Изследване: Средата влияе на формирането на личността много повече, отколкото се предполагаше
Еволюционният антрополог Дорса Амир от Boston College разказва по какво се отличават градските деца от децата в тропическите джунгли и как околната среда може да има много по-голямо влияние на личностните качества, отколкото се смяташе досега.
В психологията съществува каноничния образ на дете, което седи пред сладкиш и се съпротивлява на изкушението да го изяде. Ако то може да издържи достатъчно дълго, то ще получи награда от изследователя във вид на втори сладкиш. Използвайки този тест, психологът Уолтър Мишел е демонстрирал, че децата, които могат да се противопоставят на изкушението и да дочакат наградата си, достигат повече в живота. Те по-добре се учат, получават по-високи оценки на изпитите за постъпване в колежи, даже по-умело се справят със стреса. (В публикацията ни „Как и доколко генетиката влияе на човек да е успешен?“, можете да се запознаете по-подробно с експериментите на Уолтър Мишел и да видите видео от подобен тест).
Новаторските изследвания на Мишел в Стандфорд , а след това и в Колумбийския университет, оказаха голямо влияние на професионалното, а и на общественото разбиране за търпението , неговия произход и ролята му в нашия живот. Базирайки се на тези изследвания от 70-те и 80-те години на миналия век, много хора решиха, че трябва да има някаква особена индивидуална характеристика, някаква личностна черта, която да отговаря за по-сериозните постижения в живота.
Но дали този извод е бил верен?
А дали търпението и възможно други личностни характеристики не са резултат на това къде живеем, а не кои сме?
Опитвайки се да проучат връзката между околната среда и характеристиките на личността, изследователите се сблъскват с два основни проблема.
Първо, съществуват съмнения, че личностните черти, тоест моделите на поведение, които са стабилни във времето, са част от нашата идентичност и възникват вътре в нас. Да, хората са продукт на взаимодействието на гените с околната среда, но изследванията на психолога Ник Хаслам от Мелбърнския университет и други изследователи показват, че хората често грешно преувеличават влиянието на нашата природа, смятайки, че някои черти изначално са заложени в нас. С други думи, вие си мислите, че вашата приятелка просто е търпелив човек и винаги ще бъде такава, даже и в среда, където това не е най-добрата стратегия, например в опасна ситуация. Ако утре тази ситуация не настъпи, вие по-скоро ще си кажете, че търпението това е нещо, което е характерно за нея изначално, а не е предизвикано от обкръжаващата я обстановка.
Другият проблем се състои в това, кого психолозите са изучавали през миналия век. Учените достатъчно много знаят за това как се развиват личностните характеристики, но това знание се основава на изследванията на специфично и не особено голямо подмножество хора, а именно тези, които живеят в промищлено развитите общества. През 2010 година в нашумялото си изследване екипът на антрополога Джозеф Хенрих от Университета в Британска Колумбия установява, че 96% от участниците в различни психологически изследвания са от така наречените WEIRD -общества, тоест W-западно, Е-образовано, I-индустриализирано, R – богато и D- демократично. (Western, Educated, Industrialized, Rich, Democratic).
Именно тази насоченост към WEIRD-обществата поражда доста проблеми по ред причини. Първо, хората от тези общества трудно могат да бъдат пример за средния жител на планетата. В тези страни живее само 12% от населението на Земята. Освен това, те живеят в среда коренно различаваща се от тази, в която човек е еволюционирал.
Ако обкръжението може да формира личността, то как може това да се докаже? Методът на Мишел е бил правилен да се обърне към детството, един от най-чувствителните и гъвкави периоди в развитието на личността. Наскоро ние проведохме с мои колеги изследване, насочено към изучаването на две основни черти: колко човек е търпелив и колко е търпим към неопределеността. Изследването беше проведено в четири различни общества по целия свят – в Индия, САЩ, Аржентина и това, което е особено важно в нашите усилия да избегнем WEIRD-уклона, сред деца-шуари, живеещи в амазонската част на Еквадор.
