fbpx

Eпидемия от кошмари: как сънищата ни учат да контролираме емоциите си в сложни времена

От началото на пандемията хората са започнали да сънуват повече кошмарни сънища, но учените смятат, че за много от тях те са даже полезни

В разгара на пандемията се разпространи едно странно явление – хората започнаха да сънуват „страшни“ сънища. Особено това засегна тези, които са пострадали от вируса, и жителите от страни с твърди мерки на изолация. Страховете, свързани със собственото здраве и това на близките хора, с локдауните, внезапно се смесиха с другите всекидневни проблеми, и хората започнаха все по-често да се събуждат объркани.

Особено за хората на първа линия в борбата с коронавируса сънищата се превърнаха в кошмар. През януари 2021 година бяха публикувани резултатите от изследване, в което са взели участие 114 лекари и 414 медицински сестри в китайския град Ухан. Оказало се, че повече от една четвърт от тях сънуват кошмари.

Много хора признават, че започват да виждат кошмари в сънищата, като особено сериозно е положението сред младите хора, жените и хората, страдащи от тревога и депресия. За изследователите, изучаващи травми, „епидемията“ от кошмари не беше неочаквана.

За тези, които се намират на предна линия в борбата с Covid-19, изминалата година беше период на „хроничен стрес“, обяснява Рашел Хо от Университета Макмастър в Канада. По думите на Хо, продължителните периоди на стрес, които продължават месеци и години и засягат цялото население, са доста необичайни и са сравними само с периодите на война. За тези периоди се знае, че хроничният стрес оказва значително влияние на когнитивните функции на човек.

Хората, живеещи под постоянен натиск, сънуват по-често страшни сънища. Изследване сред ученици на възраст между 10-12 години в сектора Газа, Палестина е показало, че повечето от половината от тях често сънуват кошмари, като това се случва средно в повече от четири нощи през седмицата. По думите на Хо, децата са особено възприемчиви, тъй като мозъкът им все още се развива.

Въпреки че кошмарите са в тясна връзка с множество психически заболявания, някои ярки сънища помагат на човек да се справя с емоциите от предния ден, отбелязва клиничния психолог от Университета на Тълса Джоан Дейвис. Това разбиране за появата на кошмарите в сънищата е ключа, който помага за лечението на хора, преживели травма.

Как лошите сънища ни защитават когато не спим

По време на сън мозъкът на човек систематизира и запазва спомените си от предния ден, като в същото време намалява силата на старите спомени и ги смесва. Смята се, че това се случва през време на целия сън, но във фазата на бързото движение на очите (REM) (непосредствено преди да се събудим или веднага след като заспим) ние запазваме най-емоционалните си спомени. Тези емоционално заредени спомени са и в основата на нашите сънища.

Лошият сън помага на хората в периодите, когато те не спят. Хипотезата „сън за да забравим, сън за да запомним“ предполага, че бързият сън укрепва емоционалните спомени, безопасно ги запазва, а освен това смекчава следващите емоционални реакции към тези събития. Например, ако началникът ви се е навикал и това сте сънували през нощта, следващият път , когато вие го видите в реалността, много по-слабо ще преживявате, случилото се преди това.

Но има ли някакви доказателства за тази теория, че сънищата ни учат да контролираме емоциите си?

Когато мозъкът се намира във фазата на бързия сън, хипокампът (той отговаря за подредбата и съхраняването на спомените) и амигдалата (там се обработват емоциите) са много активни. Именно затова изследователите са предположили, че ярките, емоционални и запомнящи се сънища по време на фазата на бързия сън служат като проява на това, че мозъкът събира спомените и „сваля от тях емоционалния етикет“, обяснява Хо. Аналогията със свалянето на емоционалния етикет широко се използва в психологията на съня.

След лош сън областта на мозъка, която подготвя човек към чувството за страх, става по-ефективна, все едно сънят ни тренира да преживяваме подобни емоции. Експерименти са показали, че колкото по-дълго хората изпитват страх в съня си, толкова по-малко след това са се активизирали техните емоционални центрове, когато са им показвали страшни изображения.

Изследване с работници, изпитващи стрес, показват, че нивото на кортизол, тоест хормонът, регулиращ нивото на стрес, е по-високо сутринта, а това означава, че именно тогава ние по-добре реагираме на напрегнати ситуации.

По време на бързия сън мозъкът произвежда нискочестотни тета-вълни в хипокампа, амигдалата и неокортекса ( ние произвеждаме тета-вълни и по времето, когато не спим, но те са особено характерни за бързия сън). Изследвания, проведени с мишки, в които част от тях са изпълнявали стресови задачи, са показали, че на тези животни, които им се е налагало да правят нещо неприятно, през следващата нощ са имали по-дълги периоди на бърз сън и по-дълги тета-вълни в тези моменти.

