Какви са амбивертите, стават ли за лидери и кои професии са най-подходящи за тях

Ние всички знаем приблизително по какво се различават интровертите от екстровертите, но какво да кажем за амбивертите? Как да разпознаем амбивертния психотип и защо да бъдете „смесен тип“ е много полезно?

Кой е амбиверт

Амбивертът е човек, който притежава черти както на интроверт, така и на екстроверт. Например, през деня типичният амбиверт може да реши стотици работни задачи, изключително професионално да проведе важна делова среща и да бъде център на вниманието на колегите си, а вечер да се затвори у дома и да седне с любима книга, четейки цяла вечер. Амбивертът хармонично съчетава вълка единак и душата на компанията, които се проявяват в различна степен в зависимост от ситуацията и настроението. Латинското “ambi” се превежда като “и двете”, което отразява смесването на качествата на двата противоположни социотипа.

Амбиверсията често се нарича златната среда в “градиента” от интровертност към екстровертност. Много психолози смятат, че този тип личност е присъщ за повечето хора. Изявените стопроцентови интроверти и екстраверти са рядкост, така че това разделение е условно. Амбивертизмът, като смесен тип поведение, се среща в мнозинството от хората. Именно заради това, когато се попълват тестове за определяне на степента на екстраверсия-интроверсия, всеки път резултатите могат да се различават. Те могат да бъдат повлияни от настроението по време на теста, етапа от живота и дори средата, в която е извършен тестът.

В книгата на Марти Олсен Лейни „Предимството на интровертите“ (The Introvert Advantage: How Quiet People Can Thrive in an Extrovert World) авторката пише за екстровертността и интровертността като два края на една непрекъсната енергийна ос. Ако сравняваме тази ос със скалата на цветовата температура, крайната интровертност би трябвало да бъде синя, екстраверсията червена, а някъде по средата, на нивото на нюансите на жълто и зелено, ще открием амбиверсията.

Историята на концепцията

Разделянето на хората на екстроверти и интроверти е предложено за първи път от известния швейцарския учен и психиатър Карл Густав Юнг през 20-те години на миналия век. За основен критерий, определящ тези различия, Юнг е смятал посоката на движение на либидото, разбирано в по-широкото му значение като творческа съзидателна сила. При екстровертите либидото е насочено към външния свят, те активно взаимодействат с обществото, „презареждат“ се от вниманието на другите и се стремят да бъдат възможно най-често обкръжени от хората. Жизнената енергия на интроверта, напротив, е насочена навътре в себе си, концентрирана е върху собствените му мисли, чувства и мисли. Интровертите трудно понасят публичното говорене, шумните купони и честите излизания.

Съществуването на амбиверсията като трети тип личност е признато от Юнг още през 1923 г., но той никога не я включва в своята типология на интро-екстраверсията.

Терминът “амбиверсия” е предложен от американския психолог Едмънд Конклин, който е смятал смесването на интровертността и екстровертността за психологическа норма. Конклин е вярвал, че за разлика от другите два вида, амбивертът е по-здрав, по-гъвкав, адаптивен и ефективен. През 2006 г. американският психолог Майкъл Кроу доказва, че амбиверсията е свързана с по-нисък риск от когнитивни увреждания и излага хипотеза, според която амбиверсията има положителен ефект върху запазването на когнитивните функции по време на остаряването. Друг известен психолог професор Бари Смит, директор на лабораторията по човешка психофизиология към университета в Мериленд, твърди, че 68% от населението на света са амбиверти.

Признаци на амбивертността

Разпознаването на екстровертите и интровертите по принцип е доста лесно, тъй като те са склонни да се държат по един и същ начин при всякакви условия. От друга страна амбивертите променят поведението си в различните ситуации, пробвайки съзнателно или несъзнателно различни роли. Единствено наблюдавайки човек в различна среда, можете да забележите в него характерните качества на амбиверта. Може би следните признаци ще разпознаете и в себе си:

Гъвкавост. Амбивертът лесно се променя от екстроверт към интроверт в зависимост от ситуацията и желания резултат. Той бързо се адаптира към събеседника и се приспособява към променящите се условия.

Отвореност към социалния опит. За разлика от интроверта, амбивертът не избягва срещи, лесно създава нови връзки и влиза в тях без страх. Освен това амбивертът не се ограничава до нито едно познато за него общество, например семейство или близки приятели. Готов е да поддържа връзка и с колеги, и с любители на кучета в местния парк, и с родители от училищния чат. Но амбивертът предпочита повече познатата социална среда пред непознатата, което го отличава от екстроверта.

Умение за работа в екип и самостоятелно. Амбивертът е добър отборен играч. Умее да изслушва хората от екипа, да споделя отговорността с колегите си и искрено да подкрепя екипния дух. В същото време амбивертът може да поеме изпълнението на дадена задача изцяло сам, тъй като му е по-лесно да контролира процеса.

Внимателни слушатели. Ако амбивертът се интересува от нещо, той лесно преминава от ролята на тартор в ролята на внимателен и благодарен слушател.

Комфорт в самота. Амбивертите не изпитват дискомфорт от самотата и дори периодично се нуждаят от нея. Амбивертът не се отегчава от себе си, той винаги ще намери какво да прави и е малко вероятно да се почувства изоставен и ненужен.

Затворена лична среда. Амбивертите правят ясно разграничение между частното и публичното. Дори да са открити, разговорливи и емоционални в компанията, те винаги пазят съкровените си тайни в себе си.

