Защо човек лъже и 15 признака как да разпознаем лъжата

Повечето хора от време на време лъжат. Някои го правят несъзнателно, други са патологични лъжци, а трети използват лъжата като средство за манипулация. Какви са най-често причините човек да лъже и как може да се разпознае лъжата в човека, с когото общуваме?

Според изследователи от Масачузетския университет 60% от хората изричат лъжа около три пъти в рамките на 10-минутен разговор. Както се отбелязва в изследване на психолози от Университета на Уисконсин, по-голямата част от хората – около 75% от участниците в изследването – лъжат до два пъти на ден или в в 7% от ситуациите по време на комуникация. В същото време психолозите Дрю Къртис и Кристиан Харт в своя статия, публикувана в списанието Psychiatric Research and Clinical Practice, твърдят, че 13% от цялото население на Земята са патологични лъжци и лъжат поне 10 пъти на ден.

Темата за лъжата винаги е била обект на спорове в просветените среди. Така например немският философ Фридрих Ницше е твърдял, че по отношение на властта и човешкия просперитет способността за умела измама е предимство, но друг велик немски мислител, Имануел Кант, е смятал, че лъжата винаги е неморална.

Защо човек лъже?

Лъжата позволява на човек да установи контрол върху ситуация, като я манипулира. Това е защитен механизъм, при който лъжецът смята, че това му позволява да не се „разголва“ и да не разкрива истинската си същност пред другия човек поради най-различни причини.

Освен това лъжата може да бъде несъзнателна, особено ако човек се е сблъскал с трудности в периода на формирането си като личност и е започнал да изгражда своя свят единствено въз основа на собствения си опит, без да разбира какво е „добро“ и какво е „лошо“.

Лъжата става особено нездравословна, когато човек започне да чувства, че човекът отсреща го лъже или е го лъгал многократно, без значение колко значима е била лъжата или аргументите, стоящи зад нея.

Психолозите казват, че лъжата, която създава приятна изненада, или лъжата, която може да спаси нечий живот може да се смята за приемлива. Но така или иначе всяка лъжа – голяма или малка – създава бариера в общуването.

Човек може да лъже по различни причини:

да се защити от наказание или да защити някой друг от наказание за простъпка, или даже за престъпление;
за да не се притесни или да прикрие неудобна ситуация;
да издигне собствения си авторитет в очите на другите;
да получи награда или да спечели възхищение;
да съхрани властта си над другите;
да спечели вниманието на аудиторията и да предизвика емоции;
да предизвика чувство на доверие и да спечели доверително отношение;
да успокои някого или сам да получи съчувствие;
да запази някои свои действия в тайна от другите;
при самоизмама, ако самият той вярва в това, което казва.

Видове лъжи

Разновидностите на лъжата могат да бъдат охарактеризирани чрез вариациите на фразата, която обичайно се използва при даване на показания в съдебните заседания: „Кълна се да казвам истината, цялата истина и нищо освен истината“.

Така лъжите могат да бъдат разделени на:

Не “казваш истината”. Човекът изрича чиста лъжа с изопачаване на фактите. Например, ваш контрагент ви уверява, че е доставил качествен продукт, въпреки че всъщност той съдържа дефекти;

Не казваш „цялата истина“. Човек премълчава фактите, които биха могли коренно да променят отношението на събеседника към случващото се. Например, доставчикът просто заявява факта, че е изпратил доставката, без да споменава за брака;

Не казваш „нищо друго освен истината“. Човек избягва пряк отговор на конкретен въпрос, криейки се зад общи фрази. И така, в отговор на въпроса дали е доставен качествен материал, изпълнителят заявява, че той има добра репутация и подобни инциденти не са се случвали досега.

Как да разберем, че човекът отсреща ни лъже?

Има няколко признака, които ще ви помогнат да разпознаете, че човек ви лъже.

