Митовете, които искат да прикрият истината за глобалното изменение на климата

В обсъждането на проблемите с глобалните промени на климата, много често противниците на тезата, че човешката дейност ( т.е съществуващия икономически модел ) е основния фактор за промените с климата , настъпващи на планетата, използват някои полуистини, с които се стремят да оправдаят своята гледна точка. Единственият начин да получим обективна оценка на предлаганите от тях доводи е да се придържаме към научните факти и безпристрастните цифри, които са ни известни към този момент.

През 2014 година Междуправителствената група по изменения на климата към ООН (The Intercontinental Panel on Climate Change – IPCC) са анализирали 20 хиляди рецензирани научни публикации, касаещи изменението на климата и представени от учени от почти всички страни. В доклада AR5 се казва, че публикациите убедително доказват глобалното изменение на климата – от глобалното затопляне на планетата до повишаването нивото на океаните и повишаването на тяхната киселинност, и топенето на ледниците. Тези процеси протичат много по-бързо, отколкото са предполагали учените и главната причина за това е преди всичко изгарянето на изкопаемите горива. Но и досега има много хора , в това число учени, политици и бизнесмени, които твърдят , че глобалната промяна на климата е мит, само и само да отложат реформирането на транспортния и енергиен отрасли , а и като цяло съществуващите икономически модели.

Красноречив пример в това отношение е показан в изследване на британската организация  Influence Map. В него, проследявайки  пътищата на паричните средства и изяснявайки техното местоназначение, се доказва, че петте най-големи нефтени компании – „Бритиш Петролиум” (BP), „Шел” (Shell), „Ексон Мобил” (Exxon Mobil) ,  „Шеврон” (Shevron)и „Тотал” (Total) от 2015 година до сега са похарчили един милиард евро за блокиране и отслабване на законодателствата в страни по целия свят, касаещи  въпросите на климатичните изменения.

Въпреки глобалността и сериозността на изменението на климата на цялата планета, този проблем си остава повод за спекулации в средствата за масова информация, сред политиците и представителите на бизнеса. Действително става въпрос за огромни финансови потоци, както свързани със съществуващите икономически модели, ускоряващи негативните климатични изменения на планетата ни, така и с технологиите, които могат да ги забавят, а и да обърнат тенденциите в тези изменения. И от двете страни се излагат различни доводи и единствения начин за обективна оценка е придържането към научните факти и цифри, които са ни известни към този момент.

Ето и едни от главните митове, които са обект на дискусия.

Мит №1 Климатът се е променял и по-рано

В продължение на 4,5 милиардната история на Земята климатът няколко пъти силно се е променял и това е действително така. Но темповете за повишаване на глобалната температура днес не може да се обясни с естествените цикли на затопляне и захлаждане. Главната разлика е в това, че в миналото изменението на климата е ставало в продължение на стотици хиляди години. Сега процесите протичат в течение на десетилетия. Глобалната температура понастоящем е на най-високото си ниво от момента на началото на водене на систематични метеорологични наблюдения. Фактически 17 от 18-те най-горещи лета в историята са факт между 2001 и 2019 година.

Бързото увеличение на глобалната температура съответства на нивата на въглероден диоксид в атмосферата, които постоянно нарастват. В изследване на климатолога Нийл Кей е показан как драматично се съкращава периода от време, за който 400 милиарда тона CO₂ се изхвърлят в атмосферата от началото на индустриалната революция ( 1751 година) досега. Ето и цифрите:
• Първи период: 217 години (1751 – 1967 г.)
• Втори период: 23 години (1968 до 1990 г.)
• Трети период: 16 години (1991 до 2006 г.)
• Четвърти период: 11 години (2007 до 2018 г.)

