Защо безпилотните автомобили могат да станат заплаха за околната среда, здравето и конфиденциалността
Обикновено технологичните компании и технологиите, разработвани от тях, не се критикуват, защото това се възприема като лош тон, а хората, които го правят, като противници на прогреса. Но всяка една технология си има своите негативни страни и затова са ценни и интересни, с риск понякога и да са доста спорни, мненията в тази насока. Ще ви запознаем с мнението на урбаниста Перис Маркс, който е убеден, че безпилотните автомобили няма да решат проблемите с предвижването в градска среда и няма да направят живота на гражданите по-удобен и приятен. Според него трябва да се преосмисли как и за кого работят градовете, и по този начин да се намерят нови подходи за решаването на тези проблеми.
Ако вярваме на думите на предприемачите от Силициевата долина, то безпилотните автомобили ще ни избавят от задръстванията, от дискомфорта при карането на велосипед и опасностите, които ни дебнат в обществения транспорт. Предполага се, че ако ги използват, хората ще могат да стигат от пункт А до пункт Б и едновременно с това да поспят, да се позабавляват и ред подобни приятни опции. Но това е само илюзия и масовото разпространение на безпилотен транспорт ще донесе полза само на корпорациите, но не и на обикновенните хора.
Лъжливите обещания
През януари 2018 година, когато безпилотните автомобили още привличаха всеобщото внимание, аз писах, че те ще се появят доста по-късно, отколкото обещават технологичните компании. След това, на 18 март 2018 година безпилотен автомобил на Uber по време на пробни изпитания блъсна смъртоносно 49-годишната Илейн Хърцбърг, която пресичала пътя с велосипед. Тогава всичките обвинения се изсипаха върху контролиращия шофьор, който не следял за пътната обстановка. Но по-късно, съгласно изтекла информация, започна да се изяснява, че екипът на Uber , занимаващ се с безпилотните автомобили, е подложен на силен натиск. В частност, инженерите, занимаващи се със системата за разпознаването на хора, не са я програмирали за случаи, когато човек пресича извън пешеходна пътека. В резултат на това , в случая с Хърцбърг колата не успяла да разпознае какво вижда пред себе си и затова не знаела как да реагира. Среща с човек на това място не се предполагало.
В смъртта на жената никого не обвиниха. Като цяло технологичните компании рядко биват привличани към отговорност за вредите, причинени от техните действия. Но след инцидента се спука балона, надут покрай безпилотните автомобили. Лидерите в индустрията минаха от обещанията за пускане на такива автомобили в близките няколко години към признанията, че за това могат да минат десетилетия и вероятно петата степен на автономност, при която автомобилите ще се движат без намеса на човек, може никога да бъде достигната.
Високата цена на транспорта
Сроковете се преместиха, но това не попречи на такива хора като Илон Мъск да запазят мечтите си за безпилотни автомобили и да продължават да игнорират негативните последствия за транспортната система, базирана на лични автомобили. Това са десетки хиляди смъртни случая годишно само в САЩ, епидемията от затлъстяване и кризата на самотата, отчасти предизвикани от това, че много хора живеят в предградията, далеч от приятелите си, роднините си и местата, където могат да ги срещнат.
Технологичните компании обещават, че безпилотните автомобили ще решат много от тези транспортни проблеми. Ще отстранят необходимостта от паркоместа и лично притежаване на автомобил, а освен това ще намалят задръстванията. Но погледът върху ситуацията трябва да е реалистичен, а горните аргументи приличат по-скоро на фантазия. Твърденията , че безпилотните коли ще бъдат по-евтини в своята експлоатация се оказват съмнителни. Действително, даже и да бъдат по-евтини за използване, те така или иначе няма да са безплатни. Това означава, че хората , изпитващи проблеми с предвижването си, в бъдеще също ще се сблъскват с тях. Намаляването на площите за паркиране само ще увеличи задръстванията, тъй като транспортните средства без пътници ще продължават да се движат до момента, когато ги извикат. Безпилотните автомобили само ще засилят нашите разтегнати крайградски ландшафти и ще предизвикат още по-сериозна криза със здравето, а също така повишаване на цената на живота в районите с малка плътност на населението.
И какво ще бъде горивото за тези транспортни средства? Сякаш ние въобще не мислим за това. Ако бъдат на електричество, както обещават корпорациите, то те няма да изхвърлят вредни газове, но това не означава, че те ще станат екологично чисти. Фактически революцията в областта на електромобилите просто ще смени добива на изкопаеми горива на добив на метали и минерали, което ще повиши необходимостта от разширяването дейността в Азия, Африка и Южна Америка. Това от своя страна може негативно да повлияе на местните общности, на околната среда и на живота на работниците. Например, не на последно място причината за преврата в Боливия станаха огромните запаси от литий.
Но безпилотните автомобили ще изискват не само добив на минерали и метали, но и нашите лични данни. Компаниите не само ще ни накарат да плащаме за транспорта, но те ще следят за нашите предвижвания, за любимите ни места, за нашите спътници и ще обединяват тази информация с другите сведения, които имат за нас . Така в сътрудничество с държавата те ще могат да създадат пълноценна система за цялостен контрол.
Хората, а не автомобилите
Добре си помислете за състоянието на градовете и разрушените транспортни мрежи и се запитайте, как технологията може да реши проблемите, свързани с недостатъчното финансиране и даването на приоритет на автомобилите. Нас ще ни спасят не технологиите, а структурните промени.
Ние се сблъскваме с климатична и урбанистична криза, криза в здравеопазването и много други видове кризи. Повърхностното решаване във вид на пускането на безпилотни автомобили, ако те някога се появят, няма да ни позволи да се справим с останалите предизвикателства. И във всеки случай, ние не можем да чакаме още няколко десетилетия. Действия са необходими сега.
Това означава, че трябва да прекратим да проектираме градовете и транспортните системи в съответствие с интересите на компаниите, занимаващи се с недвижими имоти, финанси и автомобили. Вместо това на първо място трябва да се поставят хората. Много американци твърдят, че обичат своите автомобили, но да прекарват с часове в задръствания и да дишат вредни газове едва ли на тях това действително им харесва.
На нас са ни нужни градове, в които е по-лесно хората да решават своите ежедневни задачи, вървейки пешком или предвижвайки се на велосипед. На нас са ни нужни транзитни системи, които ще позволят на гражданите лесно да стигат до нужното им място с помощта на удобен автобусен маршрут. Трябват ни улици, които не ни подлагат на смъртоносни опасности, а са отворени за всички и са изпълнени с полезни и красиви пространства.
Това ще изиска от нас преосмисляне на това, как и за кого работят градовете, а също така за пренасочване на финансирането от автомагистралите към метрото, от автомобилите към автобусите, от паркоместата към велосипедните пътеки, от разсредоточването към уплътняването. Трудно е да си представим алтернатива на сегашната ни система с доминирането на автомобилите, но това е единствения начин да се справим със съществуващите кризи.
