Безгрижното детство – ключ към щастливия живот
Може ли детето, лишено от безгрижно детство, след това в пълна степен да се наслаждава на живота? Луара Ферачиоли, философ от Сиднейския университет, размишлява какво е това щастливо детство, защо постоянното състояние на стрес и тревога не позволява детето да се развива хармонично емоционално, как положителните емоции помагат на децата да определят ценността на случващото се и защо възрастните, за разлика от децата, могат да изпитват удоволствие от живота, даже когато той е пълен с тревоги и грижи.
На някои хора им е провървяло, защото си спомнят своето детство като време без стрес и тревога. Те помнят колко дълго са играли на двора, правили са каквото са искали и са общували с хората без страх и притеснение. Такива трепетни спомени рязко контрастират с живота, който много от тях водят като възрастни, където доминират тревогата и стреса.
Фактът, че много хора продължават да се стремят да бъдат безгрижни в зряла възраст, повдига ред интересни въпроси за взаимовръзката на безгрижността и представите ни за добър живот. Явява ли се безгрижието особено благо, наследено от детството? Защо това добавя смисъл в живота на детето, но не прави същото за възрастния? Трябва ли възрастният човек да бъде по-безгрижен и повече да прилича на децата, за да стане неговия живот по-добър? Най-важното е, че ако безгрижността действително се явява необходимо условие за добър живот, то защо? Като майка на две малки деца и човек, работещ в областта на семейната философия, мен особено ме интересува един въпрос: какво въобще представлява щастливото детство? Размишлявайки за родителската любов и възпитание, аз разбрах, че в безгрижността има нещо особено, което го прави необходим компонент за благополучно детство. Но когато работата стигне до възрастните, открих, че много хора могат да водят прекрасен и осмислен живот, без да са безгрижни.
Подобна разлика се появява от това, че децата и възрастните са абсолютно различни същества. За разлика от възрастния, детето не може напълно да определи ценността на случващото се, ако отсъстват положителни емоции. Това означава само едно: когато детето изпитва стрес и тревога, на него не му достига ментално пространство, неoбходимо за възникването на положителни емоции в отговор на важни събития и отношения. В резултат на това, тези събития и отношения няма да имат положителна окраска във възприятията на детето.
За да разберем защо в живота на децата задължително трябва да присъства безгрижието, а в живота на възрастния то въобще не е задължително, трябва да се изяснят няколко понятия: кого трябва да смятаме за дете, какво е това безгрижие и колко то е важно в човешкия живот. Детето е създание, което вече е започнало на практика да развива своите навици за мислене, но не ги е развило до такава степен, че да поеме върху себе си правата и задълженията на възрастния. По този начин ние можем да определим детството като времевия интервал между кърмаческия период и юношеството. Под безгрижие аз разбирам склонността да не се изпитва стрес и тревога, даже ако в живота на човек присъстват моменти, които могат да предизвикат негативни емоции. По този начин, безгрижният човек е този, който не изпитва често стрес и тревога, както заради своите психологически особености, така и заради стеклите се обстоятелства.
Размишлявайки върху това, какво означава за хората да водят хубав и щастлив живот, аз поддържам така наречената „хибридна представа за благополучие“, в рамките на която животът е хубав тогава, когато човек се занимава и се стреми към ценни неща и отношения, и смята това за правилно. Например, в моя случай философията ще спомогне аз да живея щастливо, ако философията сама по себе си има ценност (нейната ценност не се изразява единствено с моето мнение) и на мен ми харесва да се занимавам с философия в рамките на моята професия. В свят, където философията е обезценена, а аз предпочитам да се занимавам с нещо друго, то тя няма да спомогне за подобряване на моя живот.
Това е по въпроса с терминологията. Сега въпросът, към който трябва да се обърнем е: защо безгрижността е важна за хубаво детство, но не е нужна за добър живот като възрастен?
