fbpx

Изпробвана е нова методика за подмладяване на мозъка

Колкото по-възрастни ставаме, толкова по-трудно става на нашия мозък да се обучава и да запомня нова информация. Това се случва заради възрастовите ограничения при неврогенезиса, тоест образуването на нови клетки в главния мозък. В ново свое изследване учени от Германия са си поставили за цел да изяснят дали увеличаването на стволови клетки в застаряващ мозък ще възстанови когнитивните му възможности.

Изследователски екип от Дрезденския технически университет, начело с професор Фредерико Калегари (Federico Calegari), е разработил специален метод за стимулиране на неголяма група стволови клетки в главния мозък на мишки.

Специалистите увеличили експресията на определени протеини, вследствие на което в мозъка на гризачите се увеличили количеството на стволови клетки, предшественици на невроните. Съответно нараснало и числото на невроните, възникващи от тези клетки.

Както се оказало, новообразуваните неврони били способни не само да се съхранят в мозъка на старите мишки, но и да образуват връзки със съседните клетки.

хипокамп на мишка
Изображение на стволивите клетки-предшественици и новообразувалите се неврони (в зелен цвят) в хипокампа на главния мозък на мишки, контактуващи със зрелите клетки (в червен цвят) на мозъка
Източник: CRDT

След това учени изследвали ключовата когнитивна възможност, която с възрастта се влошава както при мишките, така и при хората. Това е способността за ориентация и навигация.

Много хора се ориентират в нова среда по различен начин в зависимост от възрастта. Младият мозък създава и запомня „когнитивна карта“ на обкръжаващата го среда. Но тази способност изчезва, когато организма остарее. Възрастният мозък, тъй като не е способен да създаде „когнитивна карта“, търси алтернатива. Например, той запомня последователността на завоите, които трябва да се направят за да достигне до определената цел.

Тези две стратегии на пръв поглед могат да ни се сторят много сходни. Но самото построяване на „когнитивната карта“ позволява ефективно ориентиране в пространството, когато трябва да се построи маршрут от посетения по-рано пункт А до неизвестния до този момент пункт В и обратно.

Именно затова изследователите решили да проверят дали новообразуваните неврони, създадени чрез стимулирането на стволовите клетки, ще увеличат ефективността на мозъка по време на навигация.

Отговорът се оказал положителен. По време на експериментите старите мишки, които имали по-голямо количество стволови клетки и неврони, възстановили загубената способност да създават карта на обкръжаващата ги среда и да я съхраняват в мозъка си за достатъчно продължителен период. С други думи, навигационните навици на възрастните животни „се подмладили“.

След това екипът провел същия експеримент с млади мишки. Стимулирането на стволовите клетки, формиращи нови неврони, отсрочили когнитивните нарушения в мозъка на гризачите и с напредване на възрастта тези животни демонстрирали по-големи способности към запомняне, отколкото обикновено.

Авторите на изследването посочват и друг любопитен детайл. В младия мозък за запомнянето на места и събития, а също така за обучението и създаването на „когнитивни карти“ отговаря областта в мозъка, известна под името хипокамп. В същото време възрастният мозък за аналогична дейност използва други структури, които повече са свързани с развитието на навици.

В дадения случай невробиолозите стимулирали формирането на нови неврони именно в хипокампа на мишките. Благодарение на това възрастният мозък се е върнал към стратегиите, типични за младия мозък.

Трябва да се подчертае, че такива изследвания не само разширяват нашето разбиране за неврогенеза и причините за нарушенията при него, но и могат да бъдат полезни за разработването на нови методики за подмладяване на мозъка.

„Стволовите клетки в главния мозък на човек не са много и е известно, че тяхното количество намалява с течение на времето. Изясняването на причините, лежащи в основата на когнитивния дефицит при стареене и съхраняването на умствените способности при хората, има решаващо значение за нашето застаряващо общество. Нашата работа показва , че нарушенията с възрастта могат да бъдат отстранени, разкривайки неврогенезисния потенциал на мозъка“ – резюмира професор Калегари.

Подробно резултатите от проведеното изследване са публикувани в списание Nature Communications.

Наскоро публикувахме материал за изследването на американски учени, които открили, че при така наречените „суперстарци” , тоест хората, при които практически не се наблюдават промени в когнитивните възможности с течение на възрастта, по-добре са запазени не само участъците на мозъка , участващи в съхраняването и извличането на информацията, но и ефективните връзки между тях.

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline