Експеримент показва, че паричната помощ към бедни семейства променя мозъка на бебетата
Група изследователи от шест американски университета са установили, че финансовата помощ за бедни семейства има пряко въздействие върху развитието на мозъка на децата. Резултатите от изследването са публикувани в изданието PNAS.
Ние и по-рано сме писали за редица изследвания, доказващи, че децата, които растат в бедност, често изпитват както затруднения в ученето, така и имат по-сериозни здравословни проблеми. В публикацията ни „Бедност и мозък? Как недостигът на пари влияе на развитието на децата“ са цитирани редица изследвания, показващи, че при децата, растящи в бедност, се забелязват поразителни разлики в активността на префронталната кора на главния мозък, дефицит на словесна и зрително-пространствена памет, недоразвитост във фронталните и темпорални дялове, корелиращи със съществено по-ниските показатели по математика и тестове по четене, а при възрастни хора, израснали в бедност, по-често се наблюдават дефицити в паметта и психически разстройства.
Горепосочените изследвания са били провеждани с по-големи деца, юноши и вече възрастни хора. Именно затова новото изследване е интересно, тъй като са наблюдавани деца в съвсем ранна възраст. Оказало се, че след получаването в продължение на една година месечна парична помощ, бебетата в семейства с ниски доходи по-често показвали модели на мозъчна активност, свързани с развитието на мисленето и ученето.
В това изследване се измервала мозъчната активност в извадка от 435 деца на една година, които били включени в голямо рандомизирано контролирано проучване, известно като “Първи години на бебето”.
В обемното изследване са се включили 1000 майки с ниски доходи от следродилни акушерски отделения в четири мегаполиса в САЩ: Ню Орлиънс, Ню Йорк, Омаха и Минеаполис. Повечето от участничките били чернокожи или латиноамериканки.
Скоро след раждането, участващите майки били разпределени на групи на случаен принцип, като едните получавали по-голяма месечна парична помощ от 333 щатски долара, а другите – парична помощ от 20 щатски долара на месец. Всичките средства били осигурени от благотворителни фондации.
Паричните суми се превеждали към дебитните карти на участничките и майките били свободни да харчат парите, както сметнат за добре. Майките ще получават такава финансова помощ, докато децата им навършат четири години и четири месеца.
В новата публикация се описват първоначалните данни за мозъчната активност на бебетата след първите 12 месеца на финансова помощ.
Изследователите от много години знаят, че бедността в детството е свързана с физиологични и психически отклонения, но досега учените не бяха в състояние да кажат дали самата бедност причинява различия в развитието на децата или израстването в бедност е свързано с други фактори, които причиняват тези различия.
Сега авторите на новото изследване са успели да разграничат корелацията от причинно-следствената връзка и са стигнали до заключението, че директните дарения към майките, живеещи в бедност, могат да доведат до промени в мозъчната активност на техните бебета.
Мозъчната активност се е измервала с помощта на електроенцефалография (ЕЕГ), тоест със записи на електрическите сигнали на мозъка.
В по-ранно изследване на изследователи от Университета Рутгерс било доказано, че високочестотната мозъчна активност е свързана с развитието на мисленето и ученето. Сега учените установили, че бебетата, чиито майки са получавали $333 на месец, са имали по-висока високочестотна мозъчна активност в сравнение с бебета, чиито майки са получавали $20 на месец.
Измерването на мозъчната активност на децата се извършвала в домашни условия. Но при започването на пандемията COVID-19 през март 2020 г., изследователите спрели да събират данни, което не позволило да се измери мозъчната активност при голяма част от бебетата.
Въпреки по-малкия от планирания размер на извадката, авторите пишат, че разликите „по величина са аналогични на тези, докладвани в [в резултат от] мащабни образователни изследвания“, тоест получените разлики са статистически значими.
Кимбърли Ноубъл от Колумбийския университет, водещ невролог в проекта “Първи години на бебето”, отбелязва, че мозъкът на децата по естествен начин се адаптира към новия опит.
„Всеки здрав мозък се формира в зависимост от околната среда и опита, и ние не казваме, че в някоя от групите децата са с „по-добър“ мозък. […] просто техният мозък се е адаптирал към променените обстоятелства“, обяснява Ноубъл.
Авторите отбелязват, че все още не знаят дали тези различия продължават с времето. Разликите в когнитивното или поведенческото развитие на децата ще бъдат наблюдавани и измервани в бъдещите фази на изследването.
Освен това авторите все още не са определили кои точно преживявания са повлияли на развитието на мозъка на бебетата. Изследователите продължават своята работа за изясняване на потенциалните механизми, влияещи на тези процеси, включително как майките харчат парите и как повече пари могат да повлияят на поведението на родителите, семейните отношения и нивата на семейния стрес.
Авторите определят резултатите от своето изследване на мозъчната активност на бебетата като „безпрецедентни“, показващи, че държавната политика за борба с бедността може и трябва да се разглежда като инвестиция в децата, а следователно и в бъдещето на държавата.