Печелещите повече пари роботи убиват желанието на хората към съперничество
Състезанията на пари между хора и роботи деморализират хората. В съобщение на Proceedings of the 14th ACM/IEEE International Conference on Human-Robot Interaction, колкото повече роботът печели, толкова по-малко човек прави усилия да го настигне и толкова по-голямо разочарование изпитва. При това хората оценявали компетентността им по-високо, а своята по-ниско.
Роботи и хора ще работят заедно все по-често
Когато човек решава да вземе участие в състезание ( става въпрос за решаване на работна задача, участие в избори или в спортно състезание )за него имат значение няколко фактора. Това може да бъде не само пряка изгода или парично възнаграждение, но и възможната победа или обратно, загуба, което се съотнася с очакванията на конкретния човек. Някои от хората са по-чувствителни към възможните загуби, отколкото евентуалните победи ( печалби ). На техните решения много по-голяма роля играе неприемането на загубата, отколкото победата. Субективното възприятие на загубите или печалбите може да зависи също от това, колко усилия е изразходвал конкретният човек и неговият съперник ( или съперници ) за да спечелят.
В последните години роботите започнаха да работят заедно с хората и отчасти да ги заменят. Затова колегите-хора могат да разглеждат роботите като съперници и да се конкурират с тях. По тази причина все повече психолози се интересуват как успехите на роботите по време на състезания влияят на усилията на хората да спечелят. До този момент са се провеждали много малко състезания между хора и роботи, а конкурентни състезания между хора и роботи за пари не са се провеждали въобще.
Методология на експеримент, в който човек и робот се състезават за пари
По тази причина американски и израелски психолози и инженери под ръководството на Ори Хефец (Ori Heffetz ) и Гай Хофман (Guy Hoffman) от Университета Корнел конструирали експеримент , в който хората се състезавали с роботи, изпълнявайки монотонни задачи. В изследването участвали 60 студента, които били канени да участват в експеримент, в който ще участва и роборъка. В поканата било посочено, че за загубеното време им се полага възнаграждение в размер на 10 долара. Но в самия експеримент на тях им плащали тези 10 долара плюс печалба за успешно изпълнена задача.
Участниците ( човек и робот ) виждали ред с 20 букви, в който имало 3, 4 или 5 букви „G”. Те трябвало да пресметнат колко често се среща посочения символ в реда и да поставят на земята кубче на съотвената цифра. След това трябвало да валидират своето решение като натиснат с мишка бутон на екрана на компютъра. Ако участникът отговарял правилно му се присъждала 1 точка. При неправилен отговор той трябвало да изчака появата на следващия ред след 10 секунди. През това време участникът можел да пресмята броя на символите и накрая на изчаквателния период да потвърди своя резултат. Всеки раунд продължавал две минути, при това човек можел да го завърши по-рано, т.е във всеки момент. В експеримента се осъществявали 10 раунда по две минути.
Кредит:Proceedings of the 14th ACM/IEEE International Conference on Human-Robot Interaction
Вероятността за печалба във всеки раунд зависела от разликата в точките, получени от робота ( Er ) и тези от участника ( Еh) . Ако количеството им било еднакво, вероятността за печалба ( P ) била 50% . Вероятността нараствала или се намалявала с един процент с всяка спечелена или загубена точка.
P= (Eh – Er +50)/100;
Ако участникът избирал да спре по-рано в течение на някой раунд, точките на робота се преизчислявали на база, че е завършил раунда, а на участникът- точките до момента на прекъсване.
Er ( final ) = Er (now)*120 / t (now);
На екрана ( фиг.2 ), участникът през цялото време виждал спечелените точки до момента (‘Score’); точките, които евентуално можел да спечели до края на раунда (‘Project Final Score’); паричната награда за съответния раунд; времето, оставащо до края на раунда; шансът на участника да спечели паричната награда във всеки един момент (‘Your Chance of Winning the Prize, if You Stop Now’). На екрана били разположени бутони за начало и край на раунда, и за потвърждение на решенията. На базата на пилотните експерименти,в които участниците казвали, че нямат пълна представа за случващото се, бил добавен роботизиран глас, съобщаващ вероятността за печалба всеки пет секунди. На края на всеки раунд на друг екран се показвал финалния резултат и вероятността участникът да спечели този раунд.
Победата във всеки раунд се определяла с лотария, която се основавала на процентната вероятност кои ще спечели, получена по време на раунда. За тази цел се използвал публичен сайт, в който след всеки раунд те „търкаляли” виртуален зар със сто страни. Ако числото, което се генерирало на сайта, било по-малко или равно на процентите, получени от участника-човек, той печелил паричната награда, определена за раунда.
След всеки експеримент на участниците им се предлагало да попълнят въпросник. Трябвало да оценят по петбална система: комппетентност на робота; колко им харесва робота; и колко са уверени, че могат да изпълнят задачата. След изпълнението на всички серии от експеримента участниците трябвало да отговорят допълнително на въпроси относно тяхната собствена ефективност и конкурентноспособност. Така също им задавали въпроси за това как участникът е решавал колко усилия са му необходими при провеждането на всеки експеримент.
Въпросите, които авторите предварително си поставили и искали да получат отговор били няколко. Дали колкото е по-голямо възнаграждението , толкова хората ще се стремят да го получат. Ако роботът печели повече, дали хората ще се стараят по-малко и дали тяхното разочарование ще нараства с увеличаването на печалбите на робота. Дали ако роботът печели повече, толкова по-високо ще бъде оценявана неговата компетентност от хората, и снижавана тяхната собствена. Оценката „харесвам-не харесвам” дали ще зависи от резултатите на робота.
Резултатите и изводи от експеримента
Като цяло хората показали не много по-лош резултат от робота. Средно, във всеки раунд резултатите били 20,42 на 24,41, като хората правили грешки 2-3 пъти за експеримент. Оказало се, че размерът на печалбата не влияел на усилията на участниците ( трябва да се отбележи сравнително малката сума на печалбата ). Но за сметка на това на тях им влияели успехите на роботите. Колкото повече роботът печелил , толкова по-малко се стараели хората и толкова по-голямо разочарование те изпитвали. . Резултатите на роботите оказали влияние и на оценката на участниците. В случаи, че той печелил , хората оценявали неговата компетентност по-високо, а собствената си – по-ниско. При това печелещият робот им харесвал все по-малко.
„Хората и машините вече работят на едни и същи работни места, понякога изпълняват подобни или даже еднакви задачи”- казва Гай Хофман. „ Помислете за касиера , който работи рамо до рамо с автоматичен касов апарат, или за операторът, управляващ електрокар в склада и работещият до него робот. Сигурно е много привлекателно инженерите и мениджърите да проектират роботи, обезпечаващи оптимална продуктивност. Но те трябва да отчитат как производителността на роботите ще влияе на усилията , полагани от хората , на тяхното отношение към роботите и към самите себе си. Нашето изследване за пръв път изследва тези ефекти”.
Трябва да отбележим , че в някои случай тези опасения не са напразни. Така например, роботите в складовете на Amazon, занимаващи се с транспорт на товари, са пет пъти по-ефективни от хората.