Но някои скептици твърдят, че повишаването на температурата не е свързано с парниковите емисии, а че Земята просто се възстановява след Ледников период.
Но Ледниковите периоди и топлите цикли, които се сменят, пряко зависят от орбиталните цикли на Земята. Съгласно тези цикли, сега нашата планета би трябвало да бъде в Ледников период, тоест температурите да се понижават, а не да се повишават, което се наблюдава в последните години.

Друго твърдение, което се изтъква, е че вулканите изхвърлят в атмосферата въглероден диоксид. Изследвания доказват, че тези емисии са приблизително 1% от тези, които произвеждат хората. Освен това при силна вулканична дейност температурите падат, а не се повишават.

С други думи, изменението на климата , което протича в момента, определено не се явява естествен процес.

Мит №2 Затоплянето се дължи на активността на Слънцето

Действително има случаи, когато активността на Слънцето влияе на климата на Земята с по-голяма или по-малка интензивност. Но за последните 40 години активността на Слънцето се изменяше, като основно се намираше на ниско ниво, а температурата постоянно нарастваше.

На показаната графика на NASA се сравнява глобалното изменение на температурата на повърхността на Земята ( червената линия) и енергията на Слънцето, достигаща до земната повърхност, измерено във ват на квадратен метър. (жълта линия) за периода от 1880 година досега. Тънките пунктирани линии показват годишните изменения, а по-дебелите – осреднените показатели за 11-годишен период.
От графиката ясно се вижда, че в последните 40 години няма корелация между температурата на планетата и енергията на Слънцето, която пада на земната повърхност. Затова и този довод звучи недостоверно, особено в последните години.

Мит №3 Няма консенсус сред учените

Когато става въпрос за глобалното затопляне, често може да се чуе довода, че учените се делят на два равни лагера. Даже в свои интервюта президентът на САЩ Доналд Тръмп заявява, че има учени, които не са съгласни, че причината за глобалното затопляне е човешката дейност.
Донякъде Тръмп е прав. Такива учени действително има, но те са само 3%. Останалите 97% от климатолозите са съгласни , че глобалното затопляне действително се дължи на антропогенния фактор. 18 научни общности в САЩ, от Американския геофизически съюз до Американската медицинска асоциация, имат официални становища по изменението на климата, съвпадащи с общоприетата концепция, че основната причина е човешката дейност.

Мит № 4 Тече период на захлаждане, а не на затопляне

Студеното време, например замръзванията в Мичиган, Илинойс, Минесота и на Сахалин през февруари 2019 година, в никакъв случай не опровергават факта за повишаване на среногодишните температури. Действително през годината могат да се наблюдават екстремални периоди на много ниски или високи температури. Но истината е че от началото на века метеоролозите фиксират все повече топли дни. Например през 2017 година са фиксирани повече от 36 хиляди рекорда за висока температура по цялата планета. Последните примери са във Франция, където съвсем наскоро бяха фиксирани абсолютни рекорди за висока температура, откакто се водят официални наблюдения.

Поредното доказателство са екстремалното повишаване на температурата са графиките, които ежегодно публикуват независимо едни от други, климатолозите от Института за космически изследвания Годард към НАСА ( NASA Goddard Institute for Space Studies) , Японската метеорологична агенция ( Japanese Meteorological Agency) , Национална агенция на океанските и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) и Met Office Hadley Centre for Climate Science and Services, Великобритания.

Мит №5 Животните и растенията се адаптират

Това не е съвсем мит. Някои растения и животни действително се адаптират. Например доказано е, че котешките акули са се приспособили да оживяват в зони със силно намален кислород, които се образуват заради повишената температура и киселинност в океана. Но такива способности не обладават всички живи организми. Например заради появата на безкислородни зони в Балтийско море е намаляла с една трета популацията на херинга.

Междуправителствената научно-политическа платформа по биоразнообразие и екосистемни услуги ( IPRES) е провела голямо изследване, в което е анализирала как антропогенният фактор се е отразил на планетата ни за последния половин век. В работата са участвали 145 учени от 50 страни, които са сътрудничили с още 310 експерта. Един от основните изводи на това изследване е че един милион видове животни са заплашени от изчезване. За последните сто години локалните видове на сушата са намалели с 20%. Днес 40% от амфибиите (земноводните), 33% от коралите и една трета от морските млекопитаещи са заплашени от пълно изчезване.

