„Голямата петорка“: Как тези пет черти оформят и влияят на живота и кариерата ни (+тест)

Преминавайки тест за чертите от „Голямата петорка“, вие до голяма степен ще разгледате под микроскоп своя характер и може да откриете характеристики, за които досега не сте и подозирали.

„Голямата петорка на личностните черти“ (Big Five Personality Traits), или петфакторният модел на личността е научно валидиран тест за оценка на личностните черти. Той оценява пет основни черти на характера:

1. невротизъм

2. екстровертност

3. откритост към нов опит (преживявания)

4. дружелюбност (доброжелателност)

5. добросъвестност

Всяка една от тези черти съответства на едно измерение на личността и от своя страна всякa тя се състои от шест компонента.

Учените са започнали да разработват „Голямата петорка“ през 50-те години на миналия век. Задачата е била да се открие набор от качества, които най-добре би предсказвал поведението, начина на мислене и удовлетворението от живота на полагащия теста. Тази класификация се основава на дългогодишни изследвания, поради което се счита за един от малкото личностни тестове, на които може да се вярва.

Можете да направите безплатен тест за „ Голямата петорка“ тук. Ще ви отнеме около 10 минути.

Всяка черта е спектър

Важно е да се разбере, че тестът не дава ясен отговор на въпроса дали сте например доброжелателен или добросъвестен. Всяка оценявана черта на личността представлява диапазон между две крайности и в реалния свят повечето хора попадат някъде по средата – между 100% екстроверт и 100% интроверт, например.

Спектърът за тези пет черти изглежда така:

Невротизъм ⟷ емоционална стабилност
Екстровертност ⟷ интровертност
Откритост към нови преживявания ⟷ затвореност
Дружелюбност ⟷ враждебност
Добросъвестност ⟷ спонтанност

Но нека разгледаме всяка характеристка по-подробно.

Невротизъм

Невротизмът е свързан с емоционална нестабилност и оказва негативно влияние върху кариерата. Невротичните хора често са в лошо настроение, тъй като лесно се дразнят и обиждат, приемат критиката твърде лично и трудно се справят с негативните емоции. Това затруднява изграждането на взаимоотношения в екип, вземането на информирани решения и поддържането на трезво мислене. Трудното управление на емоциите ги прави по-малко издръжливи в стресови ситуации.

Напротив, тези с ниски нива на невротизъм са емоционално по-стабилни. Те се справят по-лесно със стреса и е по-малко вероятно да се притеснени в трудни ситуации, по-уверени са и по-рядко страдат от психични заболявания.

Кариерни възможности. Хората с ниски нива на невротизъм се справят по-добре с трудностите и напрежението, което е важно в области с висок стрес като медицина или авиация.

Рискове. Високият невротизъм често води до постоянно отлагане , прегаряне и намалена продуктивност.

Критерии за измерване на невротизма:

• тревожност

• гняв

• депресия

• стеснителност

• неумереност

• ранимост

Екстравертност

Екстраверсията не е просто общителност, а цял набор от поведенчески реакции, които отразяват подхода на човек към света около него: колко е активен, приятелски настроен и склонен да общува.

Екстровертите се представят добре в професии, в които трябва да се общува много и те да са видими. Те се зареждат с енергия от общуването, обичат вниманието и не пропускат възможността да опитат нещо ново. Такива хора по-често казват „да“ на откриващите се възможности, с удоволствие участват в екипни проекти, лесно намират общ език с другите и по-често си проправят път напред.

Кариерни възможности. Екстровертите могат да заемат ръководни позиции, благодарение на способността си да взаимодействат с хората, да водят преговори и да управляват екип. Тази черта е особено полезна в продажбите, маркетинга, публичното говорене и управлението.

Рискове. Екстровертите може да са по-малко усърдни, по-малко внимателни към детайлите и да се стремят към бързи решения, а не към задълбочен анализ.

Критерии за измерване на екстраверсията:

• дружелюбност

• общителност

• доминантност

• ниво на активност

• търсене на емоции

• жизнерадостност

Откритост към нови преживявания ( нов опит )

Откритостта към нов опит се свързва със способността да се мисли извън шаблона и нестандартно, готовност да се експериментира, да се гледа на света с любопитство и да се проявява креативност. Хората с висока степен на откритост се интересуват от изкуство, забелязват красотата в детайлите и следват иновациите. Те са рефлексиращи и често търсят нови решения. Типичен човек с висок резултат за откритост е ваш приятел, който постоянно пътува, ходи на изложби, учи езици и постоянно се стреми да научава нови неща.

Хората, които имат ниска оценка за отвореност към нов опит, предпочитат рутината, практични са и им е трудно да мислят абстрактно. Промяната ги кара да се чувстват неудобно, така че предпочитат познатото пред непознатото. Ако познавате някой, който е карал една и съща марка кола или е използвал една и съща паста за зъби през целия си живот, с голяма вероятност той има ниски показатели на откритост към нов опит.

