Стоицизмът – защо тази жизнена философия, която е особено актуална за трудни времена, става все по-популярна сега
Философията на стоицизма е възникнала преди повече от две хиляди години, но не е загубила своята актуалност и досега. Напротив, особено в последно време тя става все по-популярна, за което можем да съдим от все повече появяващите се книги, публикации и развитието на общности, следващи принципите на стоицизма и практикуващи стоически техники. Но защо стоицизъм и защо именно сега? Преди всичко стоицизмът помага да се поддържа чувството за контрол върху това, което се случва в сегашните тъмни времена, помага, използвайки стоическите техники, да се запази спокойствие и хладен ум сред бурята от ужасяващи събития, предизвикващи възбуждащи и угнетяващи емоции. Стоицизмът е изключително опростена и прагматична жизнена философия, която е много по-близо до „западния“ човек, отколкото например източните духовни течения (например будизъм, даоизъм, конфуцианство и други ) и ни дава практическа насоченост към изкуството да се живее осъзнато щастливо (в евдемония) и да се постигне безстрастие (apotheia) и невъзмутимост. Но това в никакъв случай не означава да живееш с безразличие към света и случващото се около теб, а напротив – стоицизмът те съветва да се стараеш ежедневно да усъвършенстваш добродетелите си и да правиш максимално за „полиса“, тоест за хората, които те обкръжават и за обществото като цяло.
Какво представлява стоицизма. Неговият път от Древна Елада през Рим и до наши дни
Странна е историята на стоицизма. Появява се около 300 г.пр.н.е. в Древна Гърция, като за негов основател се смята Зенон Китийски. Той е бил търговец, но в една силна буря в Средиземно море губи цялата си стока. Обезверен, той попада в древна Атина, търсейки как да продължи живота си. По него време там са съществували много философски школи, за които един от основните въпроси е бил как да се постигне евдемонията, тоест осъзнатото щастие и личното благополучие. Отначало той се записал в киническата школа на Кратет, но след известно време, прекарани в нея решава да продължи обучението си в мегарската школа в Стилпон, а след това той е учил при Полемон в платоновата Академия. Най-накрая Зенон решил да основе собствена школа и започнал да чете своите лекции около Стоа Пойкиле, шарена колонада в центъра на Атина, откъдето и школата получила своето име.
Характерното за стоицизма е, че търси средния път за постигането на осъзнатото щастие. Сигурно за тези, които са се сблъсквали или следват будизма „среден път“ ще им прозвучи много познато, тъй като самия Буда е смятал, че това е правилния път. Но между кои крайности стоиците са търсели този път? На единия полюс са били киниците като Диоген Синопски, които са смятали, че човек трябва да живее изключително аскетично и не трябва да притежава нищо, което да го обременява. Тогава той действително може да се почувства щастлив. В перипатетическата школа на Аристотел, са смятали, че човек за да е щастлив трябва да притежава 14 добродетели, разделени в две групи – етически (произлизащи от човешкия характер и обичаи) и дианоетически (произлизащи от разума). От трета страна е бил Аристип със своето учение за хедонизма, който е смятал, че пътят към щастието е да се максимизира удоволствието и да се намали болката, като физическото удоволствие е истинският смисъл на живота. До известна степен близо до него са и епикурейците, които са били едни от най-големите опоненти на стоиците и които са търсели пътя на малкото удоволствие. Епикур е учил своите последователи да бъдaт пестеливи към външните неща (да знаете своята „точка на достатъчност“), да осигуряват нуждите си за живот, да поставят вътрешното щастие в центъра на живота и да работят всеки ден за подобряване на ума си.
