fbpx
ЛюбопитноПсихологияСамопознаниеЧовекът

“Изглеждаш страхотно”: защо на някои хора им е толкова трудно да приемат комплименти

Свикнали сме да мислим, че комплиментите са положителна оценка на нашите качества и следователно получаването им трябва да бъде приятно. Но това не винаги и за всички е така. Изследванията показват, че комплиментите могат да бъдат разсейващи, неудобни и дори когнитивно депресиращи. Но как това работи и какво да се прави в случаите, когато похвалата е по-лоша от критиката?

Еди Брумелман, асистент по психология на развитието в Университета в Амстердам, не намира холандския израз „101 manieren om een kind te prijzen“ за много положителен. Фразата, отпечатана на образователен плакат, се превежда като „101 начина да похвалите детето си“ и съдържа предложени комплименти като „справяте се страхотно“ и „много добре!“ . Подобни изрази могат да изглеждат невинни и дори полезни, но експертът ги нарича „пресилени похвали“. Негово изследване показва, че подобни комплименти могат да влошат ниското самочувствие, даже и в случаите, когато целта е да се борим с него.

Не само преувеличените комплименти могат да причиняват дискомфорт. Германка, която отхвърля комплимента на колега за външния си вид, или японското момче, което казва „не, не“, когато роднина го нарича талантлив, може да се възприема като неблагодарност или дори неучтивост в някои кръгове. Интернет е пълен със съвети как най-добре да приемаме комплименти и както показват психологическите изследвания, дискретната похвала не винаги е нещо лошо. От друга страна много хора се чувстват неудобно, когато получават комплименти и след това се укоряват за неподходящата си реакция при отговора.

Комплименти и стереотипи

Една от причините, поради които не винаги трябва да се фокусирате върху способността си да получавате комплименти, е, че някои от тях могат да бъдат обидни. Когато речта на чернокожите американци се описва като „разбираема“ или азиатците, родени в САЩ, ги хвалят за свободното им владеене на английски език, такава похвала разкрива пристрастието на говорещия.

Покровителствените комплименти, основани на групова идентичност, могат да доведат до гняв и конфронтация. Например, „за жена имате много добри лидерски качества“.

Когато похвалата следва нормите на пола, както често се случва, неуместните комплименти могат да доведат до засилване на стереотипите. Сексуалните аванси могат да бъдат прикрити като ласкателство, което често възлага върху дамите задължението да ги приемат грациозно, вместо да се борят с тормоза и обективирането на жените.

Като цяло жените получават повече комплименти от мъжете. Когато на последните се правят комплименти, това се основава главно на техните способности, докато към жените по-често се отправят комплименти на базата на външния им вид.

„Комплиментите за външния вид карат хората да се съсредоточат върху своята външност и да следят за тялото си“, каза Ротем Кахалон, асистент по социална психология в университета Бар-Илан в Рамат Ган, Израел.

Неврологичните изследвания показват, че думите, свързани с тялото, включително комплиментите, ориентирани към външния вид, се обработват по-бързо и по-точно в мозъка от по-малко свързани с външността епитети, като например „приятелски“.

Една от възможните последици от това е, че се забавя мисленето. В сътрудничество с израелски студенти Калахон е установила, че както мъжете, така и жените, получили комплименти за външния си вид, впоследствие се представят значително по-зле на тестове по математика. Въпреки че подобни комплименти могат да карат човек да се почувства приятно, Кахалон смята, че те могат да разсейват и да намаляват когнитивните резултати.

„Подобно следене за външния ни вид е когнитивно изтощаващо психическо състояние“, казва тя.

Други данни сочат, че комплиментите по повод външния вид могат да бъдат особено изтощителни за жените. В изследване, проведено с италиански студенти и имитиращо интервюта за работа, неуместните комплименти повишавали нивата на тревожност и депресия при жените, но не и при мъжете. В същото време в много култури от жените се очаква да бъдат скромни и привлекателни, което създава известно напрежение с това как трябва да се реагира на комплименти.

