Дари

Хората не сме егоистични по своята природа и всъщност сме програмирани за съвместна работа

В науката дълго време битуваше мнението, че човек по своята същност е егоистичен, жесток и безжалостен, което се е формирало в резултат на еволюционната психология, и поражда такива явления като войните, расизма и мъжката доминация. Нови изследвания, особено сред съвременни групи на ловци-събирачи, показват, че една от най-удивителните черти сред тях е техния егалитаризъм, което води до сътрудничество и миролюбие. Така че отрицателните черти едва ли е възможно да бъдат обяснявани с термини като адаптация или еволюция, което от своя страна означава, че „добрата“ страна на нашата природа има доста по-дълбоки корени, отколкото „лошата“.

Дълго време съществуваше общото предположение, че хората по своята същност са егоисти. Ние сме жестоки, имаме силни стимули за съперничество помежду си за ресурси, и стремежи да трупаме власт и богатство.

Когато сме добри един към друг, обикновено го тълкуваме със скрити мотиви и то е само заради това, че на нас ни се е отдало да контролираме и преодолеем вродения си егоизъм и жестокост.

Този мрачен поглед към човешката природа е тясно свързан с известния учен и писател Ричард Докинс, чиято книга „Себичният ген“ (1976) стана популярна, тъй като добре съответстваше на конкурентния и индивидуалистичен дух в края на ХХ век. Както и много други, Докинс обосновава своите възгледи, базирайки се на еволюционната психология. Тя предполага , че съвременните човешки черти са се формулирали в доисторическите времена, по време на така наречената „среда за еволюционна адаптация“.

Обикновено този период се разглежда като време на интензивно съперничество, когато животът е приличал на римска гладиаторска битка, в хода на която са се запазвали тези черти на характера, които са давали възможност на хората да оцеляват, а всичко друго оставало на втори план. А тъй като оцеляването на хората зависело от достъпа до ресурси, например до реки, гори и дивеч, неизбежно възниквали съперничество и конфликти между съперничещите си групи, което довело да развитието на такива явления, като войните и расизма.

Това изглежда логично. Но самото предположение, че доисторическият живот е бил отчаяна борба за оцеляване, е грешно.

Доисторическото изобилие

Важно е да се помни, че в доисторическата епоха светът е бил много рядко населен. Така че е много вероятно групите от ловците-събирачи да са имали на разположение изобилие от ресурси.

По някои оценки, преди 15 000 години населението на Европа е било само 29 000 човека, а населението на цялата планета – по-малко от половин милион. При такава малка плътност на населението е малко вероятно доисторическите групи от ловци-събирачи да са били принудени да се конкурират едни с други или да имат някаква потребност да развиват в себе си безжалостност, която е нужна по време на война.

Съвременни доказателства

Много интересни са резултатите от изследванията, проведени сред съвременни групи от ловци-събирачи, които живеят много подобно на доисторическите хора. Една от поразителните черти на тези групи е техния егалитаризъм.

Както отбелязва антропологът Брюс Кнауфт, за ловците-събирачи е характерен „краен политически и сексуален егалитаризъм“. Отделните индивиди в такива групи не са склонни да натрупват собственост и имущество. Те имат моралното задължение да делят всичко, което притежават. Съществуват също така методи за съхраняване на егалитаризма, което гарантира отсъствието на разлика в статуса.

В племето !Кунг в Южна Африка, например е прието да се делят стрелите преди лов и когато животното бива убито, заслугата не е на този, който е пуснал стрелата, а на този, на който тя принадлежи. А ако човек стане прекалено властен или високомерен, другите членове на групата го подлагат на остракизъм.

Обикновено в такива групи мъжете нямат власт над жените. Жените най-често сами си избират партньор за брак, решават с какво искат да се занимават и работят, когато поискат. А ако бракът се разпадне, те имат право на опека над децата си.

Много антрополози са съгласни с мнението, че такива егалитарни общества са били нормално явление до преди няколко хиляди години, тоест до момента, когато нарастването на населението е довело до развитието на селското стопанство и отседналия начин на живот.

Имайки предвид гореизложеното, няма основания да се предполага, че такива черти като расизъм, воденето на войни и мъжкото доминиране са предопределени от еволюцията, тъй като те биха донесли много малко полза. Хората, които биха се държали егоистично и безжалостно, биха имали доста по-малко шансове да оцелеят, тъй като биха били подложени на остракизъм от страна на своите съплеменници.

В такъв случай има много по-голям смисъл да се разглеждат такива качества като сътрудничество, егалитаризъм, алтруизъм и миролюбие, като естествените качества на човека. Това са чертите, които са преобладавали в живота на човека в продължение на десетки хиляди години. И те все още са силни в нас.

Разбира се, вие можете да възразите, че ако това е така, то защо съвременните хора се държат толкова егоистично и безжалостно? Защо тези отрицателни черти са толкова нормални в много култури? Едно от обясненията е , че може би тези черти трябва да се разглеждат като резултат на променени екологични и психологически фактори.

Изследвания нееднократно са показвали, че когато естествената среда на обитаване на приматите се нарушава, те започват да стават по-жестоки и склонни към йерархия. Така че е много вероятно същото да се е случило и с човешкия род, когато ние сме се отказали от начина на живот като ловци-събирачи.

Предполага се, че когато ловците-събирачи все повече са намалявали и земеделието започнало да се превръща в основна форма на дейност, това е било свързано с психологически изменения, протекли в някои от групите хора. Възникнало е новото чувство на индивидуалност и обособеност, което е довело до нов егоизъм и в крайна сметка до йерархични общества, патриархат и войни.

Във всеки случай, тези отрицателни черти, явно са се развили неотдавна (в исторически план), така че едва ли е възможно те да бъдат обяснявани с термини като адаптация или еволюция. Това от своя страна означава, че „добрата“ страна на нашата природа има доста по-дълбоки корени, отколкото „злата“ страна.

Наскоро публикувахме изследване на американски антрополози, в което се доказва, че обкръжаващата среда влияе за формирането на личността много повече, отколкото се предполагаше досега.

Източник

5 2 votes
Article Rating
guest
1 Comment
oldest
newest most voted
Inline Feedbacks
View all comments
Орлин Баев
Орлин Баев
2 years ago

Много ценни разсъждения. Бих казал, преобръщащи коренно представата ни за човешкото в човека – има ли го, защо и как?!

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
1
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x