fbpx

Изследване: типа на личността определя стремежът към щастие, но това може да се промени

Как са свързани чертите на характера и усещането за благополучие? Интуитивно ние се досещаме, че усещането за щастие много зависи от характера на човека и неговото отношение към света. Науката усилено търси тази връзка в последните тридесет години. Неотдавнашни мета-изследвания в областта на психологията позволиха по-добре да се разберат причините и последствията от тази зависимост. Професор Люк Смайли от Мелбърнския университет споделя пред списание Psychology Today подробности от своите открития и обяснява тяхното приложно значение.

Връзката между типа личност и благополучието

Още преди 40 години учените са открили две черти на характера от „Голямата петорка“ (отвореност към нов опит, добросъвестност, екстравертност, насоченост към другите (сговорчивост) и невротизъм) , които имат непосредствено значение към усещането за удовлетвореност от живота. Това са екстравертността (стремежа към отвореност, общителност, умението и желанието да се намираш в компания) и невротизма (тенденцията към тревожност, раздразнителност и други негативни емоции). Съответно екстраверсията влияе на благополучието, а невротизмът отговаря за неудовлетвореността. Освен това, знаейки за наличието на тези черти в една или друга степен, може да се прогнозира доколко човек ще е щастлив след 10 години.

За изминалите от тогава години са били проведени стотици изследвания, за да може да се намери по-точно връзката между благополучието и типа личност. През 2008 година се е появил първият мета-анализ, който потвърди влиянието на факторите от „Голямата петoрка“ върху усещането за щастие, което изпитва човек. И сега, през 2020 година екипът на Люк Смайли е провел ново голямо мета-изследване, включващо в себе си данни от 465 бази данни, в които се съхраняват проучванията за 300 000 човека. Освен това към изследването са били добавени скорошни данни за още 4000 човека.

Благодарение на този комплексен подход, учените успели не само да съединят в едно цяло резултатите от предишните изследвания, но и да направят някои нови открития. Смайли твърди, че важна роля в личното благополучие играят всички фактори от „Голямата петица“. Например, въпреки че откритостта към нов опит (любопитството и творческите наклонност), в най-малка степен оказват влияние на степента на удовлетвореност от живота, наличието на такива черти отговаря за една от съставящите части на благополучието – саморазвитието.

Причини и последствията от мета-изследването

Какво именно означава установяването на връзка между типа личност и щастието? Може ли да се твърди, че чертите на характера предопределят нашата способност да се радваме и възхищаваме? Или пък чертите на характера и благополучието се явяват следствие на някакъв друг фактор, например генетиката или детския опит?

Всичките тези вероятности не изключват една друга и ние не можем да се откажем от нито една от тях, споделя Смайли. Но така или иначе, има редица открития, които потвърждават идеята за влиянието на типа личност на нивото за усещане на щастие от конкретния човек. Например, едно изследване показва, че с годините характерът започва да играе все по-голяма роля върху усещането за удовлетвореност от живота. Освен това, ако помолим човек да прояви една от своите черти, а именно екстраверсията, то на практика може да се види, как се променя субективната оценката за благополучие.

Съществуват три основни теории, обясняващи отношенията между чувството на щастие и характера:

Първата гласи, че типът личност непосредствено влияе на биологическите и когнитивни способности на човек. Например, характерът отговаря за нивото на изпитвана радост и удовлетвореност. На външните събития човек е способен да реагира, само изхождайки от предопределените си възможности.

Съгласно втората, чертите на характера определят относителното влияние на добрите и лошите събития върху нашето самоусещане. Например, конкретните черти могат да установяват рамките на психологическата адаптивност и устойчивост на човек в сложни ситуации.

Третата теория предполага, че от типа на личността зависи в какви ситуации попада човек и какъв опит от това получава. И вече обстоятелствата водят към това какво отношение към живота субекта формира.

За всяка от тези три хипотези има емпиричните потвърждения и по тази причина никоя от тях не може да бъде изключена.

Например, известно е, че усещането за благополучие е относително стабилно. Преминавайки през трудности, човек се връща в предишното си състояние. Това наблюдение повтаря първата теория.

Факт, който може да е аргумент в полза на втората идея, е че външните стимули силно влияят на мотивацията на екстравертите, а за интровертите те не са толкова важни. По подобен начин от психологическа и физиологична гледна точка реакцията на стрес са свързани с нивото на невротизъм на човек.

Третата хипотеза се подкрепя от следното наблюдение: екстравертите по-често се оказват в центъра на позитивни социални ситуации, което от своя страна им носи по-голяма удовлетвореност от живота.

Какво ни дават научните открития

От позициите на практикуващ лекар или пациент подобни открития могат да изглеждат като присъда. Разпространено е мнението , че типът личност е даденост, с която трябва човек да се смири. Може би затова обсъждането на характера обикновено се изключва от стратегията по изграждане на благополучие. Но предположението, че нашето поведение и мислене са фиксирани, не е вярно. Характерът има достатъчно стабилна природа, но това не означава, че той не може да бъде коригиран. В течение на живота типът личност може да се трансформира и е доказано, че осъзнатите опити на човек да се промени вътрешно в много случаи са успешни и това носи на човек полза и удовлетвореност.

Трябва да отбележим, че в наскоро публикуваната от нас статия „Средата влияе на формирането на личността много повече отколкото се предполагаше“ отбелязахме, че съгласно изследване проведено с възрастни аборигени цинаме в Боливия, антрополозите от Калифорнийския университет в Санта Барбара почти не са открили свидетелства за модела на „Голямата петорка“. Аналогични закономерности са открити и сред сенегалските фермери и племето аче в Парагвай. Така че с голяма доза достоверност може да се каже, че „Голямата петорка“ може би характеризира преди всичко WEIRD- обществата, тоест W-западно, Е-образовано, I-индустриализирано, R – богато и D- демократично. (Western, Educated, Industrialized, Rich, Democratic).

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x