Битката в организма: защо някои боледуват толкова тежко от коронавируса, а други – не?

По време на пандемията ние избягваме често да публикуваме материали за Covid-19, но ни се струва, че тази статия на Der Spiegel e интересна от гледна точка на един от въпросите, които всички ние си най-често си задаваме – защо тази болест протича толкова различно при различните хора? Новият коронавирус причинява коварно заболяване, което може да порази не само белите дробове, но и сърцето, мозъка, кръвоносните съдове. Докато едни не забелязват, че са се заразили, други умират. Вероятно отговорът на този въпрос се крие в различното функциониране на имунната система, която бива атакувана активно от болестта, предполагат немските учени.

Когато правнуците на Валтруд И. са и идвали на гости тя обичала да им пее народната песен „Komm lieber Mai (Идвай, скъпи май” ) и да гледа през прозореца на играещите в двора деца. Но през април тя се разболяла, започнала да кашля, вдигнала висока температура и скоро след това починала. Тя била на 91 години.

Валтруд е една от жертвите на новия коронавирус, който поразява не само белите дробове, но и мозъка, сърцето, кръвоносните съдове. Но това, което е още по-удивително е , че някои въобще не забелязват преминаването на болестта.

Защо така се случва, засега е голяма загадка или както се казва „въпрос за милион”, смята Бернд Залцербергер, инфекционист в университетската болница в Регенсбург.

„Особеността на Sars-Cov-2 е в това, че той може да предизвиква силни възпаления” – обяснява лекаря.

Работата е там, че при някои пациенти с коронавирус имунната система активира клетки, които циркулират в кръвта и се развиват в така наречените микрофаги, когато попаднат в инфектирана тъкан. Ако те разпознаят причинителя на болестта или засегнатите клетки, те се насочват директно към тях, обкръжават ги и ги поглъщат. По тази причина ги наричат „изяждащи клетки” или фагоцити.

Като цяло това изглежда като „почистване на боклука” в собствения организъм. Но това, че имунната система активира фагоцитите при инфекциозно заболяване е нещо необикновено и може да доведе до проблеми.

Организмът не разбира, че най-лошото е отминало

При тежко протичане на Covid-19 имунната система по всяка вероятност изпраща сигнали, които предизвикват възпаление, за да се избави от причинителя на болестта и да мобилизира нови фагоцити, въпреки че инфекцията отдавна е подтисната и антителата са блокирали вируса. Организмът в този момент не разбира, че най-лошото вече е отзад и продължава с всички сили да се бори с вируса и то с опасни за живота последствия.

Този феномен е наблюдаван преди това при коронавируса, причиняващ MERS,който е роднина на Sars-Cov-2. В случая с близкоизточния респираторен синдром (MERS), такава допълнителна реакция на организма се е срещала особено често. По тази причина смъртността при MERS е била доста по-висока, отколкото при Covid-19. Каква е причината за тази възпалителна реакция засега не е ясно.

„Трябва да има някакъв превключвател – обяснява Залцбергер – Ние още не знаем кои точно фактори имат значение”

Първите изследвания показват, че определени параметри спомагат за тежкото протичане на заболяването. Към тях се отнасят напредналата възраст, затлъстяването, високото кръвно налягане и диабета. Кои фактори оказват най-силно влияние, засега не може ясно да се проследи.

„При възрастните хора имунната система е по-склонна към възпалителни реакции” – отбелязва Томас Камрадт, президент на Германското общество по имунология и директор на Института по имунология към Университетската клиника в Йена.

Освен това те по-често страдат от високо кръвно налягане и излишни килограми. Затова не е учудващо защо тези заболявания се срещат често при боледуващите от Covid-19.

Данни от 4,1 хиляди пациенти болни от Covid-19 в Ню Йорк показват, че хора със затлъстяване, тоест индекс на телесната маса по-висок от 30, по-често са попадали за лечение в болница. За 50-годишен мъж това е тегло от около 96 килограма при ръст от 1,8 метра. Рискът за попадане в болница или даже за смъртен изход нараства четири пъти при индекс по-висок от 30, а при индекс по-висок от 40 – шест пъти.

Известно е , че мастната тъкан може да спомогне за развитието на възпалителните процеси. Съществува теория, че ако мастната възглавничка твърде бързо нараства, тя не се снабдява достатъчно с кислород и мобилизира фагоцитите. Нараства риска от хронични възпаления и рак. Дали има значение този процес при коронавируса засега никой с достатъчна доза увереност не може да каже.

Вероятно за протичането на болестта имат значение и генетичните фактори. Определени генетични мутации могат да спомагат за развитието на засилени реакции на имунната система. При така наречения хемофагоцитарен синдром някои от естествени клетки-убийци на имунната система са дефектни. Въпреки че те могат да разпознаят инфектираната тъкан и изпращат сигнални вещества, които да привличат други помощници на имунната система, те не могат да „изключат” вредоносните клетки. Това може да предизвика опасна за живота верижна реакция, в резултат на която имунната система атакува и здрави клетки.

