15 конкретни начина за справяне със стреса на работа

В съвременния свят все повече хора се оплакват от нарастващ стрес на работното място, който много често завършва с „прегаряне“ (burnout). В серия от кратки ръководства на изданието Harward Business Rewiew, разработени от известни консултанти в различни области, се дават съвети как човек да се справя с различни професионални проблеми. Едно от тези ръководства е HBR Guide to Managing Stress at Work (HBR Ръководство как да управляваме стреса на работа), от което ще ви представим 15 съвета, както за ръководители, така и за служители, за справяне със стреса на работното място.

1. Когато сте подтиснат, фиксирането върху своите слабости и миналите неуспехи, няма да ви помогне. По-добре се отнесете към собствените си грешки снизходително, спомняйки си, че на хората им е свойствено да грешат. Изследвания са доказали, че тези, които могат да си простят , не просто се чувстват по-щастливи, но и по-често изпитват приливи на оптимизъм, по-малко нервничат и преживяват, като при това са по-успешни в работата си.

2. За да съкратите количеството на вземаните решения, изработете си стандартни работни процедури. Един от поддръжниците на такъв подход е бил президентът Барак Обама, имащ достатъчно стресова работа. Ето и неговото изказване по този повод:

„Както виждате аз нося само сини и сиви костюми. Опитвам се по възможност да намаля количеството на вземани решения. Не искам постоянно да вземам решения по повод на облеклото си и храната си. И без друго си имам достатъчно проблеми. Енергията трябва да се концентрира към важните решения и задачи. Затова е много по-надеждно да се следват рутинни процедури. Не трябва цял ден да се отвличаш за вземане на дребни тривиални решения“.

3. Около 200 научни изследвания в най-различни области, от техниките за водене на преговори и управлението на времето до диетите и заниманията със спорт, свидетелстват за едно и също: предварителното определяне на времето и мястото за изпълнението на дадена задача от два до три пъти повишава шансовете действително тя да бъде изпълнена.

4. Много е полезно периодично да се припомня какво е направено до този момент и чак след това човек да се съсредоточва на задачите, които му предстои да решава.

5. Трябва да се правят кратки, но редовни прекъсвания по време на целия работен ден и при това задължително да се напуска работното място. Ценността на такива паузи се крие в нашата психология. Съществува такова понятие като „ултрадианни ритми“, през които с периодичност от час и половина до два се редуват приливите и отливите на енергия през деня. Към края на всеки цикъл тялото жадува за възстановяване. Сигналите за появата на спад са безпокойство, прозяване, чувство на глад и трудности с концентрацията, но много хора игнорират тези сигнали и продължават да работят. В резултат на това запасът на енергия (тоест работоспособността) постепенно се изчерпва в течение на работния ден. Затова практиката на редовни прекъсвания спомага за постоянната висока трудова ефективност.

6. Качеството на възстановяване е по-важно, отколкото продължителността на възстановяване.

7. Отвличането към второстепенни въпроси струва скъпо. Временното превключване от една работа (например, подготовката на отговор на имейл) на друга (например, провеждането на телефонен разговор) най-малко с 25% увеличава времето, необходимо за завършването на първоначалната задача. Този феномен е известен под името „време за превключване“.

8. Вероятно най-ефективното правило, което се практикува от топ-мениджърите, се състои в това всяка вечер да се определя най-сложната задача за следващия ден и да се започва деня с нейното решаване. Така , посвещавайки първия работен час на решаването на най-важния проблем, още от сутринта се появява приятното чувство, че си успял вече много.

9. Ние продължаваме да вярваме в удивително устойчивия мит, че ако поспим час по-малко, ще можем да поработим час повече. В действителност съкращаването на съня се отразява на нашето здраве, настроение, когнитивни способности и производителност.

10. Успешните хора, като правило, спят значително повече от останалите. Известно е изследването на Андерс Ериксон, проведено сред цигулари, което показало, че водещите изпълнители спят средно осем часа и половина в денонощие, включително 20-30 минутен сън следобед. А това е с два часа и повече, отколкото спи средният американец. Водещите изпълнители освен това отбелязвали, че сънят, естествено освен репетициите, е важен фактор за подобряване на тяхното майсторство.

11. Иновационните нововъведения на работните места изискват много повече разяснения, отколкото няколко кратки съобщения от ръководството.

12. Гъвкавото работно време е ефективно само в случаите, когато идеята се поддържа от целия колектив, а не само един или няколко служители да водят преговори с работодателя.

13. За поддържане на отношенията в колектива няма нищо по-важно от планирането на съвместно провежданото време да се прави с не по-малко внимание, отколкото изработването на работния график.

14. Важно е в началото на деня да си напишете задачите за деня на хартия, без да използвате нови технологии. Не е известно как това работи, но изследвания показват, че написания на хартия план и последващото зачеркване на изпълнените точки играе важна стимулираща роля.

15. Важно е да не се мисли постоянно за работа. Ако през цялото време мисълта е концентрирана към работата, включително по пътя за работа, отделяйки време за съставяне на работни планове, мислейки само за работа или водените разговори са изключително по повод на работата, то човек започва да се възприема само като работник и нищо повече. Но такъв живот е възможен до момента, когато всичко е наред на работа. Кой съм аз, ако ми отнемат работата? На този въпрос е изключително важно да имате убедителен отговор. Ако това се осъзнае, се появява шанс за по-пълно възприемане на работата като част от живота, а не като всичко в живота.

Ако тази тема ви вълнува, можем да ви препоръчаме още една статия, която публикувахме по-рано. Тя се нарича „7 стъпки да преминем от професионално прегаряне към баланс“, в която авторката Никол Лапин, на база личен опит, споделя своя метод за предотвратяване на мащабно професионално прегаряне.