Намерена е алтернатива на пластмасата, която не вреди на природата
За вредата на пластмасата за околната среда са изписани много статии. При това се водят множество изследвания за създаване на нови форми и видове от този материал, които да са много по-малко вредни за природата. Именно такъв материал, съчетаващ здравина и еластичност, е създаден от екип от финландския Университет Аалто и Центъра за технически изследвания, Хелзинки.
Изследователите са създали действително уникален материал, съединявайки дървесни влакна от целулоза и протеин от коприна, съдържащ се в нишките от паяжина. В резултат на това се е получил материал, отличаващ се със своята здравина и еластичност, който в бъдеще може да замени пластмасата, например при много медицински приложения, хирургичните влакна, текстилната промишленост и опаковките.
„Природата ни предлага отлични вещества за разработване на нови материали, например такива като твърдата , леко достъпна целуоза и здравата, гъвкава коприна, които ние използвахме в нашето изследване” – казва Маркус Линдер, един от водещите автори на изследването и професор от Университета Аалто.- „Преимуществото на тези материали се състои в това, че за разлика от пластмасата, те са биоразложими и не нанасят вреда на околната среда.”
За създаване на този вид „пластмаса”, учените за използвали брезова целулоза, която са я „разкъсали” на много дребни и тънки нановлакна. След това, подобно на мрежа, ги съединили в твърд скелет. В същото време, в получилата се целулозна мрежа, те са вкарали лепкава смес от коприна на паяжина. Като краен резултат, целулозата дала на новия материал мекота и пластичност, а коприната – здравина. По външни признаци новият материал много прилича на пластмаса.
Както е известно коприната в живата природа се създава от копринени буби, но може да бъде открита и в паяжината. Но финландските учени не са използвали естествена коприна, а „изкуствена”, която се произвежда от генно модифицирани бактерии с променена ДНК , програмирана за производство на коприна. Тази коприна е много по-евтина за производство и по състава си малко се отличава от натуралната.
„Тъй като ние знаем структурата на ДНК, ние можем да я копираме и да я използваме за производство молекулите на протеина на коприната”, обяснява проф. Линдер.” Нашата разработка илюстрира новите възможности на протеиновото инженерство. В бъдеще ние ще можем да приготвяме подобни смеси и с други свойства”.
Може да възникне въпроса: за производството на алтернативната пластмаса ще е нужно ли да се изсичат дървета за добив на необходимата целулоза? Всъщност, не. Сега учените активно провеждат изследвания за намиране на по-евтин начин за производство на изкуствена целулоза с помощта на бактерии. Разбира се, подобни разработки вече има, но целият процес по производството на алтернативната пластмаса трябва да дава продукт по-евтин от сега съществуващите пластмаси. В противен случай голяма част от производителите даже няма да погледнат в посока на новата технология.