Екология на взаимоотношенията: как да живеем в „чиста“ психологическа среда с хората около нас

Екологичното отношение към света около нас не означава само опазване на околната среда и грижа за планетата. Създаването и поддържането на здрави и щастливи взаимоотношения също е акт за устойчиво развитие и стремеж към живот в по-чиста психологическа среда.

В какво се изразяват екологичните взаимоотношения

Екологичните взаимоотношения са отношения, които се характеризират с емпатия, уважение към желанията и нуждите на другия, желание за развитие, стремеж и постигане на устойчиво съгласие, способност да говориш открито, без да нараняваш другия, да разбираш и приемаш своите чувствата и емоции, и да можеш да виждаш и разбираш чувствата на другия. Те могат да бъдат изградени в различни области, не само с романтичния партньор и членовете на семейството, но и със себе си, с бизнес партньорите, колегите и приятелите.

Именно подобни отношения дават усещането за увереност, спокойствие и радост. Те не ви причиняват дискомфорт и осигуряват възможността да бъдеш себе си. Изграждайки подобна психологическа и емоционална среда всеки от партньорите се чувства много по-свободен.

Четири принципа на екологичните взаимоотношения

Екологията е наука за взаимодействието на живите организми помежду си и със своята жизнена среда. В отношенията между хората екологичността се проявява в уважително отношение към себе си и партньора като личности със свои желания, нужди и интереси. Такива взаимоотношения разкриват по-пълно потенциала на всеки от партньорите и спомагат за развитието на техните най-добри страни. Като цяло екологичните взаимоотношения спомагат за изграждането на здрава връзка между адекватни партньори.

В основата на екологичните взаимоотношения стоят четири основни компонента: уважение, равенство, безопасност и доверие.

Уважение

Уважението означава да можеш да цениш гледната точка, мненията, убежденията и решенията на другия. Става въпрос за поставяне и зачитане на граници, способността да изслушваш и да се интересуваш от мнението на другия човек.

В такива отношения всеки може да сподели спокойно чувствата си по такъв начин, че да се чувства сигурен, чут и че няма да бъде съден.

В екологичните взаимоотношения собствените интереси са важни, но интересите, ценностите, нуждите, нагласите на другия човек са също толкова важни, колкото и моите. По принцип това е много лесно да се каже, но e много трудно да се осъществи на практика. Необходима е висока степен на зрялост, за да се приеме, че всеки човек има право да бъде различен. В същото време подобно отношение, което да приема нашите ценности, желания, нагласи и нужди, трябва да има и от другата страна. Ако уважаваме другия толкова, колкото себе си, връзката ни ще се гради върху това да не търсим единствено компромиси, а възможности за развитие на нещо по-голямо, а именно нашата обща система „ние“. Това се проявява ясно най-вече в семейните отношения, където постоянно се опитваме да намерим други его състояния.

Равенство

Равенството се изразява в съвместното вземане на решения или сключване на споразумение за това как те ще бъдат приемани. Всички страни в отношенията имат равни права на глас.

Екологичните отношения се основават на принципа „Аз съм добре – ти си добре“. Когато хората се опитват да изграждат подобни отношения, най-важното е те постоянно да преговарят, да търсят допирни точки, да са готови да поставят собствени граници, но в същото време да уважават границите на другия.

Безопасност

Безопасността е увереността, че и двете страни в една връзка няма да си навредят умишлено – физически, емоционално, психологически или по друг начин. Става дума както за грижата един за друг, така и за общото благополучие.

Безопасността също така включва приемане на случващото се, което означава, че никой не трябва да бъде принуждаван да прави нещо против волята си или да бъде обвиняван, ако откаже. Съгласието може да бъде дадено и оттеглено по всяко време. Освен това еднократното съгласие не означава, че човек автоматично го дава в бъдеще.

Важна стъпка в изграждането на безопасна среда е поставянето на граници. Това е начин да съобщавате за вашите нужди и желания, и да уведомявате, когато нещо не е наред. Важно е, бидейки себе си, по подходящ начин да бъдете близо и до другия човек. За развитието на отношенията от особена важност е умението да приемаш другия в моменти на слабост.