Така стоиците, търсейки своя среден път сред тези различни и понякога противоречащи си философски школи, са заложили в своята изключително практична философия няколко основни принципа. Светът е хармония и той се изразява в космическия ред на Логоса (разума). Трябва да живеем в единство с природата и единственото, което притежаваме и си струва да развиваме това са нашите четири добродетели – мъдрост, мъжество, справедливост и умереност. Извън тях всичко друго, което притежаваме, би трябвало да ни е безразлично. В безразличното стоиците са разграничавали три категории – положително, неутрално и негативно безразлично. Към първата категория те отнасяли например здравето и материалното благополучие, като на другия полюс са били бедността и болестите. Те са смятали, че е по-добре около нас да са положително безразлични неща, но не трябва нито за миг да забравяме, че тези неща, които де факто не притежаваме, много бързо могат да преминат от едно състояние в друго. На пръв поглед това отношение може да ни се стори парадоксално, но постепенно, навлизайки в концепциите на стоицизма, можем да почувстваме това успокояващо чувство, когато осъзнаем как нещата могат да ни бъдат безразлични и не ни принадлежат. Това, което имаме и трябва да подобряваме са гореизброените добродетели и стоиците са смятали, че не трябва да пропускаме и ден без да направим нещо положително , с което самите ние да станем по-добри и да подобрим живота на хората около нас.
Един от най-важните принципи на стоицизма е да правим разлика между това, какво е под наш контрол и какво не. На базисно ниво няма рационална причина да бъдем нещастни от нещо, което не можем да променим. Да се научим да се абстрахираме от тези неща, за да се съсредоточим върху това, на което можем да повлияем с помощта на собствените си импулси, мисли и действия, е не само философски, но и психологически проницателно.
Още една важна характеристика на стоицизма, въпреки че е философия, е това, че съдържа значителен психологически компонент. Стоиците са разбирали, че животът е отровен от негативни емоции, било то гняв, безпокойство, страх, скръб или завист, които не ни носят никаква полза. В резултат на това те са били внимателни наблюдатели на човешкото съзнание, имащи репутация на едни от най-фините психолози на Античността. Те успели да създадат техники за предотвратяване на негативните емоции и потискането им в случай, че не бъдат предотвратени. Даже и човек да се отнася до известна степен скептично до философските основи на стоицизма, то стоическите практики би трябвало да го заинтересуват. Кой от нас в крайна сметка не би искал да намали броя на негативните емоции, изпитвани ден след ден?
Своя златен век стоицизмът достига в Древен Рим в първите векове след Христа, като най-ярките негови представители са император Марк Аврелий, Сенека (един от най-богатите хора в Древен Рим), Епиктет (бивш роб). Може би основната особеност , която се развива в римско време в стоицизма и го отличава от древногръцкия му предшественик, е че една от основните цели е постигането на безстрастие (apotheia) и невъзмутимост , които много напомнят за пустотата (шунята) в будизма. След римския си период стоицизмът потъва в тъмното Средновековие на Западна Европа, като от време на време се появява, например в Нидерландия през 16-ти век и малко по-късно в Швеция. Под негово влияние са били Декарт, Спиноза, Шопенхауер и други представители на класическата философия. Но истинския си Ренесанс стоицизмът започва да изживява във втората половина на 20-ти век и особено сега през 21-век.
Защо именно сега стоицизмът става все по-популярен
Защо тази много прагматична и практична философия набира все по-голяма популярност, именно сега и то преди всичко в западните общества? Поне според мен, едно от обясненията е че много хора на Запад загубиха ориентирите в този свят. В един хаотичен свят на свръхинформираност, на социални мрежи, на ускоряващи се климатични промени , на пандемия, на нарастване на неравенството, а сега и на избухналата война в Украйна след руската агресия, съвременният човек не намира истинските ценности, заради които си струва да живее и които могат да осмислят неговото съществуване.
Наглед много от нас водят благополучен живот, но от друга страна някак им се губи нишката. Съвременният човек е заприличал на дете, което благодарение на съвременните технологии, има детска стая с много различни играчки – самолети, коли, къщи, телефони, компютри и много други, но не знае коя е истинската игра, която ще му донесе щастие и удовлетворение. Загубен в своята задоволеност, но която му носи много стрес, емоционални сривове, прегаряне, той вече не мисли как да оцелява, а защо му е нужно всичко това. От друга страна изведнъж в неговия живот се появиха такива обстоятелства като глобална пандемия, война в Европа с опасност тя да прерасне в сериозен глобален конфликт, опасност от сериозна икономическа криза, климатични промени. Всичко това обърква представите на съвременния човек за предвидимост на бъдещето и го вкарва в света на неопределеността.
