Психолози използват VR-технологии и резултите са впечатляващи

Стартъп от Барселона е разработил методика за виртуална психотерапия, използвайки VR-оборудване, в която участниците са били в ролята на собствения си психотерапевт, използвайки така наречения „парадокс на Соломон“. Седмица след началото на експеримента повече от 80% от участниците съобщили, че вече доста по-лесно се справят с психологическите си проблеми.

Новите технологии все повече навлизат в областта на психологията. Слагаш очилата за виртуална реалност (VR), отпускаш се в креслото и изведнъж започват да те лазят огромни космати паяци. Това не е компютърна треш-игра и не е изтезание, а технология за лекуване на фобии. Сега едни използват VR- шлемовете за киберспорт или киберсекс, а други ги адаптират за кибертерапии. Вече съществува виртуална експозиционна терапия (VRET), която си съперничи по ефективност с когнитивно-поведенческата терапия. Съществува и VR-хипноза, която помага за облекчаване на невропатични болеви синдроми. Има и компютиризирана когнитивно-поведенческа терапия (CCBT), която помага при депресии и склонност към самоубийство.

Но това, което са разработили учени в Барселона, или по-точно в стартапа Event Lab няма аналог досега. Те са открили неочаквана възможност да използват, така наречения „парадокс на Соломон“. Този термин е измислен преди две години от двама професори по психология – Игор Гросман от Университета на Ватерло и Етан Крос от Университета на Мичиган. Неговата същност се състои в това, че легендарният библейски цар е бил много по-успешен в съветите и препоръките към другите, отколкото в решаването на собствените си проблеми. Защо ние често искаме съвет от приятели, които не са толкова успешни и не се справят по-добре от нас с трудностите в личния живот? На какво може да ни научи този, който не е способен да помогне сам на себе си? Всъщност на много!

Ние умеем да даваме полезни съвети на другите. Но не и на себе си. Мощният стрес е способен за секунда да превърне всеки философ, раздаващ житейски мъдрости, в абсолютно безпомощен човек. Под влияние на адреналина архаичният център на мозъка, амигдалата или бадемовидното тяло, изземва контрола над психиката много по-бързо, отколкото нашата „разумна“ фронтална област на мозъчната кора може да анализира ситуацията. Обикновено за да се осъществи контрол над амигдалата се предлагат редица психологически подходи, които като цяло се свеждат до съвета човек да се „дистанцира“ от себе си.

Сигурно, най-странният подход да погледне човек на себе си отстрани досега предлагаше гещалт-терапията. Той е известен като метода на „празния стол“. Терапевтът предлага на пациента да си представи, че на празния стол пред него седи негов близък човек, с който отдавна е време да си изясни отношенията. Пациентът трябва да му каже всичко, каквото мисли за него. След това той заема мястото на въображаемия събеседник и си отговаря сам на себе си. Впоследствие отново се връща на своето място и така нататък.

Вариант на тази техника e виртуалният социално-когнитивен тренинг (VR-SCT). На вас ви предлагат да сложите VR-шлем и да вземете участие в социална игра, за да получите опитност във взаимодействието с хора при сложни условия. Прилича на Doom 2 с инструктор вместо бластер. Изследователите от Барселона са стигнали още по-далече, като са дали възможност на участниците виртуално да напуснат собственото си тяло и да се вживеят в чуждо.

Участниците в експеримента, проведен от Event Lab, са били разделени на две равни групи. В първата група е можело да се потопиш във виртуалната реалност и да получиш психологическа консултация от бот, приличаш на Зигмунд Фройд. Във втората група е трябвало участникът едновременно да бъде в ролята на себе си и на Зигмунд Фройд. Всъщност това е бил вътрешен монолог, разигран с роли. Участникът виртуално е лавирал между собствения си образ и аватара на своя психотерапевт. Отначало му е разказвал за своите проблеми. След това е влизал в ролята на Фройд и е изслушвал своите оплаквания, гледайки на себе си отстрани. От името на терапевта е предлагал на себе си решения на проблемите си. След това, връщайки се в своето виртуално тяло, е слушал дадените съвети. Най-невероятното от цялата тази история е че оборудването за такъв експеримент е достъпно във всеки добър магазин за електроника.

В началото учените са заснели проекция на тялото на всеки от участниците с помощта на обикновен iPad с 3D сканер.След това те анимирали получения аватар с използването на цифров скелет и са го вкарали във виртуален интериор. За потапяне „в матрицата“ се е използвал шлем за виртуална реалност HTC Vive, снабден със система за проследяване движението на главата. Той позволява получаването на тримерно изображение със стерео-ефект и ъгъл на погледа от 110 градуса. Благодарение на анимационната технология за „хващане на движенията“ в реално време аватарът е можел синхронно да повтаря реалните движения на участника. Илюзията за сливането с виртуалното тяло е усилвала зрително-моторната и зрително-тактилната (на докосване) координация. Ракурсът на изображението на двата екрана на шлема се е променял в съответствие с движенията. Участникът в експеримента е можел да види своето виртуално тяло в естествен размер при поглеждане надолу и във виртуално огледало. А при докосване на цифровия обект е изпитвал реално докосване, подобно при илюзията на гумената ръка.

Но възниква въпроса, защо за ролята на виртуалния психотерапевт е избран именно Фройд?

Предишни изследвания с виртуална „смяна“ на телата са показали, че поведението на човек зависи от типа аватар, в който той се е оказал. Например, белите хора при преместване във виртуално тяло с тъмна кожа се освобождават от расовите си предубеждения. А възрастните хора при влизане в детски аватар променят обичайното си усещане за размерите на предметите.

В хода на новото изследване е трябвало да се установи дали е еднаква ефективността на виртуалната психотерапия в случаите, когато участниците сами играят ролята на психотерапевт или когато водят разговор с бот. Достатъчно ли е за постигането на психологически ефект просто да си кажеш всичко, което те вълнува? Или е важно именно виртуалното преместване в чуждо тяло? И ако е така, то как влияе на ефективността на сеансите факта, че участниците си дават съвети от името на персонаж, който се смята за авторитет в областта на психологията? За повечето участници този авторитет бил Зигмунд Фройд. За да определи кой да бъде това, авторът на изследването Мел Слейтър е провел предварително специална социологическа анкета. Второто място след Фройд останало за Анджелина Джоли.

Резултатите от експеримента потвърждават изводите на авторите на „парадокса на Соломон“. Седмица след началото на виртуалната психотерапия повече от 80% от участниците, които са играли ролята на собствения си психотерапевт, съобщили, че вече доста по-лесно се справят с психологическите си проблеми. За сравнение, в контролната група, където участниците са получавали програмирани отговори от бот, подобрение са почувствали само 50%.

Засега е неизвестно, ще могат ли да бъдат използвани сеанси за виртуална психотерапия със самите себе си в клиничната практика. Въпреки всичко учените се надяват, че благодарение на достъпните виртуални технологии, техният метод след време ще стане основен в дистанционната психотерапевтична помощ. На този етап те са се постарали предварително да пресеят и да не допуснат участници в експеримента, имащи сериозни психологически разстройства.

На следващия етап учените планират да изучат ефективността на метода при депресия. За това изследване се планира привличането и на клинични психолози. Сценарият ще бъде примерно такъв: на страдащите от депресия ще им предложат да „съжаляват себе си“, вживявайки се във друго виртуално тяло. Фройд в новото изследване няма да го има. Можем само да гадаем дали това ще бъде Джоли?