Зад границата на собственото „Аз” : защо горите предизвикват в нас чувство на благоговение
Независимият журналист с докторска степен по екология на тропическите гори Майкъл Шанахан размишлява на страниците на Nautil.us защо, намирайки се в гора, ние понякога изпитваме чувство на благоговение и трепет. Тези усещания много напомнят за медитацията. Как възникващото сред природата чувство за присъствие на необятното и потресаващото ни извисява и влияе на отношенията ни с другите хора.
Можете ли да си спомните момент, когато за пръв път сте изпитали чувството на благоговеен трепет, чувството за присъствие на нещо необятно и потресаващо? Светът на природата с неговите извисяващи се планини, исполински дървета и величествени водопади се явяват едни от главните източници за такива чувства.
За пръв път аз почувствах такъв трепет, когато като малко момче стоях в подножието на най-голямото дърво в света. След това го изпитах в младостта си, когато за пръв път вървях в тропическите гори на Шри-Ланка. Именно тези свои усещания аз описах през 2016 година в своята книга „Богове, оси и удушвачи: тайната история и изкупителното бъдеще на смокините”.
„Той прегръщаше всичко, намиращо се във влажния , шумящ мрак. Дърветата се извисяваха над нас, живи, но толкова чужди на нашите животински обичаи. Тяхното дишане насищаше въздуха, който ние вдишвахме. Трудно беше да се обясни, но чувствах около себе си самата концентрация на живот, сякаш самата есенция на съществуването по някакъв начин проникваше в мен. Мен ме порази безучастието на тази сила. В нея нямаше нито злоба или любов, само присъствие”.
През 2003 година психолозите Дахер Келтнер и Джонатан Хайдт отбелязаха в свое изследване:
„ Трепетът предизвикан от природата, включва в себе си отслабването на собственото „Aз”, отказ от предишните концептуални разграничения (например, между господар и слуга) и чувствено възприятие за по-голяма сила. Благоговейният страх в човека с голяма вероятност се предизвиква от тези природни обекти, които го превъзхождат със своите размери”.
Аз попитах Келтнер, какво в горите може да предизвиква това усещане за благоговение в противовес на самотните големи дървета.
„ Мисля, че възприятието на общност вътре в гората, когато погледът ти е съсредоточен не на нещо единично, а на взаимовръзките между много обекти”. – ми обясни той.
Това твърдение съвпада с моя опит. Когато ние се разхождаме в тропическа гора, огромното изобилие и разнообразие на живота, може да предизвика мощен и понякога объркващ ефект.
През 1836 година в своето есе „Природа” Ралф Уолдо Емерсън намеква за абсолютно същото:
„Аз стоя на голата земя, моята глава се обдухва от лекия ветрец и се издига в безкрайното пространство. Изчезва зациклеността на собствената персона. Аз ставам прозрачна очна ябълка. Аз съм никой. Аз виждам как всичките течения на Вселенската Същност циркулират през мен. Аз съм неотменна част от Божественото”.
Това усещане се отнася до положителния опит . Изследването на Келтнер показало, че благоговейният трепет е полезен за нашето тяло, ум и взаимоотношения с другите. Такова благоговение даже може да ни направи по-добри. Изглежда, че това ни кара да погледнем зад границата на собственото си „Аз” и да се отворим към другите. Да се освободи тази сила е толкова лесно, просто трябва да се разходиш из гората. Колкото ни е по-непознато едно място, толкова по-добре. Келтнер и Хайдт казват, че природата с голяма вероятност предизвиква благоговеен страх, ако възприетото надмине предишните ни знания.
Ето как Алфред Ръсел Уолъс, който заедно с Чарлс Дарвин, е разработил теорията на еволюцията, описал своя първи опит в горите на Югоизточна Азия:
„Когато пътешественикът за пръв път блуждае сред девствени гори, той едва ли може да не изпита чувство на благоговеен страх. Обкръжава го огромно пространство, тържественост, полумрак. Появяват се чувството на самота и човешка нищожност, които за известно време даже го съкрушават”.
С такова разнообразие на живот, вибриращо на едно място, е почти невъзможно да не почувстваш собствената си връзка с ритъма на Вселената.
За автора
Майк Шанехан е независим журналист с докторска степен по екология на тропическите гори. Той е живял в националния парк на Борнео, отглеждал е измиращ вид пингвини, разследвал е много нелегални мечи ферми, получавал е множество награди за журналистика и е участвал в ежегодните срещи на ООН по проблемите на климата. Писал е за множество издания, включително The Economist, Nature, The Ecologist и Ensia.