Ние посетихме отделни общини на шуарите, като единствения начин да достигнем до тях беше продължително и криволичещо плаване с кану по река Морон. Много от племето шуар в тези райони поддържат традиционен начин на живот, състоящ се от лов на животни, отглеждане на различни растения, риболов. Промишлените стоки при такъв начин на живот не са особено важни. Във всеки случай, засега.
За да измерим търпението на децата, ние използвахме тест, подобен на този със сладкишите на Мишел, като предлагахме на деца на възраст от 4 до 18 години избор на една бонбона днес или увеличено количество бонбони на следващия ден. Ако успееш да проявиш достатъчно търпение, на следващия ден с полученото количество бонбони можещ да станеш просто богаташ. А за определяне търпимостта към неопределеността те трябваше да изберат или безопосна торба с една бонбона, или рискован вариант с друга торба, в която ти се дава един избор от шест възможни за получаване на много голямо количество бонбони.
Ние открихме много различия, особено между индианците-шуар и трите останали общества. Децата в САЩ, Индия и Аржентина се държаха по сходен начин, проявявайки повече търпение и търпимост към неопределеността, докато децата от племето шуар демонстрираха абсолютно друг модел на поведение. Те бяха по-нетърпеливи и по-внимателни, и почти никога не избираха рисковата торба.
В изследването, проведено на следващата година, ние подробно изучихме обществото на шуарите и потвърдихме същите закономерности. Децата шуари, живеещи близо до градовете, повече приличаха на американчетата, отколкото на децата-шуари от тропическите гори. Оказва се, че някои аспекти на живота в градовете и възможно индустриализацията, са формирали поведението на децата.
За да разберем, защо индустриализацията може да влияе на поведението, е важно да се разбере нейното влияние в човешката история. Появата на селското стопанство преди 10 000 години може би е най-голямата промяна в човешката история. Оцеляването на хората вече не е зависело от лова или събирането на плодове, и затова те са започнали да създават сложни общества с нови културни иновации. Най-важните от тях са новите начини на натрупване, съхраняване и търговията с ресурси. Благодарение на тези промени е намаляла неопределеността от гледна точка на вземането на решения. Вече е можело да не се разчита на трудно предсказуеми ресурси, като лова и събирането на плодове, а да се създават по-големи и по-стабилни ресурсни фондове.
Освен това, пазарите възможно са променили нашите възприятия за достъпност. В WEIRD обществата, където има големи количества ресурси (R все пак е от rich-богати) децата могат да си позволят такива стратегии, базирани на търпение и риск. Ако не им провърви и вместо бонбони получат зелен мрамор, няма да се случи нищо страшно, тъй като това не им е струвало скъпо. Но за децата-шуари, притежаващи доста по-малко ресурси, загубата на бонбон представлява сериозна загуба, Затова те предпочитат да избягват риска.
С времето тези стратегии могат да станат постоянни стратегии за общуване със света. Например в среда, където цената на очакване е висока, се предполага, че хората ще бъдат нетърпеливи.
Други изследвания потвърждават, че околната среда оказва по-силно влияние за формирането на личността, отколкото се смяташе по-рано. В работата си с възрастни аборигени цинаме в Боливия, антрополозите от Калифорнийския университет в Санта Барбара почти не са открили свидетелства в подкрепа на известния модел на „голямата“ петорка, определяща личностните черти, която се състои от отвореност към нов опит, добросъвестност, екстравертност, насоченост към другите (сговорчивост) и невротизъм. Аналогични закономерности са открити и сред сенегалските фермери и племето аче в Парагвай. Излиза, че голямата петорка е особеност на WEIRD- обществата.
Антропологът Пол Смалдино от Калифорнийския университет в Мерсед и неговите колеги са продължили изучаването на тези резултати, свързвайки ги с промените, които са предизвикани от индустриализацията. Те твърдят, че когато обществата стават все по-сложни , се появяват много ниши, тоест социални и професионални роли, които заемат хората. Определени черти подхождат на различните роли по-добре от други, а колкото повече роли има, толкова по-разнообразни стават типовете личности.
Както показват новите изследвания, околната среда може да има голямо влияние на нашите личностни качества. Разширявайки кръгът на обществата, с които ние работим, и скептически приемайки есенциалистичната представа за личността, ние можем много по-добре да разберем какво ни прави такива каквито сме.