Невробиологът от Института по биология към Висшето училище по естествени науки и автор на едно от тези изследвания Даниела Поупа е доказала, че областите на мозъка, които участват в обработката на емоционалните събития по време на съня, са се активизирали, когато мишките са се сблъсквали отново със същите фактори на стрес . Това може да означава, че бързият сън и тета-вълните еднозначно участват в дългосрочното съхраняване и обработка на лошите сънища. Впрочем, Поупа отбелязва, че при мишките е трудно да търсят хранилища на неемоционална памет, тъй като е трудно да се разбере за какво те мислят.

Как да се избавим от кошмарите?

Едно е да сънуваш странни, но полезни сънища, а друго – кошмарни.

„При кошмарите процесът сякаш влиза в задънена улица – обяснява Дейвис – Мозъкът видимо има желание да обработи емоционалното събитие, но се получава „бъг“, тъй като вие се събуждате и не можете да догледате до края съня си“.

„Ако вие сънувате кошмари в продължение на дълъг период от време, те започват да се превръщат в навик – добавя Дейвис, подчертавайки, че някои пациенти десетилетия живеят с хронични кошмари, преди да се обърнат за помощ. – Кошмарите ни карат да избягваме съня или обратно, карат ни да заспиваме бързо. Всичко това представлява самолечение, за да преживеете по-лесно нощта.“

Като клиничен психолог Дейвис лекува хора, преживели травма, в това число и ветерани, деца или хора в такива състояния, като биполярно разстройство, използвайки експозиционна, релаксационнна и „рескрипционна“ (rescription) терапия (ЕРРТ). В ЕРРТ пациентът записва своя кошмар във вида, който той го помни (експозиция, която особено добре се отразява на хора, изпитващи тревога) или измисля за него нов край (рескрипция).

При рескрипцията не е задължително новият финал да се появява пo време на следващия сън на пациента. По думите на Дейвис обикновено „кошмарите просто намаляват или стават неявни, не толкова мощни. След това те започват да стават все по-редки, докато съвсем изчезнат. Вие сте обработили проблема си през деня и през нощта не е нужно отново да го преживявате.“

Дейвис разбира важността на лечението на кошмарите, тъй като те са симптом на по-широк проблем.

„Преди няколко десетилетия в нашата област кошмарите се разглеждаха като симптом на посттравматично разстройство – обяснява тя – Но ако това не прозвучи твърде силно, случи се смяна на парадигмата за представите за кошмарите, като признак за много проблеми. Ако отначало се излекуват кошмарите, то могат да се излекуват и другите състояния (например, депресия или злоупoтреба с наркотици).“

Дейвис обяснява, че е важно да се отнасяме към кошмарите като ранен индикатор за бъдещи проблеми. Емоционалните сънища възникват веднага след значимо събитие, а понякога и пет-седем дена след това. Професорът по психология от Кардифския университет Пени Люис и нейните колеги предполагат, че хората натрупват всекидневни спомени веднага след като нещо се е случило, но понякога, когато става въпрос за неща, имащи дълбоко лично значение, „сънищата закъсняват“.

Хората, страдащи от хронични кошмари, могат да се научат да контролират лошите сънища и с помощта на осъзнатото сънуване. Този тип лечение се нарича образна репетиционна терапия (ОРТ) и тя успешно се използва в малки групи, въпреки че някои учени не разбират напълно, как именно това работи. Лечението се състои в търсене на метод, позволяващ на пациентите да спят без прекъсване цяла нощ, даващо възможност на мозъка за почивка, необходима за подобряване на когнитивните функции.

При неголяма анкета, проведена във Франция, с пациенти, които са преминали лечение от повтарящи се кошмари с помощта на ОРТ, се оказало, че пандемията от Covid-19 е предизвикала рецидив във две трети от тях. С помощта на терапията на всички от тези пациенти им се отдало да намалят броя на кошмарите до два пъти на седмица. Но през 2020 година, четири години след началото на терапията, повечето от тях са започнали да сънуват средно 19 кошмара за месец.

Невробиологът от Университета в Лион Бенджамин Путуа и неговите колеги Каролайн Серо и Уенди Лесли пишат, че по време на криза „повишаването на честотата на кошмарите може да бъде изтълкувано не само като реактивация на травмиращите спомени, но и като повишена необходимост от емоционално регулиране“.

Така че следващият път, когато сънувате лош сън, отнесете се към него като начин, с който мозъкът ви регулира емоциите, избавяйки ви от стреса от предния ден. По думите на Дейвис, трябва да се безпокоим само ако кошмарите се случват редовно и започват да влияят на здравето ни. За повечето хора странният и неприятен сън си е напълно полезно събитие.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x