fbpx

Как не трябва и как трябва да дискутираме за политика

Защо истината кара опонента ни да се вкопчва във фалшивите новини? Когато кантарът в банята покаже няколко излишни килограма, на нас ни е по-лесно да не му повярваме, а да обявим, че той е дефектен. Абсолютно по същия начин ние автоматично се съмняваме във всички факти, които противоречат на нашите убеждения. Но има и още по-странни ситуации: вие убедително доказвате на събеседника си, че информацията, на която се доверява, е напълно фалшива и по тази причина той започва да вярва в нея още по-силно.

Този феномен е получил наименованието „ефект на обратната реакция“ (backfire effect) и за пръв път е описан подробно от политолозите Брандън Нихан и Джейсън Райфлър през 2006 г. Той бил открит по време на експеримент, когато хора с различни убеждения били помолени първо да прочетат фалшива статия, а след това и нейното опровержение. Ако фалшивата информация съвпадала с убежденията на участниците, а опровержението им противоречало, разобличаването на фалшификата предизвиквал в тях обратна реакция: то не подкопавало, а укрепвало вярата им в нейната истинност.

Ефектът на обратната връзка не се проявява винаги и навсякъде. Ако ви кажат, че Великата китайска стена всъщност не се вижда от космоса, защото тв е широка само около 7 метра, вие лесно ще коригирате представите си пред лицето на фактите. Много по-трудно е, когато фактите противоречат на нашите основни убеждения и особено на политическите.

Когато се стигне до спор за политика, тогава реакцията към чуждите аргументи винаги е приблизително една и съща.

„Това е като да вървиш през гората и да се натъкнеш на мечка“, обяснява неврологът Сара Гимбел в подкаста You Are Not So Smart.

Тя е един от авторите на изследване, което показва, че когато се сблъскаме с факт, който противоречи на основните ни убеждения, се активират едновременно две области на мозъка – амигдалата и островната кора. Първата област е отговорна за реакциите при опасност, а втората – за представата за себе си.

„Основната задача на мозъка е да се самозащитава, а не да прави логически разсъждения. Ако някои ценности са станали част от нашата идентичност, атаката срещу тях се възприема от мозъка като пряка физическа заплаха за нашето „аз“”, обяснява друг съавтор в изследването Джонас Каплан.

И колкото по-мощна е атаката, толкова по-отчаяно нашата психика се опитва да защити своето уязвимо убеждение. Оттук и усещането, че пред лицето на наглед убийствени факти увереността на човек в своята правота само се засилва.

Именно затова е много полезно да знаем как да се противопоставим на ефекта на обратната реакция. Това подробно е описано в „Справочника на разобличителя (The Debunking Handbook) от психолозите Стивън Левандовски и Джон Кук.

Ето и някои от основните трикове:

Усмихвайте се по-често. Това помага да се неутрализира рискът от възбуждане на амигдалата в събеседника по време на спора. Изследванията показват, че свързаните с наградата зони в мозъка се активират, когато видим усмихнати и приветливи лица.

Фокусирайте се върху фактите, а не върху лъжите. Например, не се опитвайте да опровергаете идеята за плоската земя, а докажете, че тя е (почти) кръгла. Както когнитивистите Хюго Мърсие и Дан Спербер обясняват в книгата си „Енигмата на разума“( The Enigma of Reason) , хората мигновено разпознават разобличителните конструкции като заплаха за тяхната ценностна система. И вместо да слушат вашите аргументи, те търсят слабости в тях и подбират аргументи в защита на своето мнение. Първо това ги прави невъзприемчиви към вашите доказателства, а второ просто се формира ефекта на обратна реакция, тоест засилват се техните убеждения.

Не посочвайте твърде много аргументи, за да не провокирате „ефекта на прекалеността“ в събеседника – излишъкът от доказателства предизвиква недоверие. Съсредоточете се върху два или три най-убедителни факта. Мозъкът е по-възприемчив към информация, която е по-лесна за обработка. Ако има твърде много факти, които противоречат на собствената картина на света, е много по-лесно те да бъдат отхвърлени веднага.

Опитайте се да разклатите убежденията на събеседника си отвътре. В книгата си „Психичен имунитет“ (Mental Immunity) психологът Анди Норман съветва да покажете на събеседника си, че неговите убеждения не се справят ефективно с основната си задача, а именно те създават допълнителни рискове, вместо да го предпазват от неприятните аспекти на реалността. Например, има доказателства, че хората с консервативни възгледи живеят по-малко от тези с либерални такива. Това може би не е най-логичният аргумент, но добра причина той да се замисли.

5 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x