Да започнем от възрастните. За разлика от децата, възрастните могат да определят важността на един или друг проблем, или отношения в своя живот, даже когато не им достигат положителни емоции, просто защото те се вписват в общата концепция за това как изглежда достойния живот. Писател-невротик, който пише прекрасни романи, въпреки че намира този процес за болезнен, все пак продължава да пише текстове в състояние на стрес и тревога, тъй като знае, че негативните емоции ще предадат дълбочина на неговото произведение. Неврохирург, опериращ най-тежките форми на рак, знае, че изискванията към неговата работа са много високи, за да може да се отнася безгрижно към живота. Той е готов да замени безгрижността си с живот, запълнен от постижения в медицината.
Ние можем положително да оценим живота на възрастните, където няма място за безгрижие. Това е така, заради по-сложните оценъчни способности, характерни за възрастния човек. Саморефлексията, придобиването на съответните морални принципи, поддържането на адекватно отношение към времето, признаването на предсказуемите разходи, рискове и възможности, свързани с определени действия и така нататък, всичко това са неща, които ни позволяват да продължаваме да работим или да създаваме отношения, даже тогава, когато положителните емоции по отношение на извършваното, отсъстват.
Същото не можем да кажем за децата. Те просто не притежават необходимите оценъчни способности, за да могат адекватно да виждат как събитията и отношенията им с обкръжаващия ги свят ще се впишат в техния общ жизнен план.
Например, детето доброволно се грижи за роднина с деменция няколко часа на ден. То не е в състояние да разбере ценността на своите действия, ако изпитва стрес. Именно тук е разликата с писателя или лекаря, които могат да оценят с поглед отстрани, как стресовите събития се вписват в тяхната концепция за добър живот. Никога не трябва да забравяме, че при децата не са достатъчно зрели и развити оценъчните способности. Затова те не са способни в пълна степен да оценят значението на такива задължения като, например, полагането на грижа за близък човек. Ние постоянно трябва да отчитаме липсата на адекватно самосъзнание, на реалистично възприятие на конкуриращи се варианти, на достатъчно ниво на морални знания и свързаните с всичко това разходи, рискове и възможности. Ето защо детето може да придава неоправдано голямо тежест на едно нещо, например, стараейки се да угоди на семейството си, или да сгреши в нещо друго, въпреки че за нас е очевидно, че моралът изисква да постъпи по друг начин. Детето също така няма представа за алтернативните разходи и не разбира, че времето, използвано в грижа за роднината си, отнема от неговото лично време, от заниманието му с нещо друго, което едновременно може да бъде ценно и приятно. Такива грешки са неизбежни, но те ясно ни показват, какво представлява детето. То не е в състояние да се сблъсква със стресови и тревожни неща, защото не може да оцени ситуацията от всички страни.
Така възниква въпроса, дали е възможно детето да е нямало безгрижно детство, но все пак в зряла възраст да започне да изпитва положителни емоции по отношение на важните неща и отношения? Изследванията на психолозите, например на Ед Динър, почетен професор от Илинойския университет показват, че положителните и отрицателните емоции не могат да се разглеждат поотделно. Те са взаимно свързани или по-точно, те имат тенденцията да подтискат едни други. И колкото повече стрес и безпокойство изпитва детето в своето детство, толкова по-малко пространство остава в неговата глава за развитието на положителните емоции. Затова човек, чието детство е било пълно с тревоги и страхове, няма да може да се наслаждава на всичко това хубаво, което с него се случва по-нататък.
За да могат децата да остават деца и да изпитват радост, удоволствие, веселие, възторг по отношение на игрите, ученето, дружбата и семейните отношения, или с други думи да имат щастливо детство, ние трябва да им създадем най-добрите условия. Да им дадем достъп до всички блага, но най-важното – да им позволим да бъдат безгрижни. Това от своя страна изисква глобален подход и внимание към психическото здраве на всяко дете, и то не само от страна на семейството, но и от държавата.
Пожеламе Ви щастлива и успешна 2023 година и може би едно от най-смислените неща, които можем да да направим в нея, а и въобще, е да подарим повече радост в очите, спокойствие в душата и безгрижие в живота на нашите деца! Малък принос на всеки от нас за едно по-добро общо бъдеще!
