fbpx

Парниковият ефект: какво го причинява и какви са последствията от него

От края на 19 век средната температура на Земята се е повишила с 1,1°C и тази цифра продължава да нараства, като последните изследвания показват, че границата от 1,5°C ще бъде достигната още през 2030 година, а не както се очакваше 2050 г. Ужасната война в Украйна след агресията на Русия измести фокуса от общественото внимание от проблемите с климата, но от друга страна ги задълбочава, особено в Европа, тъй като се очаква с връщането към електростанциите, работещи на въглища вместо парогазовите мощности. В глобален план сериозните промени в климата продължават, което води до природни бедствия, изчезване на представители на флората и фауната, проблеми с изхранването и други сериозни последици. Причината за глобалното затопляне се дължи на постоянното засилване на парниковия ефект в атмосферата, затова е важно да се знае какво го причинява, какви са основните последствия от него и как трябва да се борим с тях. Забелязали сме, че когато се говори за промяната на климата има хора, които са склонни веднага да отрекат всичко случващо се или да се уповават на псевдонаучни факти и опорки, само и само да докажат своята теза. Обясненията могат да бъдат в евентуалния скрит страх от случващото се, нежелание да се правят жертви и ограничения в името на бъдещето, непознаване на фактите и научните доказателства, а даже и на чист опортюнизъм. Лошото е, че най-вече ще страдат бъдещите поколения и затова нашата отговорност пред тях е да направим максималното, което е по силите ни, така че да запазим планетата за всички нас и тези, които ще дойдат след нас.

Какво представлява парниковият ефект

Това е повишаване на температурата на повърхността на планетата поради натрупването на парникови газове в долните слоеве на атмосфера. По принцип умерената им концентрация е необходима за съществуването на всички живи същества на планетата. Парниковите газове свободно пропускат слънчевите лъчи, които загряват Земята, но задържат значителна част от топлинното излъчване, предотвратявайки връщането й обратно в космоса. Ако те изчезнат, средната температура на планетата ще бъде -18 ° C и никъде няма да растат растения .

С развитието на цивилизацията, особено след началото на индустриалната епоха ( след 1750 г.) обемът на парниковите газове в атмосферата започва постепенно да се увеличава и именно това е основната причина за повишаването на средната температура на планетата да е вече с 1,1°C и да се очаква то да достигне 1,5°C до 2030 година.

Кои газове създават парниковия ефект

Въглероден диоксид (CO₂). Той представлява 80% от общата маса на парниковите газове. Естествените източници на CO₂ са вулканите, разлагащите се растения и животинските отпадъци, като почти всички живи същества го отделят по време на дишането. Други източници на въглероден диоксид са антропогенните, тоест свързани с човешката дейност, които постепенно се увеличават. Така от началото на индустриалната революция съдържанието на въглероден диоксид в земната атмосфера се е увеличило със 149%, като през месец май тази година премина нивото от 420 ppm (части на милион).

Метан (CH₄). Той се задържа в атмосферата около 12 години, но ефектът му върху климата е 25 пъти по-силен от този на CO₂. Източниците на метан са добивът и преработката на въглеводороди, едрия рогат добитък и оризовите насаждения. В сравнение с прединдустриалните нива, концентрацията на CH₄ са е увеличила с 262%.

Азотен оксид (N₂O). Образува се най-вече в селското стопанство, при изгарянето на изкопаеми горива и отпадъци. Азотният оксид поглъща инфрачервеното лъчение 310 пъти повече от CO₂, така че дори малко увеличение на концентрацията му е достатъчно, за да увеличи забележимо парниковия ефект.

Тропосферният озон (O₃). За разлика от стратосферния озон, който предпазва Земята от вредното ултравиолетово лъчение, тропосферният О₃ е замърсител на въздуха, който е част от смога и засилва парниковия ефект.

Водната пара. Концентрацията и в атмосферата зависи от температурата на въздуха: колкото по-висока е тя, толкова по-бързо се изпарява влагата. Натрупванията от водни пари (облаците) са в състояние да абсорбират топлината и да я отразяват към земята.

Синтетични вещества, които навлизат в атмосферата с емисиите от химическата промишленост. Те включват халогенирани въглеводороди, флуоровъглеводороди (HFC) и други видове химикали.

Причини за засилването на парниковия ефект

Основната причина за повишаването на концентрацията на парникови газове е използването на изкопаеми горива, тоест въглища, нефт и природен газ в промишлеността и енергетиката. При тяхното изгаряне се отделя много въглероден диоксид в атмосферата.

Увеличение на добитъка. Животновъдството се определя като един от важните фактори за изменението на климата. Поради особеностите на храносмилането преживните животни отделят около 20 грама метан на всеки килограм изядена храна. Така живеещите на Земята 1,5 милиарда крави влияят на климата по същия начин, както 10% от емисиите от изгарянето на изкопаеми горива.

Изсичането на дърветата и горски пожари. Всяка година площта, заемана от горски масиви, намалява с територия, еквивалентна на площта на Великобритания. Това нарушава процеса на естественото усвояване на CO₂ от растенията, който би смекчил парниковия ефект.

Натрупване на разлагащи се отпадъци в депата, чиято площ се увеличава всяка година. Газът, отделящ се от депонираните отпадъци съдържа 50-75% метан и 25-50% въглероден диоксид.

