Дари

Аеробните упражнения повишават устойчивостта на мозъка към стрес

Изследване с мишки показало, че упражненията укрепват устойчивостта на мозъка към стрес. В хода на физическата активност в специална област на ствола на мозъка се изработва един от най-важните протеини за нервните клетки – галанин, участващ при реакциите на стрес. Генетично стимулирано изработване на галанин при трудно подвижни мишки също повишило тяхната устойчивост към стрес. Освен доказването полезността на физическата активност за устойчивост към стреса, това изследване може да спомогне за разработването на ефективно лечение в бъдеще за хората, които нямат възможност да тренират. Резултатите от това изследване са публикувани в списание Journal of Neuroscience.

Упражненията не само ни карат да се изпотим, но ни помaгат да се справим със стреса. По време на сериозен стрес се препоръчва да отделим повече време за физически упражнения, за да може да изпуснем парата и да се освободим от негативната енергия. Но учените още не разбират връзката между тренировките и свалянето на стреса и как именно упражненията го регулират, въпреки че е общоизвестен факта за ползата на различните физически активности за психическото здраве на човек.

В хода на скорошно изследване, проведено с мишки, учените са се приближили по-близо до разбиранетоза връзката между упражненията и стреса, откривайки, че упражненията действително укрепват устойчивостта на мозъка към стрес. Резултатите показали, че упражненията помагат на животните да се справят със стреса, повишавайки изработването на един от най-важните протеини за нервните клетки – галанин. Този процес влияе на нивото на стрес, употребата на храна и настроението.

Авторите на изследването обясняват, че то помага за изясняването на биологичните механизми, показващи положително влияние на упражненията върху стреса. Въпреки че за потвърждаването на тези резултати ще са необходими следващи експерименти с хора, учените имат практичен съвет за всички нас: редовно изпълнявайте аеробни упражнения.

„Да не се занимаваш със спорт и след това изведнъж да решиш да пробягаш 10 мили непосредствено пред стресови събития, не е така полезно, както редовното пробягване на 3 мили няколко пъти в седмицата в продължение на няколко месеца“- разказват авторите на изследването Дейвид Вайншенкер и Рейчъл Тиладж от Университета Емори в Атланта, САЩ.

Увеличеното физическо натоварване не влияе на незабавната физиологична реакция (например на изработения кортизол) по време на стресовото събитие. Вместо това, то повишава поведенческата устойчивост след въздействието на стреса.

„Това може да означава, че усилените физически натоварвания не влияят върху непосредственото усещане на стреса, но позволяват да се справим със стреса след това по по-здравословен начин“ – казват авторите на изследването.

Галанинът, това е ключов протеин, който регулира стреса и настроението, изработва се в аналогични области на мозъка при хората и при мишките. Именно заради изясняването на това как различните фактори въздействат един на друг, изследователите са използвали мишки.

„Изследванията с хора се сблъскват с етични и технически ограничения и затова ние използвахме за тази цел мишки – обясняват Вайншенкер и Тиладж.- Но тези изследвания за въздействието на галанина могат да бъдат доста перспективни за разработване на подходящи лечения в бъдеще“.

В хода на изследването поведението на мишките се изучавало 24 часа след стресово събитие – удар с крак. Анализирало се нивото на галанин и неговия източник.

Половината от мишките имали постоянен достъп до въртящо се колело в своите клетки, докато другите нямали възможност за такова физическо натоварване. Мишките постоянно увеличавали пробяганата дистанция в течение на първата седмица, като в резултат на това пробягвали приблизително 10-16 километра. Изследователите следели за физическата им активност в продължение на три седмици.

Физически активните мишки демонстрирали по-малко тревожно настроение след стресовото събитие в сравнение с мишките, които не тренирали. Освен това при трениращите мишки се наблюдавало повишено ниво на галанин в locus coeruleus на мозъка, тоест клъстера от неврони в ствола на мозъка, участващ при реакциите на стрес.

Количеството време, което мишките използвали за упражнения през третата седмица, корелирало с количеството галанин в locus coeruleus, което от своя страна корелирало със степента на устойчивостта към стрес.

Базирайки се на тези изводи, екипът генетично увеличил количеството галанин в locus coeruleus на трудноподвижни мишки. Това предизвикало при неактивните мишки полезни ефекти на устойчивост към стрес, без да се променя тяхната физическата активност.

Ако следващите експерименти с хора потвърдят тези резултати, то това може да означава, че влиянието върху системата за изработване на геланин може да помогне на хората да станат устойчиви към стреса, както изпълнявайки упражнения, така и ако нямат физическата възможност да тренират.

Един от основните изводи от изследването е, че въздействието на галанина може потенциално да бъде перспективно за изработването на лечение в бъдеще, което ще помогне на хората, които нямат възможност да тренират, обясняват авторите на изследването.

Интересно е, че нивото на галанин не е повлияло на други аспекти от живота на мишките, което предполага, че галанинът може да бъде задействан само в периоди на високо ниво на стрес, уточняват учените.

Необходими са допълнителни изследвания с хора, за да се определи точно какъв тип и колко упражнения ще предизвикват ефекта за устойчивост към стреса. Но на база съществуващите данни, учените отбелязват някои общи препоръки:

– Аеробните упражнения (ходене, бягане, каране на велосипед, плуване) вероятно по-силно влияят на стреса, отколкото неаеробните (например вдигане на тежести).

– Заниманията трябва да са постоянни, поне няколко пъти в седмицата. Интензивните тренировки с големи интервали между тях или пробягването на дълга дистанция преди стресови събития едва ли ще са толкова полезни, колкото редовните разходки или карането на велосипед.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x