко следващо десетилетие, – обяснява друг професор от Колумбийския университет Матю Конъли. – Ако храната ни свършваше, трудно бихме обяснили защо хората ядат все повече и повече. Освен това огромна част от населението води заседнал начин на живот. „

Разбира се, в края на 18 век Малтус не е можел да си представи до какво технологично ниво ще се развие земеделието и хранителната промишленост през 21 век. Но не е само това.

Както Томас Малтус, така и неговите последователи са предполагали, че с нарастването на просперитета и изобилието от ресурси, хората ще се възпроизвеждат като зайци, все повече консумиращи и изчерпващи ресурсите на планетата.

Но се оказва, че връзката не е право пропорционална, а точно обратното: повишаването на жизнения стандарт не води до увеличаване, а до спад на раждаемостта.

Цивилизацията се е научила да се бори както с глада, така и с епидемиите (малцина се съмняват, че няма да се справим с коронавируса), които преди това са действали като основен регулатор на числеността на населението. В същото време хората доброволно започнаха да се ограничават в броя на децата си. Има различни причини за това, но фактът си остава факт: коефициентът на фертилност или плодовитост (известен също като общ коефициент на раждаемост – средният брой деца, родени от една жена) в Европа вече е 1,6. И за да расте населението, този показател, който е най -важният в демографията, трябва да бъде не по -малък от 2,1. В Съединените щати, Япония, Китай и голяма част от Южна Америка коефициентите на плодовитост вече са под нивата на замяна. Да, в Африка той все още е висок (Нигер е на върха с 6.5), но е ясно, че с подобряване на благосъстоянието, показателят ще намалее по целия свят.

Така че може би заплахата от пренаселеност на планетата е мит?

Ненаситният „златен милиард“

“ Колкото по-богато е едно общество, толкова по -малко деца се раждат, това е законът на демографията, – казва Рейват Деонандан, асистент по медицински науки в Университета в Отава. – Сега нивото на бедност е по-ниско от всякога в човешката история и всичко говори за факта, че в обозримо бъдеще ще имаме по-нататъшни успехи в борбата с нея. Това ще се прояви в забавяне на растежа на населението и в крайна сметка в неговия спад.“

Проблемът не е в броя на хората. Проблемът е колко употребяват. В края на краищата производството на същото месо (и с нарастването на благосъстоянието човек се стреми да яде повече от него) вреди на околната среда. Така с времето ще има все по-малко хора, но всеки от тях ще оставя все по -голям въглероден отпечатък в природата.

Може би проблемът би могъл да бъде решен, ако населението на богатите страни консумира по-малко. Условно казано, по-добре е да се убеждават представителите на „златния милиард“ за това колко разточително те живеят, отколкото да се „извиват“ ръцете на хората от страните от третия свят, където има предимно многодетни семейства с ниски доходи.

Според Деонандан, за да могат всички да живеят в комфорта на съвременната американска средна класа, на Земята трябва да останат около 2 милиарда души. За по-скромен европейски живот ще са достатъчни 3 млрд. Тези цифри показват, че е просто наложително „златният милиард’ да затегне колана си, за да намали екологичното натоварване на планетата. Така числеността на хората, която ще може в да „издържи“ Земята, ще се увеличи.

Повечето съвременни демографи смятат, че най-вероятният сценарий е през следващите десетилетия населението на света да достигне своя връх (около 2050 – 2065 година) и след това да започне да намалява.

Миналата година американски учени под ръководството на Кристофър Мюрей от Вашингтонския университет в свое изследване са направили прогнози за числеността на планетата, пресмятайки как ще се промени населението в 195 страни на света за периода 2018-2100 година. В своите изчисления учените са се базирали на данни за репродуктивните способности, миграцията и смъртността, които са били събрани в рамките на проекта Global Burden of Disease (GBD). Авторите на изследването прогнозират, че населението на Земята ще се увеличава до 2064 година, когато на нашата планета ще живеят около 9,73 милиарда човека. След това числеността на земните жители ще започне постепенно да намалява и към 2100 година учените прогнозират 8,79 милиарда жители.

Но в средата на века се очаква да възникне друг демографски проблем: делът на възрастните хора ще се увеличи значително и ще са нужни значителни ресурси за тяхната издръжка. Същото изследване показва, че ще се повишава средната продължителност на живот, която до 2100 година практически в целия свят може да е над 74 години. В резултат на това ще намалява частта на работоспособното население на планетата. Количеството хора по-възрастни от 65 години през 2100 година ще бъдат 2,37 милиарда човека, а по-младите от 20 години – 1,7 милиарда.

Но да се надяваме, че човечеството за сетен път ще намери решение и на този проблем.

5 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x