Защо на планетата живеят толкова много представители на човешкия род?

За последния милион години в историята на човешката популация се е случило нещо много любопитно. В един времеви момент нашата численост силно е намаляла и нашите предци са се оказали в много по-голяма опасност, отколкото шимпанзетата и горилите. След това Homo sapiens са успели да се върнат на по-високо ниво по численост, силно превъзхождайки другите човекоподобни маймуни. Днес по оценка на Световния фонд за дивата природа (WWF), общата численост на горилите, шимпанзетата, маймуните бонобо и орангутаните са около 500 000 , а много други видове се намират под заплахата за изчезване. В същото време населението на Земята нарасна до 7,7 милиарда човека. Иронията се състои в това, че нашата удивителна способност да се размножаваме сега заплашва дългосрочното съществуване на много други видове, но в това число и нас самите. Но какво точно ни отличава от нашите най-близки роднини, което ни е дало тази невероятна способност за размножаване и оцеляване?

Как човекът е завладял планетата?

Както e установила антропологът Карен Крамър в свое изследване, резултатите от което са публикувани в списание Sapiens, има един важен ключ, който ни помага да разберем какво точно е допринесло за успеха на нашия вид в еволюционното му развитие. По мнението на Крамър, икономията на време и енергия при жените има ключово значение за увеличаването на численността на нашата популация.

„Важно е да се отбележи, че учените трябва да са внимателни, правейки директни аналогии между съвременните хора или маймуните с нашите древни предци. Но съвременните хора и приматите се явяват най-добрите „инструменти“ за да разберем, как именно сме завладели планетата“ – пише изследователката в своята статия.

В определен момент в еволюционното ни развитие, хората са започнали да предпочитат нови начини за раждане и отглеждане на децата. Майките са започнали да отбиват по-рано децата си от майчината гръд. В съвременните общества, където кърмачетата са на майчино мляко, а не на изкуствено захранване, те могат да бъдат на такъв режим на хранене максимум до две-три години. В същото време, за разлика от тях, майките при маймуните хранят своите питомци в продължение на четири до шест години. Това изисква допълнителни по-големи енергийни разходи. За производството на мляко на майката са и необходими допълнително около 600 калории на ден. Освен това колкото по-скоро тя прекрати да храни детето си, толкова по-скоро е биологически готова за още една бременност.

В съвременните общества, ако жените не използват контрацептиви, те раждат средно на около три години. Другите човекоподобни маймуни могат да чакат от шест до осем години между ражданията.

Нашите древни предци са снабдявали с храна, защитавали са и са се грижили за своите деца, и след като те са били отделяни от майчината гръд. Това им давало повече шансове за оцеляване, отколкото децата на човекоподобните маймуни , които са започвали да се грижат за себе си след като са се отделяли от майка си. Днес, децата, живеещи в обществата на ловци-събирачи (до които съвременния човек почти няма достъп) имат два пъти по-голям шанс да доживеят до 15 години, отколкото дивите шимпанзета.

Освен това методите на възпитание при хората, в сравнение с по-ранните хоминиди, са поставяли майката в нашия вид в уникална ситуация, в която ако тя има едновременно няколко деца на различна възраст, то по-големите деца са се грижили за по-малките. Така наличието на повече деца е спомагало за успеха на вида ни.

Сътрудничеството ли е причина за нашето господство?

Бидейки ловци-събирачи, нашите предци са започнали да строят жилища и огнища, където те можели достатъчно безопасно да обработват и да съхраняват храната си, а също така и сечивата си. В тези закрити пространства те можели да оставят достатъчно безопасно сами децата за определен срок. Нашите предци са имали много грижи, такива като намирането на храна, намирането и носенето на вода, нацепването на дърва, шиенето на топли дрехи за студените периоди в годината, поддържането на социални и информационни връзки, необходими за достъпа до географско разпределените ресурси. В този наситен график имало опасност да не им достига времеви ресурс за изпълнението на всички задачи, свързани с оцеляването.

И представителите на човешкия род са измислили уникално решение. Ловците-събирачи са развили така нареченото междупоколенческо сътрудничество: родителите помагат на децата, а децата помагат на родителите.

Интересно е, че по това ние не си приличаме с човекоподобните маймуни, които не обичат да си делят храната с другите. Майката при човекоподобните маймуни рядко си разделя храната със своите малолетни потомци , след като ги е отбила от майчината гръд, а малките маймунки също не предлагат на майките си храна.

При хората сътрудничеството между поколенията означавало, че за възпитанието на децата е било необходимо общо населено място. Бащите и дядовците, безусловно са играели важна роля в подкрепата на своите семейства, но това е било недостатъчно. Изследванията на Крамер показват, че при по-предни изследвания е пропуснат един очевиден източник на помощ в древните общества: децата. Освен майките, по-големите деца са осигурявали голяма част от грижата за по-малките в много различни култури. Основната част от работата на гледачки се е изпълнявала от деца на възраст от 7 до 10 години. Освен това децата в аграрните общества са били и трудолюбиви работници. Благодарение на тази помощ поколения жени са получили възможността да използват времето си, така че да могат да имат повече деца. По този начин, многото деца са увеличавали нарастването на популацията, а техният труд се явявал двигател за поддържане на раждаемостта и за ускоряване на възпроизводството.

Благодарение на сътрудничеството между поколенията и разнообразните стратегии за изхранване нашите предци са успели в буквалния смисъл да завладеят планетата. Така през 19-век броят на населението е достигнал първия си милиард и постепенно е нараснал до сегашното ниво от 7.7 милиарда.

Преди време писахме за различните сценарии за нарастването на населението на планетата през 21-век. Учените смятат, че най-вероятния сценарий е населението на Земята през втората половина на века да се стабилизира между 9 и 10 милиарда. Едно от най-новите изследвания на американски учени показва, че максималният брой на населението на планетата се очаква да достигне през 2064 година и той да бъде около 9,7 милиарда, като след това до края на столетието да започне да спада до около 8,8 милиарда.