Мит №6 На растенията им е нужен въглероден диоксид и той не се явява причина за изменението на климата.

Растенията действително се нуждаят от въглероден диоксид за да живеят. Растенията и горите го поемат от атмосферата , но проблемът е в това, че тяхната способност да поглъщат CO₂ е ограничена. С други думи те не могат да се справят с постоянно нарастващите емисии, които се образуват от човешката дейност.

Проблемът се задълбочава от постоянното изсичане на горски масиви за увеличаване на земеделската земя. По последни изчисления на The Intercontinental Panel on Climate Change ( IPCC) за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 ⁰С до 2050 година е нужно да се засадят около милиард хектара гори. Но засега не може да се каже дали тази цел е достижима. Не се знае дали ще се намерят толкова площи и дали засадените дървесни видове ще оживеят при това изменение на климата.

В ново изследване на екип от италиански и швейцарски еколози , публикувано в Science, се твърди, че на планетата могат да се засадят около 900 милиона хектара гори, които са извън селскостопанските обработваеми площи и населените места. Такова количество растения ще може да съхрани около 205 гигатона въглерод, което би било решителна крачка за справяне с климатичните изменения.

Но поне засега проблемът с въглеродният диоксид не може да бъде решен на база равновесието в глобалната екосистема, защото количествата на емисии на въглероден диоксид многократно превишат тези, които могат да бъдат погълнати от растенията.

Мит №7 Не можем нищо да направим

Това може би е главния и най-опасен мит. Твърди се, че ние сме отишли толкова далеч, че нищо не можем да направим. Но това не е така.

Сега човечеството има достъп до множество технологии за намаляване на вредните емисии . Това е и преминаването към електрически транспорт вместо дизелов, и преминаване към енергетика от възобновяеми източници на енергия вместо традиционната от изкопаеми горива, и много други. Ефективността на тези технологии постепенно се увеличава. За петте ключови нисковъглеродни технологии – ветрогенераторите, слънчевата енергетика, слънчевите панели, акумулаторните батерии и светодиодите, ефективността им е нараснала за периода от 2008 до 2015 година от 41% до 94% в сравнение с традиционните източници на енергия. Действително в последните години се увеличава добива на енергия от възобновяемите източници, но за съжаление той все още е твърде малък процент от глобалния енергобаланс.

Но най- важното е да има единна воля за действие на политическо ниво, от бизнеса и гражданското общество, защото климатичните изменения са глобални и изискват глобални действия. Тук възниква въпросът за отговорността на различните държави в решаването на проблема с глобалните емисии на парникови газове. Според най –новите данни от Световния въглероден атлас ( Global Carbon Atlas) за емисиите на СО₂, на първите 15 страни по абсолютно количество емисии на СО₂ се падат 72% , а на целия останал свят – 28%, като големите икономики на Китай, САЩ и Индия причиняват почти половината от световните въглеродни емисии. Сравнявайки показателите за абсолютно количество въглероден диоксид, изхвърлен в атмосферата и емисиите на глава на населението, страните, които са в първите позиции и в двете класации са Саудитска Арабия, САЩ, Канада, Южна Корея, Русия и Германия. Затова и страните, които имат най-голям „принос” за глобалното изменение на климата трябва да поемат най-голямата отговорност за справянето с този проблем.

Все още разходите за съкращаване на емисиите са относително ниски в сравнение с щетите, които икономиката може да понесе вследствие на изменението на климата. Например, по оценка на обединението C40 Cities, в което влизат 90-те най-големи града на планетата, икономическите щети от наводненията на градове в следствие покачването на Световния океан ще бъдат около 1 трилион долара.