Какъв ще бъде света през 2030 година: космически колонии и климатичен апокалипсис?

Да се предсказва бъдещето е трудно, но ние все пак правим прогнози. Футуролози, визионери и експерти в различни области представят своите сценарии за бъдещето. Колкото е по-дълъг срока на прогноза толкова е по-малка вероятността, той да бъде проверен. Затова ние винаги се стараем да ви представяме прогнози за обозримото бъдеще. В началото на годината ви публикувахме различни икономически прогнози и тенденции за близките десет години (с тези прогнози може да се запознаете [1], [2], [3] ). Днес ще ви запознаем с подборката на известното издание Wired, които са се спрели на шест тенденции, които според тях ще са знакови за следващото десетилетие.

Добре дошли на лунната станция!

Последният път, когато човешки крак е стъпвал на Луната беше през 1972 година. Никой тогава не предполагаше, че това няма да се случи през следващите 50 години. Но от НАСА твърдят, че скоро това ще стане.

През 2024 година американската агенция планира да стартира програмата за завръщане на хората на Луната. Целта на мисията „Артемида“ е да се създаде обитаема лунна колония и орбитална станция около Луната, което ще стане и отправна точка за експедицията на Марс.

Когато агенцията за пръв път обяви за своите планове, в тях беше трудно да се повярва. Те още нямаха готова ракета, а и парите за мисията не достигаха. Но миналата година НАСА постигна значителен напредък. Агенцията избра производители за модулите за космическия кораб и разработи проект за апарат за прилуняване. Така че в момента идеята за лунна мисия вече не изглежда толкова далечна.

Климатичен апокалипсис

През октомври 2018 година ООН обяви, че човечеството има на разположение само 12 години, за да предотврати катастрофалните промени на климата. Това означава, че до 2030 година трябва два пъти да се съкратят емисиите на парникови газове. Това въобще не е проста задача, отчитайки, че с всяка изминала година те се увеличават (през 2019 година за пръв път беше отчетено, че те не са се увеличили – бел.ред.).

Ако ние не достигнем тази цел, естествено това не означава, че ще настъпи края на света. Но е очевидно, че колкото по-бързо и с по-голям процент световната икономика премине на възобновяеми източници на енергия, толкова по-добре ще можем да се справим с все по-често бушуващите природни стихии: урагани, горски пожари, повишаване на нивото на световния океан и други.

Какво може да се направи? Първо, трябва да се въведе „въглероден данък“ върху емисиите на парникови газове. Това ще ускори прехода към екологично чисти източници на енергия. Второ, трябва да се субсидират технологии и процесите, които помагат за намаляване на вредните емисии, например производството на електромобили и развитието на удобен обществен транспорт. Освен това трябва да се преосмислят редица инженерни концепции, например, такива като за климатизаторите, защото с повишението на температурите тяхното търсене ще се увеличава, а те са достатъчно голям източник на въглероден диоксид.

Мегапробив в изследването на генома

В предстоящото десетилетие нас ни очаква бум в изследването на човешкия геном. Намаляването на цената за секвениране ще изведе тестовете на ДНК от изследователските лаборатории в сферата на медицинската практика. Благодарение на проектите по секвениране на генома на населението, които са започнали в повече от 10 страни, до 2025 година ние ще разполагаме с данни за повече от 60 милиона човешки генома. А до 2030 година Китай ще добави още 100 милиона. В момента е много трудно да си представим последствията от наличието и обработването на такъв огромен масив данни за човешкия геном.

Днес количеството на секвенираните човешки геноми не надминава един милион и това е много малък процент от цялото население на планетата. С колкото повече данни се разполага, толкова повече възможности ще се открият за анализ на влиянието на гените върху нашето здраве и поведение.

Освен това, на детайлизирани подборки ще може да се използва новия метод, наречен „рандомизацията на Мендел“, който ще позволи на изследователите да отделят причинно-следствените връзки от обикновените корелации. Огромните масиви данни ще дадат възможност да се прогнозира по ДНК развитието даже на сложни признаци, например ръст или предразположеност към сърдечно-съдове заболявания.

