По какво се различават слабият, силният и супер- изкуственият интелект
Могат да се определят три вида изкуствен интелект (ИИ): с тясно предназначение (слаб ИИ), с общо предназначение (силен ИИ) и супер ИИ (свръхинтелект). В тяхната основа лежи един и същ принцип, но те съществено се различават един от друг.
Общото (но едва ли най-точното) определение за изкуствения интелект е, че това е достатъчно обширен клон на компютърните науки, чиято цел е да се създаде видим аналог в машината с човешкия интелект. По този начин, ако компютърът демонстрира когнитивни способности, присъщи на хората, ние наричаме това изкуствен интелект. Друго определение, дадено от един от най-ярките пионери в тази област Марвин Мински, е че ИИ е наука за създаване на машини, способни да изпълняват задачи, изискващи използването на интелект в случай, че се изпълняват от човек. Така или иначе, тъй като няма съвсем точна дефиниция на понятието „изкуствен интелект” зад него понякога просто се крият маркетингови уловки за привличане на финасиране или повече клиенти, нямащи нищо общо с перспективната технология.
Слаб изкуствен интелект
ИИ с тясно предназначение , също известен и като слаб изкуствен интелект, това е този ИИ, който ние подразбираме понастоящем. Той е програмиран за изпълнение на определена задача, например прогноза на времето, игра на шах или анализ на статии за написване на журналистически статии.
Такъв ИИ може да работи в реално време, но той извлича информация от ограничени масиви с данни. В резултат на това, системата може да решава една конкретна задача , за която тя е обучена.
За разлика от ИИ с общо предназначение, също известен и като силен ИИ, изкуственият интелект с тясно предназначение не притежава човешки чувства и съзнание, а работи единствено в по-рано зададения му диапазон.
Всичките примери за ИИ-решения, с които ние се сблъскваме понастоящем, са представители на този клас ИИ. В тях влизат, например Google Assistant, Google Translate, Siri и другите инструменти за обработка на естествения език. Някой може да възрази и да каже, че това не е точно така, тъй като те могат да взаимодействат с хората. Но това са системи с тясно предназначение и машината е твърде далеч от човешкия интелект. С други думи те не могат да мислят самостоятелно.
Да вземем например Siri. Изкуственият интелект в него няма съзнание, а просто изпълнява ред задачи, като обработване на човешката реч, вкарване на получения въпрос в търсачката и даване на отговор.
Това обяснява, защо при абстрактни въпроси за смисъла на живота и лични проблеми, Siri или Google Assistant дават неопределени отговори, които често нямат смисъл или ни предлагат линкове към определени статии в интернет. От друга страна, на въпроса за времето ние винаги получаваме точен отговор. Това доказва, че гласовите помощници на базата на изкуствения интелект не могат да излизат извън рамките на познатите му задачи.
Преимуществата на слабия ИИ
Въпреки че този вид изкуствен интелект го наричаме слаб, това не трябва да се приема буквално. ИИ с тясно предназначение представлява изключително сериозен технологичен пробив.
Такива системи са способни да обработват огромни масиви от данни и да изпълняват задачите си значително по-бързо от всеки човек, което позволява да се повиши общата производителност , а също така качеството на живот. В частност, такива решения като IBM Watson, разработен в помощ на лекарите, прави медицинското обслужване да е на много по-високо ниво, да е по-бързо и по-ефективно.
Освен това, слабият ИИ ни освобождава от много рутинни задачи: от поръчка на пици до обработката на огромни масиви с информация. Тази технология значително подобрява нашия живот, дава ни възможност да разполагаме с повече свободно време и затова ние не трябва да го недооценяваме.
Освен това, ИИ с тясно предназначение служи като строителен материал за много по-фундаментални системи на силния ИИ, с които можем да се сблъскаме в близко бъдеще.
Силен изкуствен интелект
ИИ с общо предназначение, или силен ИИ прилича на човешкия интелект. С други думи, той може успешно да изпълнява всякакви умствени задачи, които са във възможностите на хората. Именно такива системи виждаме в научно-фантастичните филми, посветени на взаимодействието на човека с машините, обладаващи чувства и съзнание.
Сега компютрите могат да обработват данните по-бързо от нас. Но те не са способни да мислят абстрактно, да измислят стратегии, а също така да използват мислите си и спомените си, за да вземат обосновани решения или да предлагат творчески идеи. Именно благодарение на този тип интелект ние (може би засега) превъзхождаме машините. В същото време, най-сложният проблем, стоящ пред разработчиците на силния ИИ, е да се разберат тези когнитивни механизми, а следователно и да ги възпроизведат.
Очаква се, че силният ИИ да може да разсъждава, да се справя с проблеми, да прави преценки в условия на неопределеност, да планира, да се учи, да интегрира предишните си знания в процеса на вземане на решение, а също така да предлага новаторски идеи. Но за достигане на тези цели, изследователите трябва да постигнат формирането на съзнание в машините.
Свръхинтелект
Оксфордският философ Ник Бострьом определя супер ИИ или свръхинтелекта по следния начин „Това е всеки интелект, който значително превъзхожда когнитивните способности на човек практически във всички области.”
Свръхинтелектът ще надмине хората във всички аспекти – от творчеството до жизнената мъдрост и решаването на проблемите. Машините ще са способни да демонстрират интелект, който ние не сме виждали и в най-талантливите представители на човешкия род. Този тип изкуствен интелект безпокои много хора, а по мнението на Илон Мъск, именно той ще предизвика изчезването на хората като вид.
Бел.ред. За тези, които се интересуват от тази проблематика (и случайно са пропуснали) ви препоръчваме чудесната книга на Ник Бострьом „ Свръхинтелект: Посоки, опасности, стратегии” ( Superintelligence: Paths, Dangers, Strategies), която има превод на български.
Да, след тази книжка на Бострьом се връщам към автори с по-позитивни изгледи за бъдещето като Оруел и Хъксли 🙂