“Синята терапия“: Как водата помага за преодоляването на стреса
Професорът от Университета на Вирджиния Джени Роу обяснява, как им е провървяло на хората, които имат постоянен достъп до море или езеро.
Властите все по-често признават, че интеграцията на природата и градската среда е ефективна стратегия за подобряване на психическото здраве. Лекарите по цял свят изписват „зелени“ рецепти, тоест препоръчват на своите пациенти да прекарват повече време сред природата. Те се базират на стотици изследвания, показващи, че това носи полза за психологическото благополучие на хората и повишава социалната им активност.
По-голяма част от тези изследвания досега бяха съсредоточени към ролята на зелените насаждения и площи за подобряване на психическото здраве. Но каква е ролята на „сините“ пространства – морето, езерата, крайбрежните алеи или даже градските фонтани?
Вие сигурно интуитивно знаете, че близостта до вода дава спокойствие. Много поети и художници потвърждават чувството на трепет и магия, които може да предизвика водата. Но носи ли тя такава полза за психическото здраве, както зелената инфраструктура на градовете? Няколко изследвания показват, че водните обекти поддържат психологическото благополучие толкова добре, ако не и по-добре, колкото и „зелената“ природа.
Засега доказателствата са ограничени преди всичко в крайбрежните райони на Европа. Ако вие живеете в една от 49-те страни в света или 27-те американски щата, които нямат излаз на море? За да носи природният капитал полза за здравето на хората, той трябва да е интегриран във всекидневната структура на техния свят.
Ориентация към всекидневно благополучие
Ако вие имате достъп до синьо пространство, това може да ви направи по-щастливи, да намали нивото на изпитван стрес, да подобри качеството ви на живот и да ви направи по-общителен и безкористен.
Такива са резултатите от нашето изследване, което ние проведохме в Уест Палм Бийч, щата Флорида. Разходки по крайбрежната променада, където ние добавихме някои допълнителни елементи, намалиха както осезаемия, така и физиологичния стрес в участниците, измерван чрез променливостта на сърдечния ритъм. Освен това нашият екип използваше електроенцифалография за изучаване на невронните сигнали в мозъка за да определи дали синьото пространство могат да донесат такава полза за психологическото благополучие, както зелените насаждения и площи.
Ние увеличихме сенчестите площи и количеството пейки по крайбрежната линия, за да увеличим нивото на комфорт. Освен това разположихме серия от полупрозрачни рамки с исторически сцени от началото на 20-ти век, които да напомнят на посетителите за естетическата и културна история на това място.
Тази временна промяна увеличи взаимодействието на участниците с брега, пробуди тяхното любопитство (неразделен компонент на благополучието), намали нивото на стрес и повиши субективното благополучие. Хората, изпитали на себе си това въздействие, по-често отбелязваха по-високи нива на алтруизъм и чувство за принадлежност към обществото.
Изследователите предполагат, че такъв род полза за здравето може да се обясни с няколко фактора. Например, непосредственото влияние може би е свързано със способността на водата да намалява топлинното натоварване при горещ климат, както фонтаните са охлаждали районите в ислямска Испания през XIII век. Водата помага да се намали шума от транспорта и съответно, предизвиквания от шума, стрес. Изследователите установиха пряко въздействие върху регулирането на стреса. Констатирано беше, че контактът с природата забавя реакцията на човек към стрес и го прави по-спокоен.
Хората, като правило са по-активни физически в среда, където имат достъп до вода, и където по-често могат да срещнат хора, участващи в организирани или самостоятелни занимания. Изследователите смятат, че меките визуални стимули на водата, например светлината, падаща върху движеща се вода, задържат вниманието ни без каквито и да било съзнателни усилия от наша страна и позволяват да се възстановим от когнитивната умора, предоставяйки ни възможност за размисъл. Тази идея, която е получила наименованието „теория на възстановяване на вниманието“ твърди, че очарованието на природната среда, в този контекст любопитството и възхищението от искрящата вода, сигнализира за важността на околната среда в процеса на психологическото възстановяване.
Забравената хидротерапия
Всъщност лечебната сила на водата въобще не е новина. Морските къпания и свежият морски въздух са били препоръчвани с цел лечение още през XIX век от такива заболявания като меланхолия или топлинен удар.
Днес хидротерапията се използва за възстановяване след физически травми и като среда за облекчаване на болката. Но използването на „синята терапия“ за подобряване на психологическото благополучие и физическото здраве донякъде е забравена.
Неотдавнашен обзор на научни разработки откри само 33 изследвания, в които „водните процедури“, такива като плажна активност, плуване, ветроходство, риболовство или гребане, се използват за лечение на хора с особени проблеми на психическото здраве, такива като посттравматично стресово разстройство (ПТСР), различни зависимости и депресия, а също така за лечение на хора с ограничени физически възможности. Като цяло, тези изследвания показват, че такива занимания са донесли пряка полза за здравето, особено за психическото здраве и социалното благополучие. Водната терапия не може да излекува психическите заболявания, но помага за смекчаване на симптомите за тревога и депресия.
Въздействието на други водни обекти
Засега имаме малко доказателства за ползата от „синята терапия“ за здравето извън крайбрежните райони. Как може да се реализират такива подходи в градове без достъп до море, езеро или река? Как урбанистите могат по-добре да интегрират достъпа до вода в живота на хората?
Сред урбанистите съществува термина „град, ориентиран към водата“ или „град – гъба“. Това е ключова стратегия в адаптацията на съвременните градове към промените в климата и устойчивото управление на водните ресурси.
В градовете вече се изпробват нови начини за използването на дъждовните води, които съчетават в себе си твърди и меки инженерни системи за събиране, отвеждане, филтриране, пречистване и задържане на тези води. Такива са например „дъждовните“ градини и откритите канали, които събират валежите. Подобни иновации карат хората да се задържат по-дълго време да улиците, да се наслаждават на водата и да бъдат по-общителни.
Градските дизайнери могат да добавят такива сравнително евтини функции в по-големи проекти по управление на водите, които ще помогнат на общественото здравеопазване и за намаляване въздействието от промяната на климата. Използването на широк спектър интерактивни и пасивни функции на водата в градовете може да разшири възможностите за игра, любопитство, въодушевление и намаляване на стреса. Така тези мерки могат да се превърнат в средство за укрепване на психическото здраве, а не само да са обект на благоустройство.
Приятен уикенд!
