Ода за искрения интерес. Положителните ефекти от любопитството и как можем да го стимулираме

Любопитството (в добрия смисъл) винаги е пораждало стремеж към нови знания и нов опит, а сега във времената на бързи технологични промени и навлизането на изкуствения интелект, то може да ни даде конкурентно предимство, особено в междудисциплинарните области. Освен това е доказано, че любопитството удължава младостта и разширява нашия мироглед, а съответно и жизненото ни пространство.

Децата имат невероятно любознателен ум. “Защо?” е техният постоянен въпрос. Те изследват новите неща около себе си само по една единствена причина – просто искат да знаят. Учените са се опитали да установят колко често децата задават въпроси и се оказало, че това се случва средно 107 пъти на час!

Но остарявайки, ние сме склонни да възприемаме стабилни и удобни когнитивни модели. Освен това съвременната образователна система не винаги подкрепя любопитството, а често се случва точно обратното.

Проведено изследване е установило, че „епизоди на любопитство“ (напр. директни въпроси, взаимодействие с предмети, умишлено и внимателно разглеждане) при деца в детската градина са се случвали 2,36 пъти за период от два часа, а при ученици от пети клас – средно само 0,48 пъти.

Загуба на креативност

Известен е случая, когато НАСА, искайки да наеме служители с високо ниво на креативност, се обърнали към доктора по психология Джордж Ланд, за да разработи тест, който точно да измерва творческия потенциал на кандидатите, тоест способността към дивергентно мислене, изразяващо се в способността им, разглеждайки даден проблем да предложат множество решения. Ланд го разработил в сътрудничество с друг доктор по психология, Бет Джарман. Този тест се представил много добре и все още е крайъгълен камък в изследването на любопитството. Но д-р Ланд, тъй като самият бил доста любопитен, решил да стигне по-далеч и да разбере какво стои в основата му.

Откъде идва любопитството? Как то еволюира през живота ни?

За да отговори на тези въпроси, той провел мащабно дългосрочно изследване с 1600 деца, тествайки ги на възраст 5, 10 и 15 години. При първото преминаване на теста максималният възможен резултат за креативност постигнали 98% от участниците, във втория пет години по-късно – само 30%. Още по-депресиращо изглеждал третият път, вече в гимназията, когато само 12% от децата са показали добри резултати.

Ами при възрастните? Уви, ситуацията въобще не се подобрява, а напротив. Тестването на 280 хиляди души е показало, че, съдейки по отговорите, по-малко от 2% могат да бъдат определени като креативни.

Според някои данни рязкото намаляване на любознателността може да се дължи на нарастването на знанията ни с напредване на възрастта.

След като почувстваме, че няма разлика между това, което знаем и това, което искаме да знаем, ние просто спираме да бъдем любопитни. Но защо това трябва да бъде повод за тревога?

3 невероятни ефекта на любопитство

Базирайки се на гореизложените резултати ние можем да предположим, че повечето възрастни през целия си живот не полагат никакви усилия за да стимулират любопитството си. И може би си мислите, че в крайна сметка в това няма нищо лошо. Но не е точно така. Изследвания са доказали, че любопитството притежава няколко вълшебни свойства, а именно:

• Любопитството удължава младостта. Данни от изследвания сочат, че при хората, съхраняващи способността си да се удивляват и запазили желанието си към нови знания и опит, се съхранява по-дълго усещането за младост . Изследване, проведено сред възрастни хора и проследяващо нивата им на любопитство, е установило, че тези, които са с по-високо ниво на любопитство с по-голяма вероятност ще живеят през следващите пет години.

• Любопитството ни помага да учим. Има убедителни доказателства, че любопитството подобрява запазването на нова информация. Колкото повече проявявате искрен интерес към дадена тема, толкова по-вероятно е да я запомните.

• Любопитството изгражда по-добри взаимоотношения. Изследвания показват, че искреният интерес към другите хора помага за изграждането на по-силни връзки, засилва чувството на близост и по този начин изгражда основата за пълноценни взаимоотношения.

Мислите ли, че трябва да направите нещо, за да развиете любопитството си? Добрата новина е, че ниското му ниво не означава, че е напълно загубено. При повечето възрастни любопитството е потиснато, но всеки път, когато си легнете и заспите, вие го пускате на свобода.

Как да развием любопитството си

Има няколко лесни начина да си помогнем да стимулираме любопитството и следователно да повишим креативността си. Може да опитате няколко от тях и да установите кои работят най-добре за вас.

Задавайте въпроси на себе си и околните. Когато четете нещо или разговаряте с приятели, ако възникне желание, задавайте на себе си или на тях въпроси от рода „защо?“ или „как?“ Ако не получите удовлетворяващ ви отговор, можете да си запишете въпроса, за да можете по-късно да откриете отговора.

Четете литература, която не е свързана с вашата професия. Изберете си книга, която никога не бихте купили в книжарница. Класическа поезия? Научна литература? Кулинария? Нещо, свързано с геологията? Прочетете я просто заради четенето и стимулирането на допълнителен интерес, дори и да няма нищо общо с работата ви.

Интересувайте се от хората. Помислете за някой от обкръжението си, с когото не сте се виждали отдавна, и го поканете на кафе. Поставете си за цел да научите колкото можете повече за това, което го интересува, особено в последно време. Прилагайте този подход всеки път, когато срещнете нов човек.

Потопете се в дадена тема. Изберете въпрос, който ви се струва интересен и се задълбочете в него, давайки воля на любопитството си. Това означава да прочетете много статии, книги и научни статии, да изгледате лекции на TED и да прослушате подкастове, свързани с новия ви интерес.

Пишете. Преминете на следващото ниво и пишете по въпроса, който ви интересува. По този начин можете да си направите блог, в който да изследвате нови теми и да стимулирате любопитството си.

Носете бележник със себе си. Това ще улесни запомнянето на интересни за вас теми, които бихте искали да изучите по-късно или да пишете по тях.

Обърнете се към себе си. Не е задължително любопитството да бъде насочено към външния свят. Изследвайте своите чувства, запитайте се за вашите цели и действия, можете дори да изследвате миналото или семейната си история.

Забавяйте периодично темпа на живот. Производителността може да бъде враг на креативността. Отделете време, за да оставите ума си да се лута свободно, задавайки въпроси.

Прекарвайте повече време с децата си. Играта и разговорите с тях може да се превърне в един от най-добрите начини да си напомните за вашия потенциал, базиращ се на любознателността.

Всички сме родени любопитни. За възрастните да бъдат любознателни или не, е въпрос на избор.Той изисква определени съзнателни усилия, но си струва да инвестираме в любопитството, за да увеличим максимално това преходно състояние, наречено живот, а и той да протече максимално интересно и вълнуващо.