fbpx

Космическа слънчева електростанция на Пентагона ще може да изпраща енергия във всяка точка на Земята

Учени от Пентагона са провели успешен експеримент с малък слънчев панел, с размер на кутия от пица, представляващ прототип на система за събиране на енергия от космоса и изпращането и към Земята във вид на микровълни.

Експерименталният фотоелектрически радиочестотен антенен модул ( Photovoltaic Radiofrequency Antenna Module -PRAM) е прикрепен на борда на орбиталния безпилотен летателен апарат Х-37В, който бе изведен на орбита през май 2020 година. Дронът прави една пълна обиколка на Земята за 90 минути.

Панелът е проектиран да използва най-добре слънчевата светлина, включителноко и тази, която не преминава през атмосферата. Улавя се енергията на светлината от синия спектър, което я прави по-мощна от слънчевата светлина, достигаща до Земята. Синята светлина се разсейва при навлизане в атмосферата, поради което небето изглежда синьо.

Последните експерименти са показали, че фотоелектрически модул, който е с размери 30х30 сантиметра, е способен да излъчва мощност от 10 Вт , която е достатъчно за захранване например на таблет. В бъдеще проектът предполага създаването на съоръжения с десетки слънчеви панели, които да изпращат произведената електроенергия към земната повърхност. Според авторите на проекта, това може да революционизира както начина, по който се генерира, така и начина, по който се разпределя енергията, даже към отдалечените краища на земното кълбо.

Експерименталният PRAM още не е изпращал енергия на Земята, но възможността да се осъществи това с помощта на микровълни е вече доказана. Ако бъде създадена космическа слънчева електростанция с PRAM , то тя ще може да предава електроенергия във всяка точка на планетата.

„Уникалното предимство на такива сателити, преобразуващи слънчева енергия, пред всеки друг източник на енергия е възможността за глобална преносимост – обяснява Пол Яфе, един от участниците в проекта – Можете да изпратите електроенергия в Чикаго, а след части от секундата , ако трябва – в Лондон или Бразилия“.

Но според разработчиците ключов фактор, който трябва да бъде доказан е икономическата жизнеспособност. Изграждането на такова съоръжение в космоса е все още скъпо , въпреки че през последните 10 години разходите за това постоянно намаляват. Но от друга страна съоръженията в космоса имат известно преимущество.

„На Земята имаме тази досадна гравитация, която е полезна, тъй като задържа нещата на място, но е проблем, когато започнете да изграждате много големи неща, тъй като те трябва да поддържат собственото си тегло“, обяснява Яфе.

С цел разработването на технологии за изграждането на големи конструкции в космическото пространство Управлението за перспективни изследователски проекти към Министерството на отбраната на САЩ (DARPA) наскоро анонсира друга своя нова програма, наречена Novel Orbital and Moon Manufacturing, Materials and Mass-efficient Design, или, съкратено, NOM4D.

Като ключова техническа характеристика, определяща функционирането на PRAM, се явява температурата. По-студената електроника е по-ефективна, като генерирането на енергия се влошава при по-висока температурата. Ниската орбита на X-37B означава, че PRAM през половината от всеки 90-минутен цикъл се намира в тъмнина и следователно на студ. По тази причина при експеримента се използват нагреватели, за поддържане на PRAM при постоянна висока температура, за да се докаже колко ефективен би бил модула, ако обикаляше на 36 000 километра от Земята, тоест ако постоянно беше изложен на слънчева светлина.

В близко бъдеще учените възнамеряват да създадат нов експериментален PRAM с по-големи размери и да тестират изпращането на енергия към Земята. Точността на получаване на микровълните ще се осигурява от технология за ретранслационно управление с помощта на лъч. Тя предполага предварително изпращане на сигнал към космоса от точка на земната повърхност, по който космическото съоръжение да определя местоположението на приемника и неговата готовност да приема енергия. Микровълните , които лесно могат да бъдат превърнати в електричество на Земята, биха могли да бъдат изпратени към всяка точка на планетата, където има приемник.

Авторите отбелязват, че ако технологията беше налична днес, то тя щеше да може да бъде използвана при природни бедствия, когато нормалната инфраструктура се срине, както се случи в Тексас миналия месец.

Освен това Яфе отбелязва, че такава система не може да бъде използвана в качеството на оръжие. За създаването на гигантски космически лазер, който да насочва разрушителен лъч към земната повърхност, ще е нужна огромна антена, за чието изграждане ще са нужни месеци, а това няма как да остане незабелязано.

По принцип мисията на американския космически самолет X-37B е забулена в тайна, като експериментът PRAM е едно от малкото неща, известни за нея.

Източник

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x