Прилагането на азотни торове. Веднъж попаднали в почвата, торовете се обработват от бактерии, които отделят N₂O. Най-голям принос за глобалните емисии на азотен оксид имат Индия, Китай и Съединените щати, където азотните торове са в изобилие, както и Южна Америка и Африка, където оборският тор е основният източник на N₂O.

Изгорели газове от превозни средства. Автомобилните отработени газове съдържат около 10% въглероден диоксид. Като се има предвид, че вече има повече от 1 милиард превозни средства в света, техният принос за глобалното затопляне е значителен. Същото се отнася за водния и въздушен транспорт.

Друга причина за парниковия ефект е нарастването на населението, което засилва влиянието на всички предишни фактори.

Последици от глобалното затопляне

Повишаване на нивото на Световния океан поради топенето на ледниците. От началото на 60-те години на миналия век морският лед в Северното полукълбо е изтънял с 40%. Ако ледниците продължат да се топят, до 2100 г. те окончателно ще се превърнат във вода. По тази причина много острови и крайбрежни райони, включително и големи мегаполиси, могат да бъдат наводнени. Според прогнозите на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC), до 2100 г. при благоприятно развитие на събитията морското равнище ще се повиши с 28-55 см и с 63-101 см при неблагоприятно. Навлизането на солена вода в сладководните реки може да доведе до смъртта на живите организми, живеещи там.

Увеличаване на честотата и интензивността на природните бедствия. Парниковият ефект е основната причина за необичайните горещини. Рискът от природни бедствия все повече се увеличава: горски пожари, торнадо, наводнения в някои региони и суши в други.

През последните 40 години температурата на планетата средно се е повишила с 0,8 °C, но неравномерно в различните региони. В някои региони по света климатът става все по-приятен, но в други последствията са особено сериозни. Едни от най-страдащите страни са на юг – Индия , Пакистан, африканските страни, особено тези около Сахел. От друга страна средното най-голямо затопляне се наблюдава в Арктика и тундровите райони на Сибир, където постепенно се топи Вечната замръзналост, което от своя страна може да доведе до отделянето на още повече парникови газове.

Изчезване на животни и растения. Учени от университета в Аризона са пресметнали, че проблемът с парниковия ефект само след 50 години ще доведе до изчезването на една трета от видовете флора и фауна на планетата. Популациите, живеещи в тропиците, са най-уязвими. Но природата на северните райони също е застрашена: например, броят на императорските пингвини може да намалее с 90% до 2100 г.

Нисък селскостопански добив. Сушата и наводненията правят земята неподходяща за отглеждане на селскостопански култури. Според експерти от Оксфордския институт за икономическа политика, заради намаляването на реколтата до 2100 г. световният БВП може да падне с 20%, а броят на гладуващите да се увеличи. Според прогнозата на IPCC до 2080 г. хората, страдащи от липса на храна, ще се увеличат с 600 милиона.

Подкиселяване на океана. Увеличената концентрация на CO₂ повишава киселинността на морската вода. Тези промени влияят неблагоприятно върху имунитета на живите организми, а също при много от тях унищожават хитиновата им обвивка, която изпълнява защитна функция. Учени от Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) са установили, че черупките на раци, които живеят в различни части на Тихия океан, са частично разтворени от подкислената вода, което ги прави лесна плячка за други животни. Особено застрашени са кораловите рифове, както и големите морски бозайници.

Начини за решаване на проблемите, свързани с парниковия ефект

Въздействието на парниковия ефект върху планетата може да бъде намалено и за това трябва:

Намаляване на емисиите в промишлеността и енергетиката. През декември 2015 г. 195 държави от света и Европейския съюз подписаха Парижкото споразумение. Неговата цел е да намали емисиите на парникови газове, за да бъде предотвратено повишаването на глобалните температури с повече от 1,5°C през този век (максимум до 2°C). Към днешна дата Парижкото споразумение е ратифицирано от 186 държави и Европейския съюз. Световната общност планира да премине към алтернативни източници на енергия и модерно оборудване, което ще намали отделянето на вредни емисии в атмосферата.

Използване технологии, които намаляват консумацията на енергия, включително енергоспестяващи домакински уреди, флуоресцентни или LED лампи.

Използване на екологично чисти земеделски практики, включително намаляване на консумацията на азотни торове и своевременно утилизиране на оборския тор. Човечеството трябва да бъде все по-разумно в употребата на месо и преминаване към изкуствени заместители, които не отстъпват по вкусови качества на натуралните. Освен това прекалената употреба на месни продукти вреди не само на околната среда, но и на здравето.

Преминаване към транспорт с нулеви емисии (задвижвани от водород и електричество). Още до 2030 г. Европа планира да намали броя на “традиционните” автомобили с 55%, а до 2035 г. – напълно да ги изостави. Трябва да се търсят адекватни решения във водния и във въздушния транспорт.

Това са само част от мерките, които могат да подобрят текущата ситуация с промяната на климата и изчезването на биоразнообразието. За съжаление тези продължаващи промени в съчетание с невежеството и бездействието на световните лидери заплашват в близкото столетие с изчезване на всички видове, включително и нашия собствен. До такъв извод са стигнали в свой обзор на 150 изследвания, свързани с промяната на климата и биоразнообразието, учени от Станфордския университет, Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Университета Флиндерс, Австралия, .

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x