Механизмите на стреса: как той влияе на мозъка и на организма ни

Стресът винаги е съпровождал живота на човек, но в последно време, особено в условията на неопределеност и несигурност, предизвикани от ускоряващите се технологични промени, пандемията, войните в Украйна и в Близкия изток, икономическите и политически кризи, той се превръща в бич за съвременното общество и последствията от него стават все по-сериозни. За да предприемем сериозни мерки за справянето с него, преди всичко ние трябва да познаваме неговите механизми, особено тези на хроничния стрес и как той се отразява на мозъка и организма ни, а и като цяло на нашия живот.

Вървите късно през нощта през не особено безопасен район и изведнъж забелязвате тъмен силует отпред. На емоционално ниво това ви кара да изпитате страх. Но миг преди да осъзнаете страха, в тялото ви вече е протекла химическа реакция, наречена „стрес“.

Всичко започва в амигдалата – тази сдвоена част от мозъка, разположена в темпоралните дялове на полукълбата, която постоянно следи външните стимули, идентифицирайки опасните за живота и здравето. Амигдалата моментално сравнява сигналите от сетивата (тъмен силует) със спомени от подобни ситуации в миналото (наскоро ваш приятел е бил ограбен на улицата) и общата информация (в този район не е безопасно в тъмните части на деня) – заплахата е определена. Тревожният сигнал лети към междинния мозък (диенцефалона), където хипоталамусът задейства древния механизъм, известен като за „бий или бягай“ . Под въздействието на хормоните цялото тяло вече е в бойна готовност. Заради адреналина, сърдечната честота и дишането се ускоряват, мускулите получават повече кръв и се напрягат. Заради кортизола, запасите от глюкоза се освобождават в кръвния поток, за да осигурят на тялото повече енергия. Имунните реакции, възпаленията и храносмилането се забавят, за да се запазят ресурси за противодействие на заплахата.

Стресът ни прави по-силни и по-устойчиви, за да увеличим шансовете си да оцелеем в опасна ситуация. Но това е много енергоемък механизъм. Следователно тялото ни не е създадено за продължителен стрес. В идеалния случай той трябва да се върне в първоначалното си състояние веднага щом разберете, че сте сбъркали сянката на котка, бягаща през пътя, за нападател. В реалния свят стресът може да продължи дълго време, като се увеличава и намалява, но не изчезва напълно. Това е така, защото стресори за нас са проблемите в работата, семейните проблеми, финансовите затруднения и екзистенциалните страхове, с които не е толкова лесно да се справим, колкото с моментна уплаха.

На физиологично ниво хроничният стрес представлява същата реакция както и острият стрес. Просто рядко го забелязваме, защото реакцията е малко по-слаба: дишането не е толкова учестено, въпреки че е повърхностно; мускулите са свити, но по-малко (най-често долната челюст е напрегната и раменете се повдигат). Въпреки това, при хроничен стрес тялото също изразходва огромно количество ресурси и страдат всички важни органи. Може би затова някои учени смятат стреса за основната причина да живеем не 150 години, а наполовина по-малко.

• Мозък и нервна система. Това, което не ни убива, не ни прави по-силни. Всъщност, колкото повече стресови ситуации имаме в живота, толкова по-чувствителен става мозъкът ни към тях и толкова по-зле ги понасяме. Учените са открили, че при мишки, подложени на хроничен стрес, амигдалата по-силно реагира на опасност. Може би затова хроничният стрес толкова често води до депресия и тревожно разстройство, защото тези състояния също са свързани със свръхактивна амигдала. Освен това стресът в буквалния смисъл убива нервните клетки. Както се оказва, заради хроничния стрес, процесът на смърт на хипокампалните неврони се ускорява, което води до когнитивни увреждания, афективни разстройства (разстройства на настроенията) и депресия.

• Сърдечно-съдовата система. При стрес пулсът се ускорява, съдовете се разширяват. Натискът и стресът върху сърцето се увеличават, а това е рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. В хода на изследване върху мишки е установено, че при стрес в клетките на коронарните артерии, аортата и миокарда се повишава концентрацията на протеини на топлинния шок (HSPs). Именно тях ги свързват с развитието на хипертония, коронарна болест на сърцето и атеросклероза.

• Ендокринна система. Глюкокортикоидите, включително кортизола, които се синтезират при стрес, регулират имунния отговор и забавят възпалителните процеси – така организмът предотвратява свръхактивността на имунната система в случай на нараняване. Хроничният стрес нарушава комуникацията между хормоналния отговор на стреса и имунната система, а това може да доведе до нарушена имунна функция, хронична умора, метаболитни заболявания и депресия.

• Стомашно-чревен тракт. Може би червата и да не са „втория мозък“, както ги смятат някои невролози, но 100 милиона неврони в червата имат директна свръхбърза връзка с мозъка. Нарушенията в нервната регулация на перисталтиката могат да доведат до функционални нарушения, например синдром на раздразненото черво. Стомахът също страда, тъй като в стените му има много нервни окончания – стресът нарушава работата му, променя скоростта на усвояване на храната и повишава чувствителността към дразнители като мазни или пикантни храни, алкохол или лекарства.

Стресът пречи на вземането на адекватни решения

Заради хроничния стрес, невронните връзки в мозъка се преустройват. Страдат ориентацията в пространството, работната памет и обучението. Дори моделите за вземане на решения се променят. В експеримент мишки били обучени да натискат лостове, за да получават лакомства от две хранилки. След това те били разделени на две групи и едната група била подложена на хроничен стрес в продължение на три седмици. След това правилата били променени: за да получи лакомство от едната хранилка, не било необходимо мишката да натиска лоста. Стресираните мишки обаче продължили да натискат и двата лоста. Сканирането на мозъка им показало, че активността на префронталната кора (отговорна за анализа и вземането на решения) била намалена, а сензорно-моторната зона, напротив, била хиперактивна. Очевидно заради стреса мишките са избрали обичайната си стратегия на поведение, независимо от реалните условия и последствията от техните решение.

