fbpx

Каква бива самотата и как да се справим с различните нейни видове?

Самотата за психиката е това, което е гладът за тялото. В същото време има различни видове самота и затова, ако искаме да се справим с този проблем, се изискват и различни подходи.

В разгара на пандемия и социалната изолация учени са провели интересен експеримент. Доброволците, участващи в него били разделени на две групи. В едната участниците гладували 10 часа, а в другата били сами също 10 часа. След това те били изследвани с помощта на апарат за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), като същевременно им показвали снимки на това, от което били лишени: на гладните – храна, на самотните – хора, които общуват. Профилите на активирането на мозъка били много сходни и в двете групи. От това може да се направи достатъчно убедителен извод, че хората определено са програмирани да бъдат социални същества, тоест самотата за нас е аналогична на физическия глад.

Но дали самотата винаги се изразява в отсъствието на някой около нас? Ако това беше единственият проблем, той щеше да бъде решаван много просто: повече общуване. Всъщност можем да се чувстваме самотни и в кръга на нашето семейството, и с партньора си, и с приятелите. Това е така, защото има различни видове самота. И отговорът на въпроса „Как да се справя с нея?“ за всеки вид самота е различен.

Социална самота

Кога възниква?

Когато не чувстваме, че принадлежим към определена група. Това се случва с всички нас – поне веднъж в живота ни. Отиваме в университет, преместваме се в друга държава или град, , пенсионираме се и при други подобни жизнени ситуации. Във всеки един от тези случаи връзката с предишния ни социален кръг отслабва. Но това може да се случи и по друга причина – при нас са настъпили личностни промени. Интересите и ценностите се развиват и хората, които са ни изглеждали близки, се отдалечават от нас и започват да ни изглеждат далечни и чужди.

Какво да направим?

Намерете съмишленици, за да придобиете чувство за принадлежност. Присъединете се към групови дейности като танци, съвместни кросове или екскурзии в планината. Колкото по-активна е групата, толкова по -добре. Изследванията показват, че това помага за преодоляване на чувството за самота по-ефективно от срещите тет-а-тет.

Съживете старите социални връзки. Направете нещо съвместно с приятелите си. От каране на каяк и пеене до помощ при ремонт на апартамент на принципа „направи си сам“. Споделените преживявания често сближават хората по-силно, отколкото душевните разговори. Може би именно това липсва във взаимоотношенията ви.

Емоционална самота

Кога възниква?

Когато имаме много познати и приятели, имаме много общи интереси и теми за обсъждане, но не ни се иска да говорим за важните неща с никого. Защо? Много често броят на социалните връзки не е толкова важен, колкото тяхното качество. А качеството е не само общи интереси, но и чувството, че сме приети и подкрепени.

Какво да направим?

Подкрепете, а не търсете подкрепа. Не мислете, че другите могат да ви дадат нещо. Съсредоточете се върху това, как вие да им помогнете за да се чувстват те по-добре. Понякога подкрепата към друг е най-добрият лек за емоционална самота. Но го правете без фанатизъм: няма нужда да се превръщате в „удобен“ човек, който се опитва да спечели любов.

Култивирайте вътрешно чувство за принадлежност. Изследователят на срама и уязвимостта Брене Браун смята, че присъединяването към дадена група не означава намиране на чувство за принадлежност. Защото то е вътре в нас. Чувството за принадлежност възниква, когато намерим смелостта да бъдем себе си и разкрием своето несъвършенство пред света. Честният разговор с близките е възможна първа стъпка по този труден път. Ще видите, че не сте толкова сами в самотата си.

Екзистенциална самота

Кога възниква?

Когато животът и взаимоотношенията ни не заемат напълно ума ни. Тогава сме изправени пред екзистенциалните реалности: смърт, свобода, безсмисленост и изолация. Емоционално всяка една от тях се свежда до страх и чувство на безнадеждна самота.

Медитирайте, за да се примирите със самотата. А с този вид самота можем само да се примирим. Екзистенциалните проблеми нямат решение, тъй като те са част от нашето съществуване. Ако постоянно се отвръщаме от тях, няма да можем да живеем пълноценно и да изпитаме истинска близост. Медитацията ще ви помогне да се срещнете и да прегърнете самотата.

Да обичаш, а не да използваш. Понякога връзките са просто бягство от изолацията. Ако е така, това е зависимост, а не близост. Да обичаш друг заради самия него, да не се нуждаеш от него/нея като лекарство за болка, да не се опитваш да се слееш с него/нея, да се грижиш активно за него/нея – такава зряла любов омекотява екзистенциалната самота без самозаблуда.

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x