Добре дошли в 2030 година: нищо нямам, но съм щастлива!
Членът на парламента на Дания Ида Аукен е написала есе за това как тя вижда живота ни в бъдещето.
Добре дошли в 2030 година. Добре дошли в моя град или по правилно казано – в „нашия град”. Нямам кола. Нямам жилище. Не притежавам никакви устройства и дрехи.
Може да ви се стори странно, но това е прелестта на нашия град. Всичко, което смятахме за продукт, сега е услуга. Ние имаме достъп до транспорт, имаме жилище и храна, които са ни необходими за ежедневието. Тези неща постепенно са станали безплатни и ние нямаме необходимост да купуваме каквото и да било.
Отначало информацията е стана цифрова и безплатна за всички. След това, когато „чистата” енергия е стана безплатна, всичко започна да се променя много бързо. Транспортът рязко поевтиня. Загуби смисъл да имаш автомобил, защото само за няколко минути можеш да извикаш кола без шофьор или летящ транспорт за по-дълги пътувания. Предвижванията станаха доста по-организирани и съгласувани, тъй като използването на обществен транспорт е по-лесно, бързо и удобно, отколкото с автомобил. Сега трудно мога да повярвам, че ние така спокойно се отнасяхме към задръстванията, да не говорим за замърсения въздух от двигателите с вътрешно горене.
Понякога ходя с велосипеда си на гости при приятели. Харесвам физическите натоварвания и карането на велосипед. Това е такова приятно душевно удоволствие. Интересно, че има някои неща, които няма да престанат да предизвикват възторг в мен: разходките, карането на велосипед, готвенето, рисуването и отглеждането на растения. Това е абсолютно логично и винаги ми напомня, че нашата култура е възникнала в общуването ни с природата.
Екологичните проблеми ни се струват далеч назад във времето
В нашия град не се плащат наеми, защото всеки използва нашето свободно пространство, когато на нас не ни е нужно. Моята гостна се използва за делови срещи, когато мен там ме няма.
Ако реша да си приготвя нещо за ядене, на мен ще ми доставят необходимото кухненско оборудване за броени минути. Тъй като транспортът е станал безплатен, ние престанахме да държим много неща вкъщи. Защо трябва да съхраняваме преса за спагети и тигани в шкафа, когато просто можем да си ги поръчаме, когато са ни необходими.
Това облекчи и безотпадъчната икономика. Когато стоките се превръщат в услуги, никой не се интересува от неща с кратък срок на експлоатация. Всичко, което се създава е с дълъг срок на експлоатация, пригодно за ремонт и може да се преработва. В нашата икономика материалите се сменят бързо и могат да бъдат лесно преработени в нови продукти. Екологичните проблеми ни изглеждат далеч назад във времето, тъй като използваме само чиста енергия и чисти методи на производство. Водата е чиста, въздухът е чист и никой не смее да вреди на охраняваните природни територии, защото са ценни за всеобщото благополучие. В градовете навсякъде има много зелени площи, растения и дървета. Аз и досега не разбирам защо в миналото постоянно запълвахме свободните пространства с бетон.
Смърт за шопинга
Покупки? Не мога да си спомня за такова нещо. За болшинството от нас това е станало избор на вещи, които да ползваме. Понякога това ми доставя удоволствие, а понякога ми се ще да го направи алгоритъм вместо мен. Той знае моя вкус по-добре, отколкото аз самата.
Когато изкуственият интелект и роботите поеха по-голяма част от нашата работа, неочаквано ни се появи свободно време, в което можем спокойно да похапнем , добре да се наспим и да прекарваме повече време с приятни за нас хора. Няма повече екстремални ситуации, защото работата, която вършим може да бъде изпълнена по всяко време. Истината е , че това вече не го наричаме работа. Това е повече време за размисъл, съзидание и развитие.
Всичко това постепенно се превръщаше в развлечение . Ние наскоро разбрахме, че използването на новите технологии е по-добре, отколкото да си губим времето.
„Те живеят извън града, всичките по различен начин”
Моето най-голямо притеснение е за хората, които не живеят в нашия град. Тези, които ние загубихме. Тези, които решиха, че това, което става в нашия град им е в повече. Всичките тези, които не могат да свикнат с новите технологии. Тези, които се почувстваха остарели и безполезни, когато роботите и изкуствения интелект поеха по-голяма част от работата. Тези, които се разстроиха заради новата политическа система и се обявиха срещу нея. Те живеят извън пределите на нашия град, всичките по свой различен начин. Някои от тях създадоха малки общества, в които взаимно се обезпечават. Други просто останаха в пустеещите и напуснати малки селца от XIX век.
От време на време се безпокоя, че нямам истинска конфиденциалност. Не мога да отида никъде и да не бъда отбелязана. Аз знам, че всичко, което правя, мисля и даже мечтая някъде се записва. Аз просто се надявам, че никой няма да използва това срещу мен.
Като цяло, аз си харесвам живота. Много по-добър, от този, по който вървяхме. Стана ясно, че е невъзможно да се поддържа постоянно модела на висок икономически растеж. С нас се случваха такива ужасни неща: изменението на климата, бежанските кризи, влошаването на състоянието на околната среда, абсолютното пренаселване на градовете, замърсените вода и въздух, социалните вълнения и безработицата. Ние загубихме прекалено много хора преди да разберем, че можем да живеем по друг начин.