Кариерни възможности. Хората с висока степен на откритост могат да се занимават с наука, архитектура, изкуство, разработване на нови продукти и изследвания. Те откриват иновативни решения и се стремят към нови знания. Отворените хора лесно се адаптират към промените, което ги прави идеални кандидати за стартъпи и динамични индустрии.

Рискове. Понякога стремежът към новото може да отвлече вниманието от рутинните, но необходими ежедневни задачи.

Критерии за измерване на отвореността:

• въображение

• интерес към изкуството

• емоционалност

• авантюризъм

• интелигентност

• либерализъм

Доброжелателност (дружелюбност)

Доброжелателността се свързва с висока емпатия и емоционална интелигентност. Хората с висок резултат по този критерий лесно намират общ език с другите, умеят да съчувстват, да работят в екип и са готови да правят отстъпки в името на добрите отношения и климата в колектива. Те често са убедени, че повечето хора са честни, позитивни и заслужаващи доверие. Оптимизмът им към другите ги прави отлични приятели, колеги и партньори.

Кариерни възможности. В области, които изискват умение за работа в екип и развита емоционална интелигентност – например медицина, преподавателска дейност, човешки ресурси, сферата на услугите – добрата воля играе важна роля. Доброжелателните служители по-добре изграждат доверителни отношения с колегите, сглаждат конфликтите и спомагат за укрепването на екипния дух. Те са отлични служители в помощни професии.

Рискове. Доброжелателните хора се опитват да избягват конфликтите и това често им пречи да защитават интересите си, особено в конкурентна среда.

Критерии за измерване на доброжелателността:

• доверие

• морал

• алтруизъм

• сътрудничество (кооперативност)

• скромност

• емпатия

Добросъвестност

Добросъвестността показва колко внимателен е човек при вземането на важни решения, колко е упорит и целеустремен за постигане на поставените цели. Хората с висока степен на добросъвестност винаги са организирани и дисциплинирани. Тези, които имат нисък показател, могат да срещат проблеми с планирането, изпълнението на проекти навреме и самодисциплината.

Кариерни възможности. Добросъвестните хора намират за по-лесно да работят в области, където дисциплината и вниманието към детайлите са важни, като счетоводство, анализи или медицина. Те изпълняват задачите навреме, високо продуктивни са, допускат минимални грешки и се справят с дългосрочното планиране, защото са организирани. В академична среда високата добросъвестност корелира с високите академични резултати и академични постижения.

Рискове. Прекаленият перфекционизъм може да пречи на напредъка и да доведе до прегаряне.

Критерии за измерване на добросъвестността:

• Увереност в себе си ( в теста Самоефикасност )

• Подреденост

• Чувство за дълг ( в теста Служебност )

• амбициозност

• самодисциплина

• предпазливост

Приложение в практиката

Оценката на личността с помощта на петфакторния модел може да се използва както за вас самите, така и за тестване на колеги или кандидати за работа.

Подбор на персонал

Компаниите използват „Голямата петорка“, за подбор на кандидати за конкретни позиции. Например високата добросъвестност се цени в аналитичните професии, докато екстравертността се цени в продажбите и управлението.

Управление на екип

Мениджърите могат да използват теста за формиране на ефективни и хармонични екипи, в които личностните черти на служителите да се допълват взаимно.

Личностно развитие

Разбирането кои черти във вас за развити по-силно и кои по-слабо ще ви помогне да идентифицирате области на растеж, да разберете по-добре слабостите си или пък да изберете правилната професия, ако чувствате, че настъпва криза в кариерата. Анализът на основните пет черти също така ще ви помогне да изберете позицията, в която ще се чувствате най-комфортно. Например високата екстраверсия е важна за ръководни позиции. Ако имате висок невротизъм, ръководството екипи, напротив, не ви се препоръчва. Добре развитата дружелюбност помага за установяване на доверителни отношения с клиентите, а ако показателят ви е нисък, може би е по-добре е да не навлизате в сферата на продажбите и т.н.

Изследователи от Американския национален институт по стареене (National Institute on Aging ) в свое проучване са стигнали до извода, че показателите от теста за „голямата петорка“ влияят върху доходите и напредъка в кариерата. Те помолили 731 участници да преминат тест, посочвайки своите доходи, длъжност и удовлетворение от работата. Десет години по-късно те повторили същата анкета със същите въпроси и установили, че високата първоначална екстравертност корелирала с предвижването по кариерната стълбица, а добросъвестността била свързана с получаване на високи позиции.

Как да „напомпаме“ нашите личностни черти

Ако установите, че имате високи нива на невротизъм или ниски нива на отвореност към нов опит, не се обезсърчавайте. Доказано е , че е възможно личностните черти да се променят с времето и с известни усилия да бъдат коригирани.

Например екип от психолози от няколко американски университета са провели експеримент, в който доброволци редовно в продължение на 15 седмици са изпълнявали упражнения, насочени към развиване и укрепване на различни черти на характера. В резултат на това мнозина от тях действително увеличили своята екстравертност и намалили невротизма си. На база резултатите от изследването учените са установили, че прогресът не зависи от сложността на упражненията, а от редовността на тяхното изпълнение.