fbpx

Kогнитивните изкривявания, заради които ние постоянно надценяваме своя избор и контрола на събитията около нас

Във всяка минута от живота си съвременният човек рискува да стане жертва на поредната когнитивна заблуда. Не наемаме добър специалист, тъй като той е завършил провинциален и следователно слаб, както ни се струва, университет. Купуваме напълно безполезно устройство поради факта, че роднини и приятели вярват, че то има чудодейни свойства. Правейки своя избор, след това ние сме готови да го защитим с всякакви средства, независимо от неговите слабости и това се дължи на когнитивното изкривяване във възприемането на собствения ни избор. Заради подобна когнитивна заблуда ние сме склонни да вярваме, че контролираме дадени събития и влияем на техните резултати, въпреки че обективно тези събития не зависят или минимално зависят от нас. Може ли да се противопоставим на тези когнитивни изкривявания? Може и за това преди всичко трябва да развием критичното си мислене.

Изкривяване във възприемането на собствения избор

Нека си представим ситуация: човек в магазин избира между две устройства: А и Б. След като се мъчи дълго време, той най-накрая прави своя избор и купува опция А. След известно време устройството се поврежда. Смятате ли, че човек ще оправдае избора си или честно ще си признае „Да, направих грешка, трябваше да избера вариант Б!“? Нашият житейски опит ни казва, че изборът най-вероятно е оправдан. Защо се случва това? Нека го разгледаме от гледна точка на когнитивната наука.

Изкривяването при възприемане на избора е когнитивна заблуда, при която ретроактивно приписваме положителни качества на предмета, който сме избрали, или действието, което сме извършили. С други думи, след като изборът е направен, ние сме готови да го защитим с всякакви средства, независимо от неговите слабости. В крайна сметка това помага да се намали съжалението, ако изборът се окаже грешен.

Проведени са огромен брой научни експерименти, потвърждаващи когнитивното изкривяване във възприемането на собствения избор. Например много впечатляващ е експериментът проведен през 2006 г. от психолозите Линда Хенкел и Мара Матер. Те помолили участниците в него да изберат една от две употребявани коли, всяка от които имала своите плюсове и минуси: различен пробег, цвят, щети по каросерията, въздушни възглавници, климатик, гаранция и т.н. Всеки от участниците направил своя избор. Седмица по-късно те отново били поканени в лабораторията и помолени да си спомнят въз основа на какво те направили своя избор. Но този път учените добавили несъществуващи плюсове и минуси към списъка с характеристиките на автомобила. Това било открито заявено на всички участници. Интересното е, че те “си спомнили”, че са направили своя избор въз основа на новите положителни характеристики, които преди това не били споменати. А фактът, че другата кола била отхвърлена, участниците в повечето случаи също оправдавали с новите негативи. Удивително е как несъществуващи аргументи „изскачали“ в паметта – и всичко това, за да оправдаят вече направения избор!

Това когнитивно изкривяване е особено опасно, защото нашата пристрастност при оценката на правилността на текущия избор може да повлияе и на бъдещи решения. Грешният избор и неговите основания могат да се съхранят в паметта и по-късно да станат причина за следващото грешно решение. Целта на всеки избор се състои в това да се направи оптималният, най-добрият вариант. Правейки този избор, ние сме склонни да вярваме, че вариантът, на който сме се спрели, е по-добър от отхвърлените. „Избрах тази опция, така че това е най-добрият избор.“ Но мисля, че ще се съгласите, че всеки вариант има положителни и отрицателни страни. Така че, когато се концентрираме само върху положителните страни, добавяйки дори несъществуващи плюсове и игнорирайки отрицателните страни, ние помним не само взетото решение, но и обосновката за неговото приемане. Грешният избор е фиксиран в паметта ни.

Заблуда: Ако съм направил избор, значи е най-правилният.
Истина:
Всъщност ние приписваме със задна дата положителни свойства на избрания вариант, без да обръщаме внимание на неговите отрицателни страни.

Илюзия за контрол

Били ли сте някога в казино? Дори и да не сте били, използвайте въображението си. Вие седите на игралната маса. Имате две възможности: да хвърлите заровете сами или да го поверите на някой друг. Какво ще изберете? Повечето хора избират първия вариант: струва им се, че така ще имат по-голямо влияние върху резултата. Или може би сте готови да дадете възможност на друг човек да хвърли заровете, ако той има „по-лека“ и „по-щастлива“ ръка? Ако мислите така, знайте, че сте подвластен/а на когнитивното изкривяване, наречено „илюзия за контрол“.