При други заболявания е известно, че при определени групи от пациентите, болестта преминава по-тежко, при това не само при възрастните хора. По време на епидемията от свински грип тежко са се разболели много млади хора.

„Какви фактори тогава повлияха, ние така и ме можахме да изясним” – казва Залцбергер. – „ Имаше прекалено малко проби от заболели пациенти”.

Защо мъжете боледуват по-често ?

С коронавируса ситуацията е друга. По цяла Германия в болниците се събират данни и проби за пациентите, и сега те могат да се изследват. Първите резултати ще се появят най-вероятно следващата година, а може би и по-рано, предполага Залцбергер.

„Един от въпросите, с който ние се занимаваме е защо мъжете боледуват по-често в тежка форма, отколкото жените?” – споделя Залцбергер.

Той предполага, че генетичните изменения на Х-хромозомата може да играе някаква роля. При жените те са две равностойни. Ако на едната има някаква грешка, то другата хромозома често може да я компенсира. При мъжете има една Х-хромозома и една Y-хромозома, която от своя страна е доста по-къса.

Според Комрадт, колкото по-добре се изучи имунния отговор, толкова по-надеждни ще бъдат потенциалните ваксини . В много редки случаи активната имунизация, при която се вкарва слаба форма на причинителя на заболяването, може да предизвика силна или грешна реакция на имунната система. Ще се появи ли ваксина и кога точно, още не може да се каже, но в много страни се водят съответните изследвания.

Съгласно изводите от скорошно изследване, публикувано в изданието Cell, коронавирусът попада в организма през носа. Но при различните пациенти , заболяването преминава много различно. При много от заболелите отначало се поразява носоглътката. Появява се кашлица, болка в гърлото, а някои болни вдигат висока температура. След това инфекцията може да се спусне към долните дихателни пътища, тоест в белите дробове.

Други въобще не забелязват инфекцията. Съгласно изследванията, почти половината от инфектираните с коронавирус са нямали симптоми. Но не е докрай ясно, дали те са били без симптоми по време на изследването, а след това те са се появили, или симптоми е нямало въобще.

При безсимптомното протичане на болестта вирусът, по всяка вероятност, се разпространява в носоглътката толкова обширно, колкото и при хората, които боледуват. Висока е вероятността , че инфектираните могат дълго време да заразяват другите, даже по-дълго от две седмици.

Имунната система реагира и на безсимптомното протичане на болестта

Проблемът се състои в това, че такова безсимптомно протичане се диагностицира изключително рядко , защото се тестират преди всичко хора с типични оплаквания. При тези, при които няма симптоми, най-често разбират за това, че са се заразили, случайно. Например, когато се тестират всички служители на болница или пътници на круизен кораб.

„Вероятно имунната система на човек реагира и на безсимптомното протичане – предполага имунолога Камрадт – Но инфектираните не забелязват това”.

Такива оплаквания, като кашлицата, възпаленията или високата температура, не са от вирусната инфекция, а са опит на организма да се избави от причинителя на болестта .

Съгласно една от теориите, реакцията на имунната система може да зависи от това колко вируса едновременно атакуват организма. След контакт с особено голямо количество от вируси, ако някой ви е кихнал направо в лицето в неголямо помещение, организмът може да започне активно да се защитава, което повишава риска от тежко преминаване на болестта.

Даже и да не забележат инфекцията, някои могат да изградят имунитет за известен период от време. За други болести е известно, че при безсимптомно преминаване на болестта в организма се изработват антитела. За колко време организма ще има имунитет към Covid-19 засега е неизвестно, защото причинителят се появи прекалено скоро.

„Аз ще се учудя, ако въобще няма имунитет” – казва Камрадт.

Въпреки че имаше съобщения за повторно инфектиране, има вероятност, че хората не са били напълно оздравели, когато са правили нов тест.

„Аз не знам нито един случай, когато някой да се е разболял след месец” – обяснява Камрадт.

В случая с родствения причинител на SARS (атипичната пневмония) частта на антителата, способни да неутрализират вируса, постепенно е намалявала в продължение на две години. Възможно е при Covid-19 имунитетът да се съхранява за същия период.

Не е ясно дали безсимптомното преминаване на болестта е без последствия за организма. Някои от пътниците от круизния кораб Diamond Princess с положителен тест за коронавируса разказват, че при тях болестта е преминала безсимптомно. Но при изследване на белите дробове са открити промени, характерни за Covid-19, но все пак не е напълно ясно дали именно коронавирусът е причина за тези промени.

Въпреки цялата неопределеност на ситуацията, едно е известно: новият вирус може да бъде смъртоносен.