Не желае или отказва да отговори. Обикновено събеседникът използва следната формулировка: „Не мога да ви отговоря на този въпрос“, „Обърнали сте се на грешен адрес“ или започва да избягва отговора.

Използва уклончиво въведение. Трябва да внимавате, ако човек започва фразите си с думите „като цяло“, „по принцип“, „предимно“, „евентуално“ и т.н.

Използва непоследователни твърдения. Събеседникът може да направи редица противоречащи си твърдения, като ги използва едно след друго.

Дава прекалено подробен отговор. Събеседникът може да внесе куп ненужни дребни детайли, за да прикрие лъжата. Това обикновено е предварително репетирана история, така че можете да помолите човека да я разкаже в обратен ред или да заострите вниманието на моментите, които той е предпочел да не обяснява.

Повтаря въпроса. Обикновено тази техника позволява на събеседника да спечели време за отговор. Човекът отсреща може да използва фрази като „Това е много интересен въпрос“ или „Знаех си, че ще попитате за това“, така че паузата да не изглежда визуално твърде дълга.

„Губи“ паметта си. Събеседникът може да се скрие зад фразите “не помня” или “не знам”. В някои случаи е уместно да му напомните, че този вид амнезия е неприемлива (например, когато става въпрос за служебни задължения).

Преминава към атака. Вместо да отговори, притиснатият събеседник може да премине в офанзива, задавайки контра въпроси като „Защо ме питаш това?“ или “Защо не ми вярваш?”.

Прави пауза преди да отговори. Ако събеседникът изведнъж направи пауза преди следващия отговор, след като до този момент е отговорял без забавяне и колебание, то явно си струва да се замислите. По тази причина разузнавачите ги обучават винаги да правят пауза, преди да отговорят.

Използва резониращи вербални и невербални знаци. Много по-трудно е да контролирате тялото си, отколкото речта. Ето защо някои събеседници може да се съгласяват с вас, но в същото време да поклащат глава или да покажат гримаса на досада или дори отвращение.

Прикрива очите и устата. Събеседникът може да мига често, да прикрива очите или устата си с ръка, за да скрие невербални лъжи.

Забелязва се сухота в устата на събеседника. Заради силно вълнение на човек може да му пресъхне устата и това може да бъде забелязано, когато той започне да облизва устните си, да покашля или често да преглъща.

Говори с променящ се глас. Заради стреса гласът на човек може да потреперва, да говори по-високо или по-тихо, рязко да променя темпото на говорене.

Променя позицията на тялото. Отговаряйки на труден въпрос събеседникът може произволно да променя позицията на тялото си. Това е особено забележимо, ако събеседникът седи на стол с накланяща се облегалка. Той ще се опита да увеличи дистанцията между себе си и другите.

Установява неестествен зрителен контакт. Събеседникът може рязко да погледне настрани, ако разговорът се насочи към трудна тема, въпреки че преди това не се е притеснявал да гледа директно към отсрещната страна. Или, напротив, може да започне да прихваща погледа ви, за да демонстрира мнима откритост.

Почесва лицето и главата си. При стрес кръвта се устремява към сърцето и крайниците. При това се получава отток от ушите, носа и други части на лицето, което предизвиква желание за почесване.

Експертите в тази област отбелязват, че за ефективно разкриване на лъжите трябва да откриете в събеседника си поне два от горните признаци през първите пет секунди от отговора му. Също така е важно да се следят промените в човешкото поведение, тъй като те са индивидуални за всеки събеседник.

Но освен това трябва да се отбележи, че признаците за лъжа не означават непременно, че човекът срещу вас е лъжец. Различните хора могат да повтарят определени специфични за тях движения, да са естествено нервни или притеснителни, или пък да страдат от синдрома на дефицит на внимание и хиперактивност. И напротив, човек може да не показва никакви сигнали, но в същото време да лъже, тъй като е патологичен лъжец и самият той вярва в това, което казва, или не изпитва вина или безпокойство за това.