Но такъв пробив ще открие възможност и за нови заплахи: използването на достиженията на генетиката с расистки цели или загуба на контрола върху собствените генетични данни. Затова ще е необходимо да се разработят нови законодателни рамки, които ще защитават информацията, получена от генетичния материал на човек.

Малки атомни електростанции

Нова перспективна тенденция в атомната енергетика ще бъде изграждането на малки ядрени реактори.

Тези реактори ще бъдат намалено копие на сега съществуващите, което ще позволи да се усвои тяхното масово производство и лесно да се доставят във всяка една дестинация. Освен това ще осигурят гъвкавост и устойчивост на енергийните системи.

Първите мини-реактори, които се разработват от компанията NuScale Power трябва да започнат да действат в Националната лаборатория в Айдахо през 2026 година. Министерството на енергетиката на САЩ също работи над подобен проект – микрореактори, които трябва да бъдат въведени в експлоатация през 2027 година.

Британският концерн Roll-Royce също разработва проект за производство на малки атомни електроцентрали , снабдени с модулни ядрени реактори. Предполага се, че този неголям реактор ще се сглобява от няколко модула, изработени в завода-производител. По този начин производството на реактора ще става в строго контролирани условия на заводско серийно производство. На място само ще остава да се осъществи присъединяването на тези модули един към друг, подобно на детайли от конструктор. По замисъла на проектантите, такъв подход ще направи атомните централи още по-безопасни. Модулите, от които ще се сглобява подобен реактор, ще могат да бъдат превозвани с обичаен тежкотоварен транспорт.

Еколозите и екологичните групи доста отрицателно се отнасят към атомната енергетика, но ООН и много енергийни експерти смятат, че именно тя може да стане част от решението за климатичните промени.

Покоряването на Марс заедно с Мъск

Илон Мъск от доста дълго време мечтае за покоряването на Марс и в това десетилетие той активно ще претворява тази своя мечта в реалност. Отначало той искаше да изпрати оранжерия на Червената планета, но с развитието на компанията му SpaceX амбициите на Мъск нараснаха до идеята за създаване на пълноценна човешка колония на Марс. През 2019 година той демонстрира на света ракетата, която може да достави хора на Марс.

Мъск е известен с това, че винаги прогнозира твърде оптимистични срокове за осъществяването на своите проекти и много често не ги спазва. През 2017 година той обеща , че до 2022 година на Марс ще бъдат доставени първите товари. През следващата година той заяви, че първият полет на човек до Марс ще се състои до 2028 година. Но трябва да помним и това, че своите обещания, даже и със закъснение, той досега е изпълнявал.

Сбогом, бедност!

Нашите представи за бъдещето често напомнят научно-фантастични филми: автономни автомобили, летящи таксита или имплантирани в мозъка чипове …

Плановете на ООН обикновено изглеждат доста по-реалистично, но някои от целите в областта на устойчивото развитие също може би са недостижими. За близкото десетилетие ООН планира човечеството напълно да се избави от бедността по целия свят.

17 октомври вече е обявен за Световен ден за борба с бедността. Но, разбира се, за да се повиши жизненото ниво на тези, които живеят с 1,25 долара на ден, ще са нужни много по-сериозни усилия.

Добрите новини са, че нивото на бедност в света намалява. По данни на Световната банка, сега в условията на крайна бедност живеят с 1,1 милиарда човека по-малко, отколкото през 1990 година.

В много страни нивото на образование и социални услуги, качеството на изхранване и други показатели за качеството на живот постоянно се повишават. Но тези успехи са доста неравномерни между различните страни, а освен това промените в климата могат да обезценят много от тези постижения. Това вече се случва в Централна Америка и Африка, където сушата е накара много хора да напуснат домовете си.

Да се предскаже бъдещето е много сложно и никога не се знае кои прогнози действително ще се сбъднат. Например , през 1900 година авторите на изданието Ladies’ Home Journal са предсказали, че през XXI век писмата ще се доставят с пневматична поща и от латинската азбука ще изчезнат буквите C, X и Q. Но от друга страна, експертите от това време са успели да прогнозират появата на мобилните телефони и цветната фотография!