Топенето на вечната замръзналост в Арктика ще засили парниковия ефект и глобалното затопляне
Учени от Русия и САЩ са изучили органичния състав на вечната замръзналост в Източен Сибир. Целта на изследването е билa да се разбере колко е опасно за нашата планета топенето на вечната замръзналост. Съгласно резултатите от изследването, освобождаването на органически вещества, съдържащи се в нея, ще доведе до усилване на парниковия ефект. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Journal of Geographical Research.
Вечната замръзналост , това е земна повърхност, покрита с лед, където отсъстват периоди на топене. Тя заема 25% от сушата на нашата планета. Заради глобалното затопляне вечната замръзналост привлича огромно внимание, тъй като заради топенето има опасност от освобождаване на огромно количество древен органичен въглерод и възможна голяма екологична катастрофа. Все още не са изяснени докрай точните последствия от топенето на вечната замръзналост. Какви още опасности се крият освен покачването нивото на световния океан?
Във вечната замръзналост, като в хилядолетен хладилник, се съхраняват много органични вещества. Предполага се, че когато замръзналостта започне да се топи, тези вещества ще се освободят. Освен това ще започне да се променя състоянието на самата почва – нейната влажност, наситеност с кислород и други. В такива условия почвените микроорганизми ще започнат активно да преработват органичните вещества и ще започне интензивно отделяне на въглероден диоксид, което ще повлияе глобално на изменението на климата.
Руски учените от Сколковския институт за наука и технологии и Московския държавен университет М.В.Ломоносов (МГУ им. М.В.Ломоносова) в сътрудничество с колеги от Университета на щата Флорида, САЩ за пръв път са изучили органичните вещества в дълбоките слоеве на Източен Сибир в басейна на река Колима. Главната задача, стояща пред учените, е била да разберат какво се е случвало в периодите на топене на вечната замръзналост в миналото, за да могат предскажат как съвременното глобално затопляне може да повлияе на вечната замръзналост и до какво може да доведе това. Учените ги интересувало какви органични вещества се крият под слоевете лед и какво ще се случи, ако те излязат на повърхността. За целта на експеримента са извадени проби на дълбочини от 3 до 15 метра от две отлагания, разположени на различни участъци и формирани в различни геоложки периоди. За изучаване на веществата на молекулярно ниво е бил използван метода на масспектрометрията. Получените данни позволяват да се смята, че вследствие на топенето на замръзналостта, на повърхността могат да се освободят наситени органични вещества , достъпни за разлагане от микроби. Това от своя страна ще доведе до изхвърляне в атмосферата на огромно количество парникови газове и още повече ще ускори глобалното затопляне.
Един от авторите на изследването, Александър Жеребкер, научен сътрудник в Сколковския институт за наука и технологии, подчертава важността от проведеното изследване:
„Изучаваните от нас отлагания са се образували в периодите на Плейстоцена и Холоцена и представляват най-законсервирания и частично трансформиран, в резултат на периодите на топене, въглероден басейн. Органичното вещество в тях е 2%, като 90% от обема е лед. Ние открихме кои компоненти са претърпели най-големите трансформации и кои са най-достъпни за микроорганизмите. Оказа се, че биоразлагащите се компоненти присъстват не само на голяма дълбочина в замръзналостта, но и почти на повърхността. Съгласно нашите прогнози, Арктическия регион ще повлияе на глобалното затопляне в близко бъдеще.”