По време на пандемията той беше лишен до известна степен от външните стимули за наслада (пътешествия, ресторанти, дискотеки, срещи с приятели и т.н) и до голяма степен оставен насаме с вътрешния си свят. Сега, когато пандемията май си заминава, възникнаха новите екзистенциални преживявания и страхове от преките и косвени последици от избухналата война в Украйна. В света на повсеместната информация постоянно прозират манипулации, фейк новини и откровени лъжи. Демокрацията и свободата са заплашени, и автократични режими се опитват все по-агресивно да налагат своите цели. Истината е, че ние май се оказахме в нов свят, който никой все още не знае какъв точно ще бъде, но е голяма вероятността, че никога вече няма да се върнем към стария си начин на живот. В този нов свят на бурни технологични промени, на задаваща се тотална геополитическа трансформация, на икономически промени и проблеми, на драстични промени на пазара на труда, на продължаващи климатични изменения, всеки от нас ще трябва да търси своето място както в личен план, така и в обществото, което го обгражда.
Може ли стоицизмът да ни помогне в задаващия се нов свят
В това време, белязано с неопределеност, нестабилност и стряскащи събития, изведнъж пред много от нас изскача проблемът със смисъла на всичко това, което се случва с нас и около нас. Не можем да открием котва, която да ни закрепи и да ни даде възможност да се огледаме и да се постараем на базата на някакви критерии да оценим света около нас и самите себе си. Попаднали в кръговрата на жизнения ритъм , живеещи под постоянен стрес, осъзнавайки, че съвременните джаджи и технологии не ни прибавят кой знае какво качество на живот, търсещи решения в коуч програми и различни видове личностни програмирания, ние се оказваме пред бездната на хаоса и безсмислието. Разбираме, че животът ни е прекалено фрагментарен и в него няма оная цялостност, която би ни дала картината на света, в който ние искаме да живеем. Нямаме оная жизнена философия, която да осмисли съществуването ни и да ни казва какво трябва да правим ден след ден за да почувстваме действително жадуваната удовлетвореност от живота. Може да звучи напудрено, но всеки от нас се нуждае от своята лична философска система, която да му подсказва къде да търси ориентирите във все по-усложняващия се свят. Без такава система ние заприличваме на стресирани деца, загубени в мрака и хаоса.
На много хора думата философия им действа като на бик червено. Веднага възникват от една страна представите за безсмисленото и дълго говорене, от друга – за сложни мисловни конструкции, украсени с извъртени и трудно разбираеми думички и термини.
Трябва да ви успокоя. Стоицизмът е изключително рационална и практична философия. Тя със своите практики, със своите жизнени съвети е много близко до човека. Стоицизмът е открита система и за да следваш принципите на стоицизма няма значение етническата, религиозна и каквато и да е принадлежност. Той е изключително отворена система и стоиците може би първи са формулирали космополитизма. Именно затова смятам, че философията на стоицизма е особено подходяща за съвременния „западен“ човек. На няколко пъти споменах близостта на стоицизма с будизма, като духовно течение и като практики. Но от друга страна будизмът е концентриран преди всичко към вътрешния свят на човека и неговата трансформация, следвайки пътя на освобождението (в традицията Теравада или „Малката колесница) или пътя на мъдростта (в традицията Махаяна или „Голямата колесница“), докато при стоицизма освен работата върху собственото усъвършенстване, за стоика е важно да прави живота в „полиса“(обществото около себе си) по-добър, по-благ, осмислен и пълноценен. Теорията на добродетелите дава на стоика практическа насоченост, а духовните и интелектуални практики му позволяват да преминава покрай крайностите. За да бъдеш щастлив и удовлетворен не е важно единствено ти да постигнеш някакво благополучие, но да помагаш и на другите. Така, намирайки се сред хора, следващи добродетелите, човек може да намери радостта от осмисления живот.
Все си мисля, че тази философия може да помогне на много хора да се отърват от нарастващите недъзи на нашето време. Психологията и особено психотерапията могат да помогнат, особено ако състоянието на човек изисква срочни и наложителни мерки. Но ако човек не си изгради цялостна жизнена философска система, даже и при най-добрата професионална помощ, след време може отново да се изправи пред предишните си демони. Мисля, че философията на стоицизма може много да ви помогне в това отношение. И накрая ще си позволя едно малко сравнение. Човек, тръгвайки по този път, може да бъде сравнен с червеното вино. Колкото повече време то отлежава, толкова по-високо качество придобива!
