Дари

Как измамното чувство за определеност ни подвежда да следваме токсичните лидери

Как са свързани увереността, харизмата, токсичността и властта? На нас поне веднъж ни е харесвал отрицателен герой в някое художествено произведение. Даже осъзнавайки, че той извършва лоши неща, че манипулира хората и въобще не прилича на човека, на който си струва да се подражава, ние се очароваме от харизмата му и увереността му в себе си. Колкото и печално да звучи, това е една от причините, поради които токсичните лидери и в реалния живот достигат до успехи и популярност. Затова е полезно да се замислим защо ние прощаваме на лидерите тяхната токсичност. Струва ли си заради агесивността и увереността да пренебрегваме компетентността, честността и доброжелателността, и можем ли да коригираме своето поведение?

Професорът по социална психология Шелдън Соломон отбелязва:
„Добросърдечният харизматичен човек ако се издигне, може да направи този свят доста по-добър. Но в същото време много често лидерите се добират до властта, използвайки естествените страхове и тревоги на хората“.

Соломон посочва изследванията на професора по обществена политика Жан Липман-Блюмен, която е изучавала именно лидерството и поведението на хората в организация. Липман-Блюмен твърди, че харизмата често се надценява. Токсичните лидери редовно се държат неадекватно, а също така за тях са характерни такива черти, като егоизъм и високомерие. Но в тежки и смутни времена хората не рядко следват такива лидери, даже ако преди са били несъгласни с тяхното токсично поведение. Защо това е така?

Всички ние обичаме определеността

Тя ни дава усещането за контрол и увереност. Без чувството за определеност нашите емоции и навиците за рационално мислене могат да пропаднат за известен период. Агресивните и токсични лидери са един от вариантите за „определеност“ в образа на човек. Спомнете си конфликтите с някой агресивен и непреклонен човек. Такъв човек :

– Не иска да си признава вината;

– Не е готов на се смири със своето поражение;

– Не е е готов да възприема алтернативни мнения;

Всичко това съответства на образа на човек, който е уверен в себе си и не е готов да се отмести от мястото си. Не е удивително, че наблюдавайки го, ние чувстваме някаква определеност. В какво се състои проблемът?

Ние смятаме, че увереността е пропуск към успеха

Увереността ни привлича. Учени от Лондонския университет Кралица Мария са установили в свое изследване , че хората по-благожелателно са се отнасяли към излишно уверените лидери, а неуверените ги съдили по-строго, независимо от техните способности. С други думи, ние вярваме, че човек е достатъчно опитен (даже ако това съвсем не е така), ако той се държи уверено. Ние се чувстваме в безопасност, мислейки, че властните хора действително знаят какво правят.

Ние искаме агресивните хора да са на наша страна

Често нашето желание да бъдем по-близко до хората, които се държат токсично, се обяснява с естествения екзистенциален страх. Например, най-голямата неувереност в живота на хората носи смъртта. Ние не знаем, кога тя ще ни настигне и при какви обстоятелства. Въпреки че осъзнаваме, че тя е неизбежна, нашият мозък не може да я приеме. На база на това, учените Джеф Гринбърг, Шелдън Соломон и Том Пищински са разработили своята теория за управление на ужаса (terror management theory). Следвайки нея, ние се обръщаме към абсолютните идеи в надежда да се предпазим от ужаса пред концепцията за смъртта.

Увереността и решителността са нелоши черти, но нашата прекалена убеденост в тяхната положителност създава култура, в която лидерите се награждават и превъзнасят само и единствено заради тези характеристики. Когато се сблъскваме с неопределеност, ние решаваме да дадем приоритет на увереността и харизмата, съвсем забравяйки за компетентността и честността. Изследователи от Университета в Принстън са установили, че в периоди на нестабилност ние често избираме доминантни и авторитарни лидери, а не тези, които всъщност уважаваме или на които се възхищаваме.

Какво може да се направи?

Важно е да се помни, че нашите навици и склонности са това, с което може да се работи и което може да се променя. Нужно е да се учим да приемаме факта, че практически всичко около нас е нестабилно. За това са нужни време и усилия, но е много важно да се разбере, че това зависи единствено от нас.

Но най-важната и първа крачка е да забележим токсичните черти на този тип лидери и да анализираме дали действително тяхното поведение ни дава онова измамно усещане за комфорт, което ни е е нужно. Да си зададем въпроса, дали си струва заради агресивността и привидната увереност да пренебрегваме компетентността, честността и доброжелателността? Струва ли си заради чувството за „определеност“ да рискуваме своето бъдеще и бъдещето на поколенията, идващи след нас?

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x