Биопластмаса от остатъци в рибната промишленост зае първо място в международния конкурс James Dyson Award 2019

Преди няколко дена беше обявен международният победител в конкурса James Dyson Award 2019. Първото място зае 24-годишната Люси Хюз (Lucy Huges) от Университета на Съсекс , Великобритания. Тя се е опитала да разреши два проблема наведнъж: да намали количеството едноразови пластмасови изделия и да оптимизира обработването на остатъците в рибната промишленост. В резултат на това младата студентка е създала уникална алтернатива на пластмасата – материала Marina Tex.

В рибната промишленост се генерира огромно количество отпадъци. Това са вътрешностите на рибите, черупките на ракообразните, рибната кожа и люспите, тоест всичко това, което не се консумира и се отправя в депата за отпадъци. Хюз открила, че люспите и кожата са най-подходящата основа за биопластмаса, тъй като съдържат много здрави и пластични белтъчни структури.

За да се съединят тези протеини в едно цяло, студентката решила да използва органичен свързващ компонент. Както обяснява Люси, за нея било важно да намери местни източници на такава суровина, за да не се осъществява излишно транспортиране.

Хюз експериментирала с различни органични вещества и накрая се спряла на агар-агар –вещество, получавано от червени и кафяви водорасли, което може да изпълнява функцията на съединяваща субстанция, служеща за фиксиране на протеините.

На Люси Хюз са и били необходими повече от стотина експеримента, за да настрои процеса и да постигне желаните качества на материала, като по-голямата част от работата тя извършила в своята кухня в студентското общежитие. В резултат на своите усилия, младата изобретателка успяла да създаде еднороден биоразлагащ се материал, който получил името Marina Tex.

Прозрачният листов материал идеално подхожда за производството на едноразови опаковки. На външен вид и на пипане новият материал напомня на пластмасата, но тук свършват и техните прилики.

Производството на новата биопластмаса изисква сравнително малко ресурси и енергия. Изработката му се извършва при температура по-ниска от 100 градуса по Целзий. Готовият резултат се разлага за четири-шест седмици, пригоден е за домашно компостиране и не отделя токсични вещества. Затова за преработването му не се изисква никаква допълнителна инфраструктура.

Тъй като за изработването на новата биопластмаса се използват остатъчни продукти от рибната промишленост, производството ще помогне за намаляването на рибните остатъци и по-пълното използване на тези ресурси с полезна цел. Съгласно изчисленията на Хюз, от остатъците на една атлантическа треска може да се изработи материал Marina Tex за 1400 пакета.

„На мен ми се струва неразумно да се използва пластмаса, имаща такъв дълъг живот, за предмети, чийто жизнен цикъл е не повече от ден. За мен Marina Tex е крачка към разумния избор и модернизацията на материалите, което ще помогне да се реализират ценности като устойчиво развитие, локален избор на доставчиците, затворен цикъл на производство –разказва Люси Хюз – Аз съм невероятно радостна, че журито оцени така високо Marina Tex. Това признание ме вдъхновява за по-нататъшни изследвания. Аз с нетърпение очаквам как ще бъдат оценени възможните области за използване на Marina Tex.”

Ставайки международен победител в конкурса на James Dyson Award 2019, Люси Хюз ще получи награда от 30 000 британски лири. Младата изобретателка възнамерява да използва тези пари за следващи изследвания, за да може Marina Tex да помогне на света да се избави от излишната пластмаса чрез използване на местни източници на суровина, подходяща за производство на биопластмаса.

„Ние решихме са изберем разработка, която е най-важна за нашата планета. Marina Tex е изящно решение, което ще помогне за решаването на два проблема: да се избавим от вездесъщата пластмаса и от рибните остатъци. Следващите изследвания и разработки ще помогнат за подобряването на Marina Tex и аз се надявам този материал да помогне за решаването на глобалния проблем с пластмасовите отпадъци” – коментира изобретението основателят на премията сър Джеймс Дисон.

Радващо е, че се появяват все повече биоразграждащи се алтернативи на пластмасата. Наскоро ви запознахме с разработка на финландски учени, които също са създали уникален материал, съединявайки дървесни влакна от целулоза и протеин от коприна, съдържащ се в нишките от паяжина. В резултат се е получил материал, отличаващ се със своята здравина и еластичност, който в бъдеще може да замени пластмасата, например при много медицински приложения, хирургичните влакна, текстилната промишленост и опаковките.