Възможно ли ще бъде в бъдеще учените да предсказват какво именно ще запомняме?

Пред The Conversation д-р Дебора Талми (Deborah Talmi), доцент по експериментална психология в Манчестерския университет (University of Manchester), разказва за ново изследване, посветено на механизмите на запомняне и как емоциите влияят кои спомени да останат най-ярки в нашата памет. На базата на изследването е създаден нов компютърен модел, предсказващ тези процеси.

Помните ли своята първа целувка? А смъртта на баба си? Има вероятност , че ги помните и това е така, защото силно емоционалните спомени са в основата на историята на вашия личен живот. Някои редки моменти се оказват много напрегнати и се открояват на фона на рутинното съществуване, състоящо се от сън, храна и работа. Но и всекидневието е изпълнено с различен опит, който може да има лично емоционално значение, например ожесточен спор с някого или получен комплимент.

Някои хора са способни да опишат емоционалните си спомени до определени граници, даже ако е минал достатъчно дълъг период, докато спомените за по-малко впечатляващи събития изчезват. Но защо това става точно така и как ние съхраняваме спомените си, засега е неясно. В новото си изследване, публикувано в Psyhological Rewiew , ние описваме новия компютърния модел, който ще ни помогне да обясним този факт.

За изучаване влиянието на емоциите върху паметта в лабораторни условия учените обикновено показват на участниците в експеримента филми, истории и изображения, предизвикващи емоционална реакция. След това те трябва да опишат това, което са запомнили. Но емоционалните реакции на хората много се различават. Затова изследователите се опитват да използват материали, оказващи колкото е възможно постоянен ефект върху хората, положителен или отрицателен. Например, изображение на проведена медицинска процедура с дете предизвиква неприятно усещане в повечето от нас.

Подобни изследвания ни дадоха добри доказателства за това , че мозъкът ни запомня това, което предизвиква емоционална реакция.

С годините се появиха много хипотези, обясняващи защо това е така. Някои твърдят, че хората обръщат повече внимание на опит, който не им е безразличен, тоест придават по-висок приоритет на едни спомени и отхвърлят други. По тази теория, именно вниманието, проявено при началното кодиране на информацията, помага на хората по-лесно да възпроизведат тези спомени впоследствие.

Но това не е пълно обяснение. Ясно е, че значение имат и събития, случили се веднага след събитието. Достатъчно лесно е да си спомним сравнително интересно събитие, ако след него е последвал спокоен период , след който се е случило особено вълнуващо събитие. Освен това, ситуацията, в която се извършва проверката на паметта ни, влияе на това какви точно спомени ни идват в главата. По-лесно е да си спомните победа в училищно състезание, ако сте се върнали в училището за среща с випуска.

Mатематика на паметта

В наша неотдавнашна работа ние се опитахме да съберем всички идеи в опит за по-структурирано обяснение за емоционалните спомени. Започнахме оттам, че изучихме крачките при обработката на информация в мозъка на човек, при които ние кодираме, съхраняваме и извличаме неутрална информация. Ние се базирахме на съществуващата и проверена теория за извличане на спомени, особено ясна и точна, тъй като всички твърдения в нея са описани с математически уравнения.

По тази теория , всеки ваш спомен се свързва с умственото ви състояние, в което сте били в този момент, тоест с менталния контекст. Например, една сутрин вие сте бързали. В този случай вашия спомен какво сте закусвали ще бъде под влиянието на този по-общ ментален контекст. Спомена за закуската също ще е свързан със спомена какво сте прочели във вестника. Такива умствени състояния се променят с всяко преживяно след това събитие и те могат да бъдат използвани по-късно за извличането на спомените от паметта. Например, ако вас ви попитат какво сте закусвали, на вас ще ви е много по-лесно да си спомните, ако възстановите вашето усещане как сте бързали или процеса на четене на вестник.

След това ние се запитахме как емоциите могат да се коригират една друга на етапите на формиране на спомена. Използвайки направените по време на експериментите открития, касаещи емоционалната памет, ние описахме потенциалното влияние в математически вид. Конкретно, ние предположихме, че връзката между опита и неговия ментален контекст е по-силна, когато опитът е бил емоционален. Накрая , ние свързахме уравненията в компютърна програма, симулираща как човек се обучава и си спомня определени моменти.

Ако нашите предположения относно паметта бяха верни, програмата трябваше по-точно да си „спомня” тези неща, които би трябвало и хората по-добре да си спомнят. Оказа се, че е точно така. Нашият компютърен модел отразяваше не само ситуациите, в които емоциите усилват спомените, но и ситуациите, в които това не ставаше.

Например, моят предишен опит показваше, че паметта на хората по-добре работи с емоционален материал във вид на смес между емоционални и неутрални изображения. Това не проработваше, ако показваш на хората подред няколко емоционални изображения, или пък подред няколко неемоционални, например процеса на боядисване на врата. Във всеки експеримент ние констатирахме, че способността на паметта при отделните хора много си прилича. Това засега си остава загадка. Но моделът също показа този контраинтуитивен резултат, което ни даде увереност , че нашият математически модел може би е на правилен път.

От нашата работа могат да се направят много потресаващи изводи. Съдейки по всичко, механизмът, лежащ в основата на добре съхранените емоционални спомени, не е толкова уникален, колкото се смяташе по-рано. И емоционалният, и неутралният опит се обработват приблизително еднакво. Но емоциите влияят на определени стъпки при обработването и се различават в степента на връзки между различните моменти, а също така по връзката между спомените и контекста на тяхното кодиране.

Тези неголеми промени водят до глобални важни промени на целия процес на запомняне. Тъй като за нас е важно да запомним емоционалния опит , възможно е еволюцията така да е настроила много аспекти от процеса на запомняне, че той да е чувствителен към него. Например , ако има заплаха от хищник или има възможност да се намери храна.

Тъй като ние описваме влиянието на емоциите чрез математически уравнения, нашата работа може да даде в бъдеще, възможност на учените да предсказват какъв опит ще остане в паметта на човек. Крайната цел ще бъде да разберем това на ниво на отделната личност. Засега в предположенията какво точно става в главата на конкретния човек има много неопределеност. Това важи особено по повод колко силно са свързани различните преживяни събития и какво внимание хората им отделят.

Но когато съберем повече данни за тези промеждутъчни крачки, предсказанията на нашия модел е възможно по-точно да възпроизведат последователността на извлечените спомени при конкретните хора. Разбира се, може и да грешим, което ще ни накара да преразгледаме нашия модел. Нали науката върви напред чрез създаване на хипотези и проверката им чрез емпирични данни.