Хроничният стрес е различен при жените и мъжете.

Отдавна е известно, че жените са по-склонни да страдат от депресия, посттравматично стресово разстройство, тревожност и промени в настроението. Предполага се, че и това е свързано с повишената реакция на стрес. Жените са не само по-чувствителни към стресови фактори, но и по-дълго изпитват ефектите от стресовите преживявания. Тази тенденция се наблюдава не само при хората. В едно изследване, след три дни съвместно съжителство с агресивен съсед, мъжките мишки запазили предпазливо отношение към непознати мишки в продължение на около две седмици, а женските – повече от 10 седмици. Защо женското тяло е по-уязвимо на стрес? Може да има много причини. Например, доказано е, че невроните в мозъка на жените задействат повече рецептори за връзка с невротрансмитера кортиколиберин, който участва в задействането на стресовите реакции.

Странно, но е факт: окситоцинът, хормон, който се асоциира с приятни емоции (нежност, привързаност, сексуална възбуда), също може да увеличава тревожността на жените след стрес. В допълнение, женският полов хормон естроген също може да повлияе на чувствителността към стрес: женските мишки с високи нива на естроген били по-склонни към „тревожен“ груминг – това е, когато почистването на козината помага да се отклони вниманието от стреса и така да се успокои.

Стресът ни прави песимисти

До това заключение е стигнал екип от психолози и невролози от Обединеното кралство, Германия и САЩ. Те провели експеримент, в който участниците (91 души) участвали в икономическа игра. По броя на изображенията на телевизори и смартфони, движещи се по виртуална конвейерна лента, те трябвало да определят какъв завод е пред тях – за сглобяване на телефони или сглобяване на телевизори. Всеки участник „инвестирал“ в производството или на телевизори, или на телефони. Ако участникът познавал правилно какъв е завода (и той се оказвал такъв, в какъвто той е инвестирал), тогава получавал парична награда, в противен случай губил пари. С цел да се увеличи нивото на стрес, преди експеримента на половината от участниците им било казано, че ще трябва да изнесат реч пред комисията .

Статистическият анализ на резултатите показал, че под влияние на стреса участниците по-често предполагали, че пред тях не е този завод, за който ще им бъдат присъдени точки. Авторите отбелязват, че в стресова ситуация всеки аргумент за нежелан изход е имал по-голяма тежест за участниците, отколкото в спокойна обстановка. От физиологична гледна точка това има смисъл: благодарение на този песимизъм тялото е по-вероятно да се подготви за най-лошото. Но ако трябва да вземете максимално обективно решение за бъдещето си, по-добре е да изключите влиянието на стресовите фактори.

Стресът пречи на правенето на планове

Интересно изследване са направили учени от Станфордския университет. 38 участници в експеримента, използвайки шлемове за виртуална реалност, изследвали улиците на около дузина града по даден маршрут. След това те били „прехвърлени“ в един от тези виртуални градове и им била поставена задача да стигнат до определена точка. Половината от участниците били предупредени, че периодично ще бъдат удряни с ток, което предизвиквало стресова реакция. Учените анализирали как участниците са начертали маршрута в състояние на стрес и в спокойно състояние. Оказало се, че тези, които не били заплашени от токов удар, са много по-склонни да намерят по-кратък и удобен маршрут. Участниците от групата на стреса били по-склонни да изберат научения маршрут, пренебрегвайки възможността за намаляване на разстоянието.

Анализът с апарат за ядрено-магнитна томография показало, че стресът инхибира (подтиска) активността на хипокампуса, който е отговорен за паметта. Поради това субектите не смеели свободно да използват знанията си за местността, а действали механично. Какво общо с това имат плановете за бъдещето? За тях трябва да използвате специален вид памет. Паметта за бъдещето е способността да държите в главата си, какво трябва да правите след известен период от време. Според авторите на изследването именно тази функция страдала от стреса.

За да реши проблемите със стреса, всеки сам за себе си трябва да търси решение. При по-сериозни проблеми някои могат да сменят изцяло начина си на живот или работата си, други да започнат да следват съветите на такива жизнени философии като стоицизма или епикурейството, или източни духовни философии, като будизъм, йога, даоизъм, да медитират или пък да се обърнат към традиционните религии. В случай на действително много сериозни проблеми най-добре е да се потърси професионална помощ, особено ако преди това е търсено решение, използвайки алкохол, наркотици или други стимулиращи средства.

Стресът е един от най-големите бичове на нашето съвремие и затова ние постоянно се стремим да помогнем доколкото можем с някои практически съвети, които ни са се сторили интересни и полезни. Ето и някои от тях със съответните линкове:

1. „От прегаряне към баланс“: какво да правите, ако стресът пречи на работата ви

2. Аеробните упражнения повишават устойчивостта на мозъка към стрес

3. Uitwaainen: природното холандско лекарство против стрес

4. Завършете цикъла: подсказан от еволюцията начин за справяне със стреса

5. Мисли на глас: защо по време на стрес и тревога е добре да изговаряте всичко, което мислите

6. “Синята терапия“: Как водата помага за преодоляването на стреса

7. 15 конкретни начина за справяне със стреса на работа

8. 5 проверени съвета за преодоляване на стреса