Липса на амбиция. Амбивертите са най-малко амбициозните от трите типа личности. За екстровертите е важно постоянно да поддържат статуса си в обществото и да впечатляват своите слушатели. Интровертите са целеустремени, тъй като по принцип се чувстват в позицията на „догонващи“. На амбивертите им е комфортно в своя статус. Работейки усилено върху дадена задача, те могат шумно да проявяват себе си, но не заради амбиция и желание да докажат нещо, а просто защото проявяват голям интерес към проблема.

Емпатия. Тъй като самият амбиверт изпитва широк спектър от емоционални състояния, той добре разбира как се чувстват другите. Амбивертите са разбиращи и състрадателни хора.

Интуиция. Способността да разбирате другите помага подсъзнателно да определяте колко искрен е другия човек, дали може да му се вярва или не.

Дивергентно мислене. Служителите амбиверти често се характеризират с креативност и нестандартен подход към решаването на проблеми. Те могат да измислят няколко варианта за развитие на събитията и бързо да измислят нестандартен изход от трудна ситуация.

Амбивертът от гледна точка на психологията

Психолозите смятат, че всички ние се раждаме амбиверти и ставаме екстроверти и интроверти въз основа на нашия опит, семейни традиции, културна среда, различни кризисни ситуации и други житейски обстоятелства. Всички тези фактори ни позволяват да развием определени черти на характера, които определят психологическия ни тип.

Например, ако в едно семейство човек е бил изправен пред такива нагласи като „Не се стреми да бъдеш значим! Не се опитвай да бъдеш над другите!“, тогава е по-вероятно той да стане интроверт. Добрата новина е, че още от раждането ни в нас е заложен пълния потенциал от възможности, което означава, че можем да развиваме в себе си определени черти на характера, които не са били търсени в детството. Може би не на сто процента, но екстраверсията и интроверсията не са противоположни точки, а скала, определена ос с определени координати. Можем да се движим по тази скала постепенно, развивайки качествата, от които се нуждаем, и отбелязвайки резултатите си.

За да се приближат до амбиверсията, за екстровертите би било полезно да се научат да контролират енергията си и да развият емпатия, а за интровертите да работят за комуникативните си умения, да се опитват да бъдат по-открити. Също така е важно да разберете вашите нагласи, които са повлияли при формирането на характера ви, и да работите с тях. Но преди всичко трябва да разберете мотивацията си. Причината за прехода към амбиверсия трябва да е наистина важна и значима за вас, да ви стимулира постоянно по пътя на промяната.

За да определите склонността си към екстраверсия или интроверсия, можете да преминете теста на Айзенк или въпросника Кейрси.

Добри ръководители са ли са амбивертите?

Да, най-добрите лидери са амбивертите. Може да изглежда, че добрият лидер трябва да бъде екстроверт, да вдъхновява подчинените си, да ги води, да „пробива“, да насочва енергията си колкото е възможно повече навън. В същото време изследователите са доказали, че интровертите се справят по-добре на ръководни позиции. Те внимателно обмислят задачите и начините за решаването им, не извършват прибързани и импулсивни действия, умеят да слушат и оценяват, устойчиви са на стрес в кризисни ситуации. Най-добрият вариант обаче, както винаги, се намира някъде по средата – там, където се пресичат интровертността и екстровертността.

Експертите по лидерство признават, че най-важното лидерско умение е способността за адаптиране. Изключително важно е лидерът да може да се приспособява към различните хора и ситуации, да „включва“ и „изключва“ навреме характеристиките на двата полярни психотипа, да се адаптира към ситуацията, за да постигне това, което иска.

Професии за амбиверти

Благодарение на своята универсалност, амбивертът може да се справи с всяка работа. Но в някои професии е изключително важна една от най-отличителните черти на амбиверсията – способността човек да се проявява в различни, понякога противоположни роли. Например да бъдат едновременно инициативни и усърдни, добри оратори и внимателни слушатели, организатори и изпълнители.

Продавач. Адам Грант, доцент в известното бизнес училище Уортън към Университета на Пенсилвания, е установил, че амбивертите продават по-добре от екстровертите и интровертите. Факт е, че амбивертите са умерено настойчиви и убедителни, но в същото време ненатрапчиви и уважителни към клиента. Именно такива продавачи печелят и сключват успешните сделки.

Журналист. По време на работа журналистът често се оказва в центъра на събитията и общува с огромен брой хора. Не всеки интроверт ще проведе няколко интервюта на ден и не всеки екстроверт след това ще посвети часове, ако не и дни, за създаване на качествен материал, сидейки зад бюрото си.

Лекар. В допълнение към факта, че лекарят извършва ежедневно сериозна интелектуална работа, носи голяма отговорност и е изложен на стрес, той трябва да намери подход към всеки пациент, да покаже съчувствие и да намери думи на подкрепа.

Социален работник. Амбивертите са по-малко склонни към емоционално прегаряне от другите, но в същото време са проницателни и емпатични, което е необходимо при работа с хора, които се намират в трудна житейска ситуация.

Организатор, водещ на събития. Амбивертът се справя отлично със задачите на организатор и артист. Той притежава достатъчно отговорност и аналитични способности, внимателно да подготви и организира събитието; артистичност и креативност да създава забавление; съпричастност и проницателност, за да усети добре настроението на публиката. С такъв водещ не е нужно да се притеснявате, че някой от гостите ще се чувства некомфортно.

Дипломат, политик. Такива специалисти трябва да съчетават активната публичност и способност да се задълбочават в проблемите на държавните отношения, да бъдат убедителни, но сдържани, общителни и твърди. Амбивертите са тези, които могат да водят ползотворни преговори, да вземат разумни решения и да печелят вниманието на аудиторията.