fbpx
СамопознаниеЧовекът

Тук и сега: как да живеем в сегашния момент без да съжаляваме за миналото и да чакаме бъдещето

Това, което е минало, си е заминало и няма никакъв смисъл да си губим времето в тревоги за него. Същото е и с това, което следва. Идеалният начин да остареете е да живеете тук и сега. Сигурно звучи клиширано, но понякога по-дълбокото осмисляне на клишетата може да е много полезно.

Може би най-безполезното наблюдение, правено някога от древногръцки философ, като оставим настрана питагорейската теория, че бобът Фава съдържа душите на мъртвите, е бил аргументът на Епикур, че не трябва да се страхуваме от смъртта, защото нас вече няма да ни има в момента, когато тя се случи. Той е разсъждавал, че никой не се разстройва от факта, че не е съществувал преди да се роди, така че защо да се разстройваш от това, че скоро ще си отидеш отново?

Много рядко можеш да срещнете някой, който поне малко да се утешава с това. Едно е да не си роден изобщо, но щом се родиш, ти вече си тук, свързан с битието, независимо дали ти харесва или не. По този начин остаряването неизбежно означава приближаване до увереността, че във всеки един момент може да изтече отредения ви интервал от време, преди да успеете да осъществите по-голямата част от неограничения брой неща, които бихте искали да направите, или да прекарате малко повече време с хората, на които държите най-много.

Сякаш не е достатъчно жестоко, да чувствате, че времето ви изтича, то в добавка ще имате усещането, че търкалящите се години преминават все по-бързо.

„Досега животът изглеждаше като безкраен наклон нагоре, отвъд който не се виждаше нищо друго освен далечния хоризонт“- цитира свой пациент психотерапевтът Елиът Жак, който по-късно въведе термина „криза на средната възраст“ – но сега изведнъж започна да ми се струва, че съм стигнал до билото на хълма и пред мен има единствено наклон надолу, на който се вижда краят на пътя.“

Думата „надолу“ е подходяща тук по няколко причини, една от които предполага ускорение. Сякаш не е достатъчно жестоко, че времето ви изтича, но освен това на вас започва да ви се струва, че остарявайки намаляващите месеци и години минават все по-бързо. Така вие осъзнавате, че ви остава все по-малко време и всеки отрязък от това време ви изглежда все по-къс.

Но това, което е наистина забележително в осъзнаването на ограничеността на съществуването ни, не е фактът, че в крайна сметка то хваща повечето от нас за гърлото ( във всяка възраст между 35 и 65 години, според Карл Юнг, великият изследовател на „втората половина от живота“ ), а това че успяваме да го избегнем толкова дълго. В крайна сметка, от гледна точка на космоса, 10-годишно дете, на което е предопределено да доживее до 90 години, е само малко по-далеч от ръба на нищото, отколкото когато ще бъде на 80 години. Доказателство за нашия развит талант за отлагане на мисълта за смъртта е, че през отредения ни период от време успяваме да направим всякакви полезни неща – да започнем кариера, да създадем семейство, да придобием собственост, да създаваме произведения на изкуството – от които бихме могли да откажем, ако бяхме парализирани от осъзнаването, че всичко ще свърши толкова скоро.

Въпреки това, през втората половина на живота, можете да откажете да се борите с тази истина. Основната характеристика на съвременното възприемане на времето е, че обръщаме твърде много внимание на инструментализирането му – фокусирайки се изключително върху бъдещите си цели, бързайки да доживеем до определен момент в края на деня или седмицата, когато най-накрая можем да се отпуснем, или до още по-отдалечен момент в бъдещето, когато най-накрая ще завършим списъка си със задачи, или когато децата напуснат дома, или напуснем работата си. В резултат от всичко се утвърждава начина на мислене, известен като „когато най-накрая го направя“. При него ние живеем с усещането, че истинското удовлетворение или даже самият истински живот все още не е настъпил, така че сегашното преживяване е просто нещо, което трябва да се преживеем по пътя към нещо много по-добро . Човек, затънал в този начин на мислене, пише Джон Мейнард Кейнс, „обича не котката си, а котенцата на котката си; и не самите котенца, а само котенцата на котенцата на котката и така до безкрай до края на котешкото царство“.

Трудно е напълно да се отървем от този мироглед. Но с напредването на възрастта това става все по-лесно, защото осъзнаването, че времето изтича, прави все по-неприемливо да се живее в името на бъдещето. На 20 е лесно да си представим, че истинският живот все още не е започнал, на 40 това вече не звучи сериозно, а на 60 е просто абсурдно. Така с възрастта става по-лесно да приемем това, което е било истина през цялото време: това „тук и сега“ е истинският живот. Няма приближаващ момент на истината, когато най-накрая ще се почувствате в по-добра позиция да правите това, което наистина искате да правите и затова единственият правилен момент е да го направите точно сега.

Разбираш, че животът не е генерална репетиция за нещо по-добро, но съжаляваш, че не си го разбрал по-рано.

В този момент всеки здравомислещ човек ще изпита поне капчица съжаление, осъзнавайки, че животът не е генерална репетиция за нещо по-добро, но отчаяно ще съжалява, че не е разбрал това няколко десетилетия по-рано. Истината е, че не трябва да се опитвате да отричате или изкоренявате съжалението, но и не трябва да позволявате то да попречи в усещането на настоящия момент. Ако се откажете да живеете пълноценно „тук и сега“ с мотива, че е трябвало да го направите в миналото, е толкова глупаво, колкото и отказът да живеете пълноценно на основанието, че вие все още очаквате истински пълноценния живот в бъдещето.

Може би, това е сърцевината на истината в клиширания съвет за важността на „да живееш в момента“: не да се опитвате да медитирате, обърнати навътре в себе си в мистично състояние на пълно присъствие и концентрация (което по принцип е много полезна практика, но изисква усилия и постоянство), а просто да признаете факта, че миналото вече е отминало и че скоро няма да имате бъдеще – така че наистина да почувствате настоящия миг тук и сега. Много често това е прекрасно. А така или иначе няма къде да бъдете, освен тук.

Приятен уикенд “тук и сега”!

Източник

5 1 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x