„Комплиментите за външния вид неусетно подсилват традиционната роля на жените като сексуални обекти, чийто външен вид е постоянно следен“, обяснява Кахалон, „Похвалите служат за поддържане на статуквото между половете, при което жените се оценяват преди всичко по външния им вид.“

Как да реагираме

Въпреки че научните изследвания, посветени на реакциите към комплиментите, са провеждани преди всичко сред така наречените «WEIRD» общества (Western, Educated, Industrialised, Rich and Democratic т.е. западни, образовани, индустриализирани, богати и демократични) и участниците са най-често студенти, междукултурните проучвания показват, че няма универсална реакция на комплиментите. В някои общества похвалите се възприемат негативно, например, там където са силни вярванията за силата на завистта и лошите поличби, те могат да се възприемат като заплаха.

В обществата, където комплиментите обикновено се възприемат положително, изследователите са документирали колко различно може да се случва това (често за отговор може да послужи само едно „благодаря“). В едно от изследванията сред говорещите английски език в Нигерия е установено, че 94% от получените комплименти са приети благосконно, докато аналогични изследвания показали 88% при южноафриканците, 66% при американците и 61% при новозеландците.

Съществуват много начини да се отговори на похвалата, освен тя просто да бъде приета или отхвърлена. Изследване, проведено в Германия е установило, че участниците преобладаващо приемали комплиментите, но като цяло не казвали „благодаря“. Вместо това те понякога коментирали самия комплимент, като например отговаряли „това е толкова мило“, когато им се казвало „за мен беше удоволствие да прекарам вечерта у вас“. Може би това е част от немската култура на учтивост, в която похвалите се дават по-рядко, но по-искрено, отколкото например в САЩ.

Много изследователи посочват възникването на вътрешен конфликт между желанието да се поддържа разговора, съгласявайки се с похвалата и в същото време , чувствайки задължение да се избягват комплименти по собствен адрес. Този конфликт може да бъде особено ярко изразен при определени условия.

Например в Япония, където не е прието да се приемат похвали, 45% от комплиментите, идентифицирани в хода на изследване, са предизвикали негативна реакция. Въпреки това, японците използват различни начини да признаят похвалата, без нито да я одобряват, нито да я отхвърлят, като например кимане с глава или шеговито намекване, че човекът, който получава комплимента, всъщност не е идеален.

В култура, където обратната връзка като правило се фокусира върху стремежа към съвършенство, вместо да се фокусира върху това, което човек прави добре, човек понякога може да се почувства неудобно, получавайки комплименти.

„Китайските деца са научени да се фокусират върху недостатъците си и да не се хвалят с постиженията си“, казва Флори Фей-Ин, професор по педагогическа психология в Китайския университет в Хонконг. „От тази гледна точка не е изненадващо, че децата може да се чувстват неудобно, когато ги хвалят.“

Фей- Ин смята , че с навлизането на западното влияние в китайската култура, на комплиментите все повече се гледа благосклонно както в Китай, така и в други страни, например Иран. Но в същото време китайските деца все още наблюдават как възрастните реагират на похвалите и моделират собственото си поведение в съответствие с това. Например, те могат да забележат, че родителите им отклоняват похвалата, когато роднините хвалят децата им пред тях, казва професорът.

За някои възрастни критиката може да бъде по-ефективна от похвалата. Например, опитните професионалисти са по-мотивирани от отрицателна обратна връзка, отколкото новаците.

Похвалата, без да се вземат предвид действителните постижения на детето, може да бъде неефективна, но отказът от похвала може да попречи на емоционалната му адаптация.

„Вероятността дадено поведение да бъде свързано с положителни резултати за детето зависи от това колко социално приемливо е това поведение в техния социален свят“, казва Флорри Фей-Ин.

