Най-големият замърсител на Световния океан са… реките. Как да ги почистим?
Около 80% от пластмасовите отпадъци, които сега са в Световния океан, са попаднали с помощта на хиляда от най-замърсените реки. Замърсяването на реките е глобален проблем и затова неговото решаване, преди пластмасата да попадне в океана, придобива все по-голяма важност.
Остров Хандерсън се намира между Нова Зеландия и Перу, а в радиус от 5 500 километра няма нито една заселена територия. През лятото на 2019 година група австралийски учени са организирали експедиция на острова и открили потресаваща картина. Включеният през 1988 година в Световното наследство на ООН остров, като място недокоснато от човешката цивилизация, бил затрупан от пластмаса и други отпадъци.
Изследователите открили на острова бутилки, контейнери и всякакви видове риболовни принадлежности, които достигнали тук от Германия, Канада, САЩ, Чили, Аржентина и Еквадор. Причината за толкова широка география на произхода на пластмасовите отпадъци се дължи на факта, че кораловият атол се намира в центъра на южния тихоокеански водовъртеж, който представлява огромно кръгово океанско течение, движещо се против часовниковата стрелка покрай източното крайбрежие на Австралия чак до западната част на Южна Америка. Сега тази територия е призната като един от най-замърсените райони на планетата.
Голяма част от отпадъците (по данни на учените до 90% от пластмасовите замърсявания в Световния океан) са донесли реките. Смята се , че десет от реките са най-големите замърсители, като осем са в Азия и две в Африка. Всички те текат през гъстонаселени райони, където отсъства ефективно събиране на отпадъците, което означава, че пластмасовите отпадъци много често попадат в реките.
Реките са в ролята на конвейер за доставка на пластмаса за океана. Досега не е ясно колко боклук се задържа в руслата на реките, колко дълго престоява той там и в каква форма. Това много зависи както от пластмасата (като плътност и размер на частиците), така и от самата река (колко е дълбока, колко бързо тече, има ли язовирни стени и други прегради по нейното течение).
Защо замърсяването с пластмаса е толкова опасно?
Човечеството произвежда огромно количество пластмаса. През 2015 година то е било 400 милиона тона, а прогнозите са да се удвои до 2025 година. По оценка на учените ежегодно в океана попадат 8 милиона пластмасови отпадъци, но по тяхно мнение това може да е достатъчно занижена оценка.
Биолозите вече са доказали, че микроскопичните частици, на които се разпада пластмасата, нанасят сериозна вреда на морската флора и фауна. Много животни и растения ги поемат като хранителни вещества, а след това загиват или страдат от различни болести. Микропластмаса е открита в организма на всеки морски бозайник, изучен при неотдавнашно изследване, проведено във Великобритания. Резултатите от друго изследване, проведено през 2017 година, показали, че частици от пластмаса се съдържат както във водопроводната вода по целия свят, така и във фекалиите на хората.
Рискът за здравето на човек от употреба на микропластмаса засега не е достатъчно изучен. Учените не могат категорично да кажат дали тя е вредна за човешкия организъм или се възприема неутрално. Но така или иначе всеки човек средно на седмица употребява около 5 грама микропластмаса.
Сега изследователите се опитват да установят какъв ефект микропластмасата оказва на човешкия стомашно-чревния тракт. Доказано е, че по-големите частици се изхвърлят от организма, но какво се случва с по-дребните фракции засега е неизвестно. Освен самите частици, в организма попадат и химически вещества, отделящи се от пластмасата. Също така бактерии и вируси използват тези микрочастици да се задържат вътре в организма.
В неотдавнашно изследване, учени от Сингапур са открили повече от 400 видове бактерии на 275 парченца микропластмаса, събрани на местните плажове. В това число влизат микроорганизми, причиняващи гастроентерит и възпаление на рани при хората, а също така свързани с обезцветяването на коралите.
Въпреки че няма категорични доказателства за въздействието на микропластмасата, Световната здравна организация (ВОЗ) призовава да се съкрати употребата на пластмаса и да се организира ефективна утилизация на пластмасовите отпадъци. Подчертава се особената важност за почистването на реките, тъй като това е канал, по който микропластмасата може да попадне в питейните води за населението и във водите, използвани за напояване, а пластмасовите отпадъци – в моретата и океаните, откъдето се разпространяват навсякъде по Световния океан.
Освен отрицателното екологично въздействие, замърсяването на реките има и негативен икономически ефект, тъй като постоянно се увеличават разходите за очистване на питейната вода, намалява улова на риба и туристическия поток.
Какви проекти се занимават с почистването на реките от отпадъци?
По думите на основателя на стартапа Ocean Cleanup Боян Слат, оптималните решения на проблема със замърсяването на Световния океан от отпадъци трябва да обединява две направления. Едното е почистването на съществуващите отпадъци от океанските води, а второто е предотвратяването на попадането в него на нови отпадъци, преди всичко от реките. Със създадените от компанията технически съоръжения в Ocean Cleanup работят вече и в двете посоки.
В края на октомври ви запознахме с робота-катамаран Interceptor, разработен от Ocean Cleanup, за почистване на реки от отпадъци.
Устройството представлява катамаран, към който е прикрепена дълга плаваща бариера. Тя събира отпадъците от реката и ги насочва към лентов конвейер, който разпределя отпадъците в шест контейнера с обща вместимост около 50 тона.
Първите образци на Interceptor вече почистват река Тангеранг в Джакарта, Индонезия и река Кланг в щата Селангор, Малайзия. По собствено изследване на компанията, тези реки влизат сред първите хиляда най-замърсени реки на планетата, които причиняват повече от 80% от глобалното замърсяване на Световния океан.
В компанията оценяват, че прихващането на отпадъците в реките е много по-ефективно икономически, отколкото след това. Компанията планира в сътрудничество с правителствени и частни организации до 2025 година да почисти тези 1 000 най-замърсени реки.
Друг проект, наречен Clean Rivers Initiative за почистване на реките от отпадъци се разработва от компанията Worthington. Основната дейност на компанията е съсредоточена в създаването на плаващи бариери за почистване от по-едрокалибрени отпадъци – дървета, големи клони, автомобилни гуми и други предмети, които могат да нанесат вреда на язовирни стени и други хидротехнически съоръжения.
Clean Rivers Initiative е стартирал през 2016 година. По време на първия етап компанията с помощта на датчици, монтирани на плаващите бариери , е събрала данни за пропускателната им способност. Анализът на данните помогнал за доработване на конструкцията на бариерите, така че те да не пропускат и по-дребните пластмасови отпадъци.
По данни на компанията, успешни проекти за почистване от пластмасови отпадъци вече са реализирани в САЩ,Панама, Турция и Доминиканската република. Освен това, Worthington финансират некомерсиални проекти за почистване на реки, такива като Living Lands & Waters.
Още един начин за почистване на реките от пластмаса предлага компанията The Great Bubble Barrier. В този стартап, вместо роботи и плаващи бариери, са разработили система от поставени на дъното тръби, през които се подава кислород под налягане.
Потокът от балончета създава възходяща тяга, която кара отпадъците да се издигат към повърхността. Друга част от съоръжението създава течение, насочващо пластмасата към система за събиране, монтирана на брега.
Проектантите на системата смятат, че тя не само ще почиства реката от отпадъците, но и ще насища водоемите с кислород. Това ще спомага за развитието на екосистемата и ще препятства цъфтенето на отровните синьо-зелени водорасли. Системата вече е монтирана на река Ейсел, десен ръкав на Рейн, течаща през нидерландските провинции Гелдерланд и Оверейсел.