В една екологична връзка е важно да можете както да сдържате чувствата си, така и да приемате чувствата на човека до вас. Например, другият може да е много ядосан и вие да сте до него в този момент – едва ли е нужно веднага да се опитвате да го развеселите или пък да се обидите и да си тръгнете. Грижейки се се за себе си, в същото време трябва да се погрижим и за другия човек. Именно в това се проявява емоционална интелигентност – способността да бъдем съпричастни към себе си и ближните. Тук са важни уменията за саморегулация и осъзнаването на собствените чувства. Такива взаимоотношения ни тласкат към самоусъвършенстване и вътрешен растеж, очертавайки нашите вътрешни граници.

Доверие

Доверието е увереността, че участниците в една връзка си казват това, което мислят и не се манипулират един друг, не се заблуждават или не се възползват един от друг. Въпреки това, за да защитят себе си и да изградят здрави взаимоотношения, е важно партньорите да уточнят условията и да сключат своего рода предварително споразумение още в самото начало.

Най-често хората не обичат да говорят за това. Смятат го за прекалено материалистично, срамно и неудобно. Хората се страхуват да си задават един на друг всички онези много важни въпроси, които впоследствие могат да бъдат причина за сериозни противоречия. По време на подобно обсъждане партньорите имат шанс да установят, че може би имат диаметрално различни ценности и възгледи, и като цяло е по-добре изобщо да не започват подобни взаимоотношения. Това е и отлична възможност да се предвидят и предотвратят много остри и критични моменти в бъдеще. В брака това се изразява в предбрачен договор, в който се обсъждат различни ситуации и се посочват потенциалните кризисни зони, а също така как партньорите ще вземат решения за да ги преодолеят или да ги прекратят. Същият подход може много добре да сработи и в бизнес взаимоотношенията.

Как да не прекаляваме с екологичността

Съзнателното изграждане на взаимоотношения отнема много време и на определени етапи дава увереност, че хората могат да разчитат един на друг и да си позволят да бъдат уязвими. Но при един екологичен подход е важно да се знае мярката.

Както и при екологичните движения, свързани със защитата на природата и промяната на климата, се наблюдават понякога прекалено екстремални прояви, така и в екологичните взаимоотношения могат да се проявят някои прекалени прояви. Тук „да прекалиш с екологичността“ означава преди всичко, че човек обръща толкова много внимание на другите, че напълно е забравил за себе си. И тук не става въпрос за равенство. В един момент човек може да започне да губи себе си, своите ценности, граници, нужди, проявявайки прекалено много внимание и грижи за другите. Затова саморегулацията, самоосъзнатостта, емпатията и комуникативните умения са особено важни, за да може да се запази хармонията във взаимоотношенията.

Линията на „нормалността“ като цяло е много тънка и в областите около нея винаги има „недо“ или „над“, зад които стои повишен страх, тревожност или агресия. Именно за това е особено важно да разбирате по-добре чувствата си и като резултат на това да балансирате по-добре на ръба на нормалното.

Екологичността в действие

Ние се променяме, растем и се учим през целия си живот, но не можем да проявим осъзнатост веднъж завинаги, както е невъзможно да изградим екологични отношения, които да останат такива за цял живот. Но можем непрекъснато да инвестираме в тях. Ако в един момент спрем да влагаме усилия и внимание, и пренебрегнем взаимоотношенията на партньорство и равнопоставеност, то тази екологична психологическа среда, която сме създавали и съхранявали, може много бързо да изчезне. Следователно екологичните взаимоотношения не са статус или етикет, който може да бъде поставен веднъж завинаги. Те изискват безкрайно самоусъвършенстване, при което няма крайна точка. С всеки нов ден и нова степен на зрялост, ние имаме възможността да правим нашите взаимоотношения още по-комфортни, надеждни, важни, стабилни и удовлетворяващи.