Илюзия за контрол – това е склонността на хората да вярват, че са в състояние да контролират събитията и да влияят на техните резултати, въпреки че обективно тези събития не зависят или зависят от тях в минимална степен. Понякога хората имат вяра в контрола дори по отношение на чисто случайни събития. Много експерти определят тази когнитивна илюзия като „положителна“, тъй като за някои тя може да има позитивен ефект, придавайки по-голяма увереност на човека. Но тя има и обратна страна: много често в резултат на това ние вземаме грешни, вредни решения и съществува риск от трагични грешки, а освен това просто хабим безсмислено енергията си. Това е като да се бориш с вятърни мелници. Но такава е човешката природа: искаме да контролираме дори събитията, които са извън нашия контрол. Несигурността на нашето бъдеще е мощен източник на безпокойство и несигурност. В същото време контролът, или по-скоро илюзията за такъв, понякога приема доста странни форми: чукаме на дърво, плюем през лявото (или през дясното? ) рамо три пъти. Чрез такива ритуали човек си създава илюзията за контрол над ситуацията. Илюзията за контрол идеално обяснява такива ирационални явления като вярата в поличби, суеверия и дори паранормалното, както и прекомерния хазарт.

Между другото, за хазарта. В казиното можете да видите много прояви на илюзията за контрол. Един от тях е особено смешен. Наблюдавайки играчи в казино, изследователи са открили, че ако хората искат да хвърлят комбинация от малки числа със заровете, като 1 – 1 или 2 – 1, тогава те хвърлят заровете внимателно и бавно. Но ако играчите се нуждаят от комбинация с големи числа, например 6 – 5 или 6 – 6, тогава те хвърлят заровете силно и рязко. Предполагам разбирате колко безсмислено действие е това, защото силата на хвърлянето не влияе на вероятността от попадане на определени комбинации.

Терминът “илюзия за контрол” е измислен от американския психолог Елън Лангер през 1975 г. Лангер се интересувал от свръхувереността на хората в себе си. Експериментът включвал лотарийни билети. Някои участници имали възможност да избират билети, докато на другите им ги давали асистентите без право на избор. Няколко дни преди тегленето експериментаторите предложили на участниците да закупят билетите, като сами можели да определят цената. Изненадващо, тези, които сами избрали билетите, ги купували за много по-висока цена за разлика от тези, на които те били дадени. Защо се е случило това? Най-вероятно, защото тези, които са избрали билета сами, вероятността да спечелят им изглеждала по-висока. Този ефект е особено силен, когато човек е въвлечен в процеса и е заинтересован от положителния изход на събитието. Например, той иска да спечели от лотарията, за да завърши успешно проект, да спечели милион, да стане първият в бизнеса си. Ако тези събития са неприятни (възможността да станете участник в пътна злополука, да се разболеете, да бъдете уволнени), тогава субективно възприеманата вероятност, че те ще се случат намалява при положение, че вярата в собствения контрол се увеличава.

Трябва да знаете, че това когнитивно изкривяване има и обратен ефект: понякога сме склонни да подценяваме нивото на нашия контрол върху резултата от дадено събитие. Със сигурност всеки от вас може да си спомни много случаи на пропуснати възможности, защото сме били убедени, че нямаме власт над ситуацията. Ето защо винаги е важно трезво да се преценява в кои случаи наистина всичко зависи от нас, можем ли да вземем всичко в свои ръце и да действаме с пълна увереност, вървейки само напред и в кои случаи нямаме възможност да повлияем на нищо . Такова разграничение е необходимо, за да не станем жертва на илюзията за контрол. Това звучи почти като молитва: трябва да имаме спокойствието да приемаме това, което е извън нашия контрол, и постоянството да променяме това, което наистина можем да променим. Основното е да имаме желание и способност да различаваме едното от другото.

Заблуда: мога да контролирам всичко.
Истина: Ние надценяваме способността си да контролираме много събития. В ситуации, в които малко зависи от нас, ние проявяваме неочаквана самоувереност, а понякога, напротив, сме склонни да подценяваме влиянието си върху изхода на събитията.

5 3 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x