Чака ли ни колапс? Учени предсказват възможен упадък на цивилизацията към средата на века

Съвременният подход към икономиката и промишлеността може да доведе до колапс на цивилизацията в близките години, са прогнозирали американски учени още във втората половина на миналия век. Проблемите, предсказани преди половин век, стават все по-явни и за да се избегнат катастрофалните последствията може да помогне единствено промяната на приоритетите на човечеството. Нов анализ показва, че защитата на околната среда, новите технологии и инвестициите в образованието и медицината ще помогнат да се преминат критичните етапи на развитие на обществото с най-малко последствия.

През 1972 година група изследователи начело с Денис Медоуз от Масачузетския технологичен институт (MIT) по поръчка на Римския клуб разработват статистически модел, известен под името World3, който в един от сценариите показва нещо доста стряскащо: постоянният стремеж за икономически растеж без да се отчитат екологическите и социални последствия, ще доведе до 2040 година до крах на цивилизацията. Нерационалното използване на ресурсите на планетата ще провокира упадък на обществата. Изследването излиза като книга под заглавието „Граници на растежа“ ( “Limits of Growth“) и по онова време тя се превръща в бестселър.

Учените в своето изследване са разработили дванадесет сценарии за евентуалното развитие на обществото, като най-голямо внимание са отделили на варианта „business as usual” (BAU), тоест развитието на бизнеса при тогавашните тенденции на развитие, който предсказвал за света доста мрачно бъдеще – към средата на 21-век промишленият ръст ще се прекрати заради недостиг на невъзобновяеми ресурси, инвестициите в тези сектори ще доведе до недостатъчно финансиране на другите отрасли, селското стопанство ще бележи тенденции на упадък и на хората просто няма да им достига храна. Екологичните проблеми ще влошат ситуацията, ограничавайки икономическото развитие и добавяйки проблеми със здравето. В книгата са описани още 11 други сценария, включително така наречения сценарий на „всеобхватната технология“ ( comprehensive technology – CT) и на „стабилизиран свят“ (stabilized world – SW). Сценарият CT предполагал разширяване на обхвата на технологичните решения, включително намаляване на генерирането на замърсявания, увеличаване на добивите от земеделска земя и подобряване ефективността на използване на ресурсите. SW сценарият предполагал, че в допълнение към технологичните решения, глобалните обществени приоритети ще се променят от един момент нататък, което ще се изразява в промяната на ценностите, например умишлено намаляване на промишленото производство, планиране на раждаемостта и приоритизиране на здравето и образованието. SW е бил единственият сценарий, при който спадовете в световната икономика можели да бъдат избегнати.

Втората книга на същия екип „Beyond the Limits“, излиза през 1992 г. В нея учените калибрират своя модел World3 с помощта на допълнителни данни за изминалите две десетилетия и правят заключение, че човечеството даже е влошило ситуацията за този период. Третата и последна книга, „Limits to Growth: The 30-Year Update“е публикувана през 2004 г. В нея се описват 10 нови сценария, които са подобни на тези от първите две книги, но направени с преработения модел на World3 – World3-03. Ревизиите на модела включват използването на две нови променливи: човешкият екологичен отпечатък (EF) и благосъстоянието на хората. Предположенията относно технологичния прогрес също са били засилени, което направило сценария за CT по-оптимистичен в сравнение с версията му от 1972 г.

Още първата книга, в която били определените граници на растежа, била посрещната с много критики, но по-късни изследвания показали, че учените не са били далеч от истината и човечеството върви по пътя, съответстващ на най-печалния сценарий.

Гайя Херингтън, ръководител на отдела за устойчиво развитие и анализ на динамичните системи към световната мрежа от одиторски компании KPMG, решила да провери доколко изводите от последния модел от 2004 г. World 3 – 03 са актуални към сегашната ситуация. Изследването е публикувано в списание Journal of Industrial Ecology към Йейлския университет и в сайта на KPMG.

„Отчитайки непривлекателната перспектива за колапс, на мен ми беше интересно да проверя кои сценарии най-точно съответстват на емпиричните данни към сегашния момент – обяснява Херингтън – В края на краищата, книгата, в която се описва този модел на света, е била бестселър през 70-те години и понастоящем ние вече имаме емпирични данни, събирани няколко десетилетия, които могат да се използват за сравнение. За мое учудване, аз не открих нито една научна работа, където това да е направeнo. Затова реших да го направя аз.“

За оценка Херингтън е използвала десет ключови променливи – численост на населението, ниво на смъртност, промишлено производство, производство на хранителни продукти, развитие на услугите, невъзобновяеми ресурси, ниво на замърсеност, благосъстояние на хората и екологична следа. Тя е изследвала четири сценария. Два от тях съвпадат със сценариите „business as usual” (BAU), като вторият от тях е бил в съчетание с прекомерно увеличаване на замърсяването (има се предвид преди всичко увеличаването на парниковите емисии), а другите два са били сценариите CT и SW.

Проведените пресмятания на база съвременните данни са показали, че човечеството продължава да се придържа към пътя, способен да доведе до недостиг на ресурси, до екологични катастрофи и упадък на цивилизацията като цяло, като особено опасен е втория вариант на „business as usual” в съчетание с увеличаващо се замърсяване (BАU2), като при него се потвърждава предположението за колапс до 2040 година.

Това е в синхрон от изводите на Международния валутен фонд за „синхронно забавяне“ на глобалния растеж на икономиката и „неуверено възстановяване“ след пандемията, предизвикана от Covid-19, подчертава Хенингтън.

Не всички сценарии предполагат катастрофален икономически спад, но общата прогноза почти не се отличава – занапред условията на съществуване на хората ще се влошават.

„Тези сценарии показват прекратяване на растежа в продължение на десетилетие или около този срок. – казва Хенингтън – Така и двата основни сценарии BAU и BAU2 показват, че да се развива бизнеса с предишните темпове, тоест да се постига постоянен растеж, просто ще е невъзможно. Даже заедно с безпрецедентното развитие и внедряване на технологиите (сценарий CT), такъв подход неизбежно ще доведе до намаляване на промишления капитал, проблеми в селското стопанство и падане нивото на благосъстояние в продължение на сегашното столетие.“

Още в първото си изследване учените от MIT под ръководството на Медоуз са предлагали сценарий, който позволявал, благодарение на отговорния подход по въпросите на екологията и промишлеността, здравеопазването, планирането на семействата и прочие фактори да се избегне сериозно влошаване на икономиката и да се премине през задаващата се криза достатъчно безболезнено. По мнението на Херингтън, да се тръгне по този път все още не е късно.

Най – оптимистичният сценарий SW предполага устойчиво развитие , при което се наблюдава най-малко намаление на темповете на развитие на икономическия ръст. Това може да стане благодарение на съчетаването на технически иновации и широкомащабно инвестиране в здравеопазването, образованието и опазването на околната среда.

„Необходимите промени няма да бъдат леки и ще създадат проблеми в преходния период, но устойчиво бъдеще още е възможно“ – е уверена Херингтън.

Сегашните данни показват, че прозорецът за вземане на решителни мерки се затваря около 2030 година и решенията, които ще бъдат взети в следващото десетилетие ще определят съдбата на човешката цивилизация за дълги години напред. И въпреки че не остава много време, Херингтън се надява, че изместването на приоритетите в посока на мерки за опазването на околната среда, социалната сфера и правилно управление ще позволят да се подобри ситуацията и да се поставят основи на свят, в който ще има достатъчно ресурси за всички.