Учени са оценили количеството на микропластмаса, която пада заедно с дъждовете

Учени от три американски университета са провели изследване, в което изяснили, че всяка година над охраняемите природни територии, намиращи се в западната част на САЩ, заедно с дъждовете падат хиляда тона микропластмаса, което се равнява на 120 милиона пластмасови бутилки. Микропластмасата попада в човешкия организъм чрез водата, въздуха и храната, и голяма част от най-дребните частици остават там.

Учени от университети в Юта и Калифорния са провели химически анализ на дъждовната вода и въздуха в западните части на САЩ. Те открили, за последните четиринадесет месеца в 11 особено строго охраняеми паркове и резервати са паднали заедно с валежите повече от хиляда тона микропластмасови частици , които като суровина биха стигнали за производството на 120 милиона пластмасови бутилки.

Водещият автор на изследването Дженис Брейни заявява, че учените са били шокирани. Както те пишат: „В света няма места, където вече да няма микропластмаса”. Намират я навсякъде : в океаните, включително на дъното на Марианската падина, в реките и езерата, във въздуха, в арктическите ледове, в питейната вода и храната. Ежегодно в световния океан попадат около 12 милиона пластмасови отпадъци и повече от 1,5 милиона тона микропластмаса.

Да се пресметне достоверно количеството на микропластмасата е почти невъзможно заради прекалено малките размери (5 мм и по-малко), но някои учени твърдят , че нейното количество може да достига 125 трилиона микрочастици.

Основните източници на микропластмаса са синтетичните микрофибри, които се използват в производството на дрехи и автомобилните гуми. Освен това тези частици се съдържат в козметиката, средствата за хигиена и битовата химия, например в червила, кремове, шампоани, дезодоранти, спрейове за коса, средства за миене на посуда, праховете за пране и още в много подобни продукти.

В организма на човек микропластмасата най-често попада заедно с храната, а също така чрез бутилираната и водопроводна вода за пиене. Може би засега още няма повод за паника, тъй като експертите на Световната здравна организация (СЗО) твърдят, че учените нямат убедителни доказателства за вреда , причинявана чрез водата за пиене. Пречиствателните съоръжения са способни да отделят по-голямата част от микропластмасата и да правят водата безопасна за пиене, твърдят от СЗО. Ако по-голямата част от населението на Земята има възможност да пие пречистена вода, то да се филтрира въздуха, който дишаме е невъзможно. Микропластмасата се разнася по цялата планета, благодарение на ветровете и дъждовете.

„Ние не трябва да дишаме такъв въздух – обяснява Стив Алън , изследовател в областта на микропластмасата, работещ в Университета на Стратклайд в Шотландия – Микропластмасовите частици поемат всевъзможни пестициди, тежки метали и други токсични вещества. Всичко това попада директно в нашите бели дробове”.

Микропластмасата вече е станала и част от хранителната верига, и да се избавим от нея е невъзможно. Животните пият от замърсени водоизточници, вредните вещества се задържат в техните организми, а хората употребяват за храна тези животни и рибата, която живее в същите водоеми. Експертите от СЗО твърдят, че по-големите частици се отделят посредством урината и фекалиите, но най-дребните микрочастици се натрупват в човешкия организъм.

Понастоящем учените не могат комплексно да оценят вредата от микропластмасата върху здравето на човек, тъй като първите по-големи изследвания в тази област за започнали в началото на века. Как и въобще възможно ли да се избавим е от микропластмасата е все още неизвестно, затова поне засега пътят е един – да се контролира и намалява използването на пластмаса.

Затова много страни постепенно забраняват използването на някои еднократни пластмасови опаковки и торбички, производството на еднократна посуда и прибори за хранене, използването на еднократни пелени , използването на пластмасови гранули в козметиката и битовата химия. Други много важни и перспективни направления в тази насока са производството на биоразлагаща се пластмаса за бутилки и опаковки , например от остатъци от рибната промишленост или отпадъци от дървопреработването, или търсене на методи за използване на пластмасовите отпадъци (например за производство на дизелово и авиационно гориво, евтини филтри за вода и химикали, „гъби” за разливи на нефт и горива и други).