Десетилетието на стремителните промени в Китай
Дълбоките изменения в икономиката на Китай през изминалото десетилетие се оказаха стремителни, безпрецедентни и фундаментални, но те не се отразяват пълно в традиционня показател на БВП, твърди авторитетния китайски икономист Чжан Дзюн, декан на факултета по икономика на Fudan University. Той отбелязва, че много икономисти са се съсредоточили на търсенето на слаби места в историята на успеха на Китай и им дава съвет – много по-полезно би било да разберат същността на тези изменения , отколкото да се стараят да ги принизят.
На Запад 2008 година отбеляза началото на трудния период на криза, рецесия и неравномерно възстановяване на икономиката. За Китай 2008 г. стана важен повратен момент, но такъв, че след него последва десетилетие на бърз прогрес, който малко хора можеха да предвидят.
Разбира се, след краха на американската инвестиционна банка „Лемън Брадърс” (Lehman Brothers), провокирал световната финансова криза, ръководството на Китай беше много разтревожено. Тази тревога се задълбочаваше не само от природните бедствия през този период , такива като суровите ледени дъждове и снежни бури в южен части на Китай през януари 2008 година и случилото се пет месеца по-късно силно заметресение в Сичуан, отнело живота на повече от 70 хил. китайци, но и масовите вълнения в Тибет.
Отначало имаше признаци , че тези опасения се оправдават. Въпреки че Олимпиадата премина впечатляващо, индексът на китайския фондов пазар рухна от максималното си ниво – 6124 пункта до 1664 пункта през октомври 2008 година, което беше рекорден крах.
Измененията в китайската икономика след финансовата криза от 2008 година
Но китайските власти останаха верни на своя дългосрочен план да променят модела на икономически ръст и да преминат от експорт към вътрешно потребление. Освен това, световната икономическа криза помогна за затвърждаване на тази тенденция, тъй като подчерта рисковете , свързани със зависимостта на Китай от външното търсене.
И тази решителност се оправда. За изминалото десетилетие много милиони китайци се присъединиха към средната класа, която сега е доста силна и включва около 200-300 милиона човека. Тръгвайки от средната стойност на активите от $139 хил. на човек, общата покупателна способност на тази група може да надмине $28 трилиона. За сравнение в САЩ тази цифра се равнява на $16,8 трилиона, а в Япония – $9,7 трилиона.
Средната класа на Китай вече се ползва от тази покупателна способност. В течение на миналото десетилетие на Китай се падаше 70% от глобалните придобивки на стоки лукс на годишна основа. Въпреки че мащабите за притежаване на автомобил на глава от населението съответства само на половината от глобалното средно ниво, китайците, започвайки от 2008 година, са главните купувачи на автомобили в света, изпреварвайки американците. През 2018 година повече от 150 милиона китайци са пътували зад граница.
За китайските власти спомагането да възникне тази огромна средна класа беше най-важния стратегически шанс. През 2013 година Лю Хе, старши икономически помощник на Си Дзинпин, писа, че до кризата целта на Китай се е определяла от това, той да се превърне в глобален производствен център. За достигането на тази цел Китай се нуждаеше от привличането на международни капитали и знания. След 2008 година стратегическите цели на Китай се промениха към намаляване нивото на дълговия риск и увеличаване на потребителското търсене , като едновременно с това се прилагаха мащабни икономически стимули, които да поощряват вътрешното търсене и инвестиции, с цел да намали уязвимостта на Китай от външни шокове.
В рамките на тази инициатива Китай осъществи крупномащабни инвестиции в инфраструктурата,като например построи 30 хиляди километра високоскоростни железопътни пътища, което позволи само с железопътен транспорт да бъдат превозени почти два милиарда пътника. Подобрението на комуникациите спомогна за укрепване на регионалните икономически връзки, ускори урбанизацията и съществено увеличи обемите на потребление.
Резултатите от сменения икономически модел
Благодарение на тези усилия ( освен сливанията и поглъщанията с цел получаване на важни технологични предимства, и осъществяването на печеливши инфраструктурни инвестиции в развитите страни ) размерът на икономиката на Китай почти се утрои за периода от 2008 година до 2018 година, а размерите на БВП достигна 90 трилиона юана ( $13,6 трилиона). Ако през 2008 година БВП на Китай е бил с 50% по-малък от този на Япония , то през 2016 година той беше 2,5 пъти по-голям.
Разбира се, че възникват нови трудни проблеми. Рязко скочи цената на жилищата и земята, цените на градската недвижимост растяха така бързо, че много хора почнаха да се опасяват, че това е балон. Ръстът на кредитирането също създае нови рискове. Но въпреки всичко това, експанзионистичната икономическа политика като цяло помогна в превръщането на Китай в световна икономическа сила.
Впрочем, ръководството на Китай не беше планирало един важен елемент от този модел на икономически растеж, а и още повече, не го беше създал с мерките на промишлената политика. Това бяха иновационните отрасли в потребителския сектор, които практически не съществуваха през 2008 година, а днес все по-активно поддържат ръста на китайската икономика.
Днес Китай е глобален лидер в сферата на интернет-търговията и мобилните плащания. През 2018 година обема на мобилните плащания в Китай беше $24 трилиона. Това е 160 пъти повече, отколкото в САЩ. През 2008 година най-скъпите китайски компании бяха държавните банки и нефтохимическите компании, но сега те са изпреварени от гигантите в интернет и електронната търговия „Алибаба” ( Alibaba ) и „Тенсент”(Tensent ). Технологичните и интернет компании създават десетки милиони работни места всяка година.
През това време показателите на промишления сектор, който дълго време беше мотора за развитие на Китай и се явява най-големия работодател в страната, се влошиха, което отчасти беше предизвикано от бързия ръст на заплатите. В резултат на всичко това, структурата на икономика на Китай се промени фундаментално.
Но вместо да се изучават данните от промените, които не се отразяват в традиционния показател на БВП, много икономисти се съсредоточиха в търсене на слабите места в историята на успеха на Китай. Например, съгласно новото изследване на Института Брукингс , икономиката на Китай е с около 12% по-малка, отколкото официалната статистика.
Измененията, протичащи в китайската икономика в течение на изминалото десетилетие, се оказаха стремителни, безпрецедентни и фундаментални. На света ще му е много по-полезно да вникне в тях, отколкото да се старае да докаже, че достигнатото е доста по-малко впечатляващо, отколкото изглежда.