Когато похвалите не помагат

Разбира се, има редица личностни фактори, които влияят на това как човек реагира на похвала. За хората, които са неуверени в себе си, комплиментите могат да предизвикат безпокойство, тъй като задействат самооценката им и ги карат да се чувстват неправилно разбрани. Освен това страхът от негативна критика е по-силно изразен при хората със социално тревожни разстройства.

Но не само за тях неочакван комплимент може да се превърне в дестабилизиращ фактор.

„В основата си похвалата се явява оценка“, казва Брумелман. „Дори тя да е положителна, хората не винаги обичат да бъдат оценявани. Това ви отвлича от случващото се и ви кара да се тревожите повече за това, което другите хора мислят за вас.”

Похвалата не само може внезапно да предизвика нежелано осъзнаване, че ви оценяват, но също така може да ви накара рязко да осъзнаете разположението на силите. В крайна сметка, по думите на Брумелман, учителите хвалят учениците си много по-често, отколко учениците учителите си.

Опитът на нидерландския експерт показва, че децата могат да бъдат много чувствителни към похвала. Например, пресилените комплименти от учителите може да се тълкуват, че те имат ниски очаквания за някои ученици, например от тези с нисък социално-икономически произход, и са щедри на похвали, за да компенсират това.

„След това учениците тълкуват прекомерните похвали като доказателство, че не са толкова умни“, казва Брумелман.

Освен това в своето изследване, проведено в Холандия, Брумелман и колегите му установили, че непропорционалните похвали карат социално тревожните деца да се изчервяват.

„Това е знак, че други хора може да ви оценят негативно“, казва той. „Това често се случва, когато се окажем в светлината на прожекторите.“

Според него децата започват да разбират нюансите на похвалите от много ранна възраст.

„Децата в предучилищна възраст, когато видят, че учителите щедро ги хвалят, независимо от качеството на работата им, започват да стават по-подозрителни и все по-малко да се доверяват на похвалата на учителя“, казва Брумелман.

С други думи, стойността на похвалата намалява, ако е дадена без причина.

Освен това пищната похвала може да причини повече вреда, отколкото полза. Брумелман отбелязва, че родителите са по-склонни да хвалят деца с ниско самочувствие. Те смятат, че такива деца имат нужда от похвала, за да се чувстват по-уверени. Но това не е вярно.

Изследванията на техния екип показват, че когато неуверените в себе си деца получават по-напомпани комплименти, с времето тяхното самоценка става още по-ниска. Преувеличените похвали създават очаквания, които е невъзможно да бъдат изпълнени, като същевременно сигнализират на децата, че тяхната самооценка трябва да бъде обвързана с критиката, идваща отвън.

Експертът съветва да се прекъсне този порочен кръг, проявявайки повече разсъдителност и използвайки индивидуален подход към комплиментите. Въпреки че родителите понякога хвалят децата си, за да покажат заинтересованост, има и други начини да направят това.

Например, вместо машинално и ентусиазирано да се хвали рисунката на детето, родителят може просто да седне и да я обсъди с детето, проявявайки интерес към неговото произведение.

„Децата жадуват повече за топлина и обич, отколкото за вашите положителни оценки“, казва Брумелман.“ Като цяло мисля, че наистина надценяваме това колко много хората обичат да бъдат хвалени“.

Намалете натиска

Въпреки че е важно да не се демонизират дарителите на комплименти, които обикновено хвалят другия човек с намерението да му стане приятно, с похвалите следва да се подхожда по-внимателно. В същото време на получателите на комплименти не винаги им стига енергия да приемат изящно похвалата.

Това може да се дължи както на личностните черти, така и на културния фактор, който не е лесно (или необходимо) да се промени. Още повече, че похвалата може да разкаже много повече за целите на този, който прави комплимент, отколкото за нуждите на получателя.

„Има много различни причини, поради които похвалата може да ви накара да се чувствате неудобно“, заключава Брумелман. – Разбира се, смятам, че човек не е задължен да се учи да приема комплименти. Но може да е полезно просто да се отрепетира стандартен отговор, за да не се притеснявате, че ще се почувствате неловко.“

Източник

5 1 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x