По какво се отличава мозъка на „суперстарците” от мозъка на обикновените възрастни хора?

Американски изследователи открили, че при така наречените „суперстарци” , тоест хората при които практически не се наблюдават промени в когнитивните възможности с течение на възрастта, по-добре са запазени не само участъците на мозъка , участващи в съхраняването и извличането на информацията, но и ефективните връзки между тях. Учените се надяват получените данни да ги използват за намирането на биомаркери за стареенето на мозъка и начини за забавяне на този процес. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Celebral Cortex.

Изследванията на категорията на „суперстарците” ( superages) се води вече няколко години от екип от Масачузетската болница от общ профил (Massachusetts General Hospital), Харвардския медицински колеж (Harward Medical School) и Североизточния университет (Northeastern University) в Бостон . Това изследване е второто от триетапен научен проект, посветен на разгадаването на „тайните” на когнитивното дълголетие на хора, чиято памет даже на възраст над 80 години работи като при 20-30 годишните. Преди всичко учените се опитват да отговорят на въпроса имат ли „суперстарците” някаква предразположеност към това , или просто са по-малко подложени на възрастовата деградация на мозъка.

В първите изследвания се е изследвала дебелината на някои области на кората на главния мозък – аналитичния център, където се осъществява обработването на информациите и се съхраняват спомените (дългосрочното хранилище). С помощта на функционална магнитно-резонансна томография (фМРТ), учените провели морфометричен анализ и констатирали, че при „суперстарците” в сравнение с техните връстници кората на мозъка е по-дебела в участъците, които влизат в така наречената дефолт мрежа или с други думи казано, мрежата за пасивен режим на работа на мозъка (default mode network, DMN) и мрежата за определяне на значимостта (salience network, SN). Това откритие напълно съответствало на по-високата производителност на паметта и показвало структурното „превъзходство” на мозъка на такива хора, тъй като при обичайния процес на остаряване точно тези области на мозъка първо биват засегнати и започват да деградират.

В новото изследване учените изучили функционалните „отношения” между тези мрежи, тъй като по-рано било установено , че за стареенето е характерно нарушаването на вътрешните и външни връзки при DMN и SN, което се съчетавало с влошаването на паметта. Предположенията на учените били, че при „суперстарците” тази свързаност би трябвало да се съхранява. Изследователите събрали група от доброволци на млада и средна възраст ( 18-35 годишни) и 40 човека в напреднала възраст (60-80 годишни). Представителите на групата на „суперстарците” били избрани по резултати от теста California Verbal Learning Test (CVLT). Всички участници преминали функционална МРТ в състояние на покой, а също така при решаване на тест за запомняне на визуално-вербални стимули (visual–verbal recognition memory task).

Оказало се, че при „суперстарците” мрежите на DMN и SN са много по-ефективно функциониращи както вътрешно, така и една с друга, тоест имат подчертано по-добра свързаност , ако се сравняват техните показатели с тези на други участници на тяхната възраст, които нямат добра работна памет.

Освен това, връзки при „суперстарците” силно напомняли на тези при участниците на средна и млада възраст. Понякога даже ги превъзхождали по ефективност.

Интересно, че значимите различия във връзките били открити и в хипокампа, тоест при главния генератор на спомени, без който запомнянето и съществуването на работната (кратковременната) памет е невъзможно. Оказало се, че при „суперстарците” се наблюдава по–силна връзка между десния хипокамп и задните отдели на поясната кора. Това корелира и с по-добрата памет.

Следващите изследвания от третия етап ще са насочени в няколко посоки. Екипът си е поставил цел да определи влиянието на генетиката за откритите структурни и функционални особености на мозъка на „суперстарците”, а също така как обикновените хора могат да се приближат или достигнат до това ниво. Вероятно ще се изследва влиянието на физическите упражнения, начинът на хранене, социалните комуникации и други фактори от начина на живот, които са показали неведнъж, че влияят на продължителността на живот на възрастните хора.

„Ние се надяваме да определим какво именно ние можем да посъветваме хората, така че те колкото е възможно повече да приличат на „суперстарците”. Много е вероятно , това да не са „вълшебни супертаблетки”, а препоръки за начина на живот. Това е една от дългосрочните цели на нашето изследване да помогнем на хората да станат „суперстарци”, ако те поискат това.” – казват авторите.

Източник