Като минимум неприятно: във всички вътрешни органи на човека е открита микропластмаса

Американски учени са раработили метод, с който може с голяма точност да се определи наличието на микропластмаса и нанопластмаса в човешките тъкани. Екипът е разработил процедура за извличане на полимерни частици от образци на човешки тъкани и методика за техния анализ. Освен това изследователите са създали компютърна програма, която преобразува информацията за количеството микропластмаса в единици маса и площ на повърхност, което е важно за други учени, които ще оценяват влиянието на микропластмасата върху човешкия организъм. За сега няма категорични доказателства, че микропластмасата и нанопластмасата влияят отрицателно на човешкия организъм, но изследванията продължават и новият метод ще даде тласък в тази насока.

Замърсяването на околната среда с микропластмаса е достигнало невероятни мащаби. На сушата и в Световния океан пластмасовите пакети, бутилки, коктейлни сламки, еднократни пелини, а и вече медицинските маски постепенно се разпадат на миниатюрни парченца. Микроскопични частици от полимерни изделия са открити даже и в Марсианската падина. На учените засега не им е известно какъв ефект оказва тази микропластмаса върху организма на човек, но експериментите с животни са показали, че тя предизвиква в организмите им възпалителни процеси, води до безплодие и даже появата на рак.

Да се определи въздействието на микропластмасата върху човек не е толкова лесно. Като начало учените биха искали да разберат колко е замърсен човешкия организъм с микропластмаса. Намирайки метод, с който да се определя нейното наличие в човешките тъкани, може с най-голяма степен на достоверност да се установи доколко микропластмасата е успяла да проникне в нас.

Именно такъв метод са разработили учени от Университета на Аризона. Резултатът се оказал доста мрачен. Частици от полимерни изделия с микроскопически и наноскопически размери са открити във всички образци на органи и тъкани на човек. Трябва да се отбележи, че като микропластмаса учените определят пластмасови фрагменти с размер по-малки от 5 милиметра, а като нанопластмаса – по-малки от една хилядна от милиметъра.

Чарлз Ролски (Charles Rolsky) и Варан Келкар (Varun Kelkar) си задали въпроса, натрупват ли се миниатюрните полимерни частици в човешките органи.

За да изяснят това, изследователите са изучили образци от тъкани на мозъка и тялото, които се съхраняват в специално хранилище, създадено за изучаване на невродегенеративни заболявания, такива като болестта на Алцхаймер.

Изследваните 47 проби представлявали тъкани от белите дробове, черния дроб, далака и бъбреците. Тези органи били избрани, тъй като могат да филтрират и да натрупват микропластмаса , а следователно потенциално са подложени на негативното и въздействие.

Екипът е разработил процедура за извличане на полимерни частици от образците, а също така методика за анализ с помощта на рамановска спектроскопия и масспектрометрия. Изследователите са създали също компютърна програма, която е преобразувала информацията за количеството микропластмаса в единици маса и площ на повърхност, което е важно за други учени, които ще оценяват влиянието на микропластмасата върху човешкия организъм.

Методът позволява да се откриват десетки видове пластмаса, включително поликарбонати, полиетилентерефталат (PET) и полиетилен (РЕ). В пробите от тъканите е открит също така и бисфенол А (ВРА), за който е доказано, че влияе негативно на здравето на човек.

Своите резултати изследователите са представили на преминалата онлайн конференция на Американското химическо общество (ACS Fall 2020 Virtual Meeting & Expo).
Ролски и Келкар планират да публикуват резултатите от своето изследване в интернет, за да могат и други изследователи да споделят своите резултати по стандартизиран начин.
„Този общ ресурс ще помогне за създаване на база данни за влиянието на микропластмасата, за да може да се сравнява нейното въздействието върху органите на групи хора, разпръснати във времето и пространството“ – отбелязва водещия на изследването Ролф Халден (Rolf Halden).

А струва ли си хората да се притесняват, за това, че микропластмасата е открита в човешките тъкани?

„Ние не искаме да бъдем паникьори, но нас ни безпокои факта, че тези бионеразлагаеми материали, които присъстват навсякъде, могат да проникнат и да се натрупват в тъканите на човек, а ние не знаем възможните последствия за здравето на човек – обяснява Келкар.- В момента, в който получим по-добра представа за това, какво се намира в тъканите, ние ще можем да проведем епидемиологични изследвания за оценка влиянието на микропластмасата върху здравето на човек. По този начин ще можем да оценим потенциалните рискове за здравето, ако такива съществуват“.

Съвсем наскоро бяха публикувани резултатите от изследване на австралийски учени, което показва, че микропластмаса е открита в много видове морски продукти, които се използват за храна от човека. В изследването са се изучавали скариди, стриди, раци, сардини и калмари, и се оказало, че от всяка порция храна от тези обитатели на океана човек може да получи 30 милиграма микропластмаса, което е сравнимо с размера на едно оризово зърно.

Както споменахме преди това, все още не може да се даде категорична оценка за въздействието на микропластмасата върху здравето на човек, но правителствата на много страни постепенно започнаха да забраняват използването на някои еднократни пластмасови опаковки и торбички, производството на еднократна посуда и прибори за хранене, използването на еднократни пелени , използването на пластмасови гранули в козметиката и битовата химия. Други много важни и перспективни направления в тази насока са производството на биоразлагаща се пластмаса за бутилки и опаковки , например от остатъци от рибната промишленост или отпадъци от дървопреработването, или търсене на методи за използване на пластмасовите отпадъци (например за производство на дизелово и авиационно гориво, евтини филтри за вода и химикали, „гъби” за разливи